Когато си с готина връзка, животът е не като песен, а като гениален хит, който си тананикаш по цял ден. Дните са всякакви и все различни, сякаш въртиш калейдоскоп, който е надрусан с пейоти и ЛСД до козирката – реалността е толкова диамантена, бляскава и жива, че няма накъде повече. Нещата са добре композирани и идеално дозирани. Припевът те вдига на седмото небе и няма нищо излишно, сгрешено или скапано. Раят не е възможност, а реалност, която можеш да хванеш в ръка и да се разхождаш с нея по улиците. Той е раят.
Той е страхотен, спасява те от света. Той е отговор на молитвите ти. Той винаги е там до теб. Той те разбира напълно. Той е твоят изповедник, само вдигаш слушалката и се разголваш пред него, а иначе, когато си напълно гола, е, сексът ви е чисто откровение, най-сладкият множествен апокалипсис на света. Той ти прощава винаги. Той напълно те разбира и никога няма да разбие това, което имате, на малки минали споменчета.
Той е твоят Personal Jesus
и е по-добър от всеки друг на земята (по-страхотен и предизвикващ еуфория Depeche Mode на живо), защото просто идва от небето или от дявол знае къде. Само се протягаш, докосваш го и благодатта на връзката ви се излива и върху теб. Това е така, но докога? В един момент, рано или късно, песента зацикля или свършва, дяволът наистина вземе, че вземе инициативата, и дискът се обръща, за да дойде следващият трак. И той често е на Vaya con dios и се казва What’s a woman и запяваш: What’s a woman when a man don’t stand by her side?
И е много тъжно. Няма мъж, но за сметка на това има много други кофти неща.
Няколко язовира „Искър“ от сълзи,
чиято соленост и киселинност разяждат решетки. Множество призраци и спомени от миналото. Той не си поплюва, а изскача от всяко кътче на апартамента на паметта. Нереализирани общи планове, които трябва да бъдат набързо насметени и погребани още живи, но без да се зомбират, защото тогава се убиват по-трудно. Килограми ванилов сладолед, които уж запълват празнотата, ама не запълват даже онова специфично празно пространство в сбръчканата кожа на целулита. Има и разхвърляни навсякъде десетки трупове на кърпички, които като хор от мадами от роман на Чандлър шептят „сбогом, моя красавице“ всеки път, щом ги погледнеш. И да не забравяме дългите и утешителни разговори с приятелки, които не помагат, както впрочем и нищо друго.
Всичко от първия параграф
изглежда мъртво и избледнява, но не съвсем,
нещо остава и яко стиска за гърлото. И ти искаш да го стиснеш и докоснеш, да не го пускаш и да бъдете едно, даже и да е за последно, но няма да стане. Единствено с дните става нещо – стават извратено бавни, влачещи се, протяжни. Няма я онази песен. Има дращене на пирони по черна дъска, има черна дупка в сърцето, която лакомо се опитва да погълне и изкльопа ядливата околност, да изпразни от смисъл и живот щастливата влюбена жена, която беше вчера. Всъщност няма и дни, те са една еднаква съвкупност от най-дългите 24 часа на света.
Жената от днес е слаба като разпльокана на слънце медуза, а отвътре е като парцала
ветеран на пенсионирана чистачка – разпокъсана и мръсна.
Сговнено й е, драйфа й се даже като види тавана, когато лежи. С едно изречение: тя е въплъщение на скучния сив живот, който, докато съществува, ще е тъп и вечността ще му го нахаква бързо, злобно и подострено.
1 е най-самотното число на света, но от него започва броенето. Жената е силна и ще продължи, скоро ще добави още една единица и следващият няма да е Personal Jesus, ами истински God. Жени, Vaya con dios – в превод: нека Бог бъде с вас. Наистина.
0 Коментара