Лечебните свойства на растителните подправки

Хранителната стойност на подправките е незначителна, но те ароматизират и овкусяват храната, благодарение на съдържащите се в тях етерични масла или пикантни вещества. Някои от подправките като копър и магданоз освен това витаминизират храната. Повечето хранителни подправки се използват в народната медицина, а често и в съвременната медицина от тях се създават ефикасни лечебни средства.

Анасон. В съвременната медицина анасоновото етерично масло се прилага често като отхрачващо средство. При домашни условия се използва запарка от семената на анасона. Анасоновите запарки се употребяват и за подобряване на храносмилането.

Босилек. В народната медицина стръковете на босилека се използват при кашлица, треска и за стимулиране отделянето на урина. Водните извлеци от стръковете на босилека имат противовъзпалително действие при хронични гастрити, ентероколити, колити и при хранителни отравяния. Прилагат се и при възпаление на пикочния мехур, пиелит, нефрит.

Ванилия. В миналото ванилията се е използвала за подобряване на храносмилането, против газове в червата и при нервни и психически заболявания. Прилагала се е и при малокръвие.

Градински чай. В народната медицина се препоръчва да се пие запарка от градински чай при бронхит, катар на храносмилателния тракт, болести на черния дроб и жлъчката. Запарката от градински чай е средство против обилно отделяне на пот. Затова се препоръчва да се пие при климактериума на жената. Освен това запарката намалява отделянето на мляко в гърдите на кърмещите майки и се използва при отбиването на детето.

Дафинови листа. Етеричното масло, извлечено от плодовете на дафиновото, наричано още лаврово дърво, се използва в народната медицина за приготвяне на мехлем. Той се прилага при парализа, ревматизъм, възпаление на мускулите и други. Дафиновото дърво има инсектицидни свойства. От растителното масло в неговите плодове се приготвят мехлеми против въшки и кърлежа на крастата.

Карамфил. Днес карамфилът се употребява за подобряване на храносмилането и на паметта. Водният екстракт от карамфил се прилага при лекуване на очни болести. Карамфиловото масло има силно изразено антисептично действие. В миналото то успешно е използвано за лекуване на гнойни абсцеси и за дезинфекция на ръцете на хирурзите. В акушерската практика карамфиловото масло е използвано за превързване на пъпната връв.

Канела. Отдавна канелата се използва като укрепващо средство след изтощително заболяване. Канелата стимулира апетита, потиска засилената перисталтика на червата, намалява образуването на газове и успокоява болките в храносмилателния тракт. Препоръчва се при диария и диспепсия, особено от повишената киселинност на стомашния сок. Канелата е кръвоспиращо средство и се предписва при вътрешни кръвотечения, особено маточни. Канелата има противобактериално и противовирусно действие.

Кимион. Семената на кимиона често се използват за усилване перисталтиката на червата и за намаляване процесите на гниене и ферментация в тях. Запарка от семената на кимиона се препоръчва при атоничен запек и като успокоително средство при конвулсивни болки в стомаха и корема. Кимионът се използва и за стимулиране отделянето на мляко при майките кърмачки.

Копър. За подобряване на храносмилането се препоръчва запарка от семената на копъра. Тази запарка се дава често и като отхрачващо средство и за увеличаване на млякото при кърмещите майки. Запарката има и успокояващо действие при повишена нервна възбудимост и тревожен сън, както и болкоуспокояващ ефект при колити.

Кориандър. Отвара или запарка от семената на кориандъра се препоръчва за подобряване на храносмилането, изчистване на храчките, заздравяване на рани и против хемороиди. Етеричното масло усилва и дейността на храносмилателните жлези.

Магданоз. В традиционната медицина магданозът отдавна се използва за възбуждане на апетита и подобряване на храносмилането. Много е популярна употребата на семената на магданоза като диуретично средство при водянка, отоци при сърдечни заболявания и камъни в бъбреците и в пикочния мехур. Семената на магданоза се използват при нарушаване на менструалния цикъл, болезнена менструация, възпаление на простатната жлеза. Експериментално е установено, че извлекът от корените, особено от листата на магданоза, има стимулиращо действие върху мускулатурата на матката и че подобрява дишането и сърдечната дейност. Магданозът се използва в козметиката за избелване на кожата при петна и лунички.

Майорана. Названието на това планинско растение се свързва с убеждението, че придава мъжество и носи радост. Запарка или отвара от стръковете на майорана се използват от народната медицина като тонизиращо, антисептично и противокатерно средство. Обикновено майораната се предписва като допълнително средство при парализи, невръстения, депресия, главоболие, главозамайване, спастична кашлица, астма и хрема. Разтривки с майораново масло се правят при варикозно разширение на вените, подагра и ревматизъм.

Маточина. В народната медицина чай от маточина се използва за стимулиране на апетита и за подобряване на храносмилането. Чай от маточина се прилага и като болкоуспокояващо средство при невралгии, главоболие, стомашни болки и други. Още Авицена е предписвал маточина за повишаване на жизнеспособността и срещу меланхолията. Понякога чаят от маточина се предписва при малокръвие и много оскъдна менструация.

Мента. В народната медицина ментата се използва при гадене, повръщане и разстройство, свързани с възпаление на храносмилателния тракт, особено ако е съпроводено от болезнени колики и образуване на голямо количество газове в червата. Препоръчва се да се пие сутрин топъл ментов чай при хронично стомашно заболяване. Ментов чай се предписва и като болкоуспокояващо средство и като жлъчогонно средство при заболяване на черния дроб и жлъчния мехур. Прилага се и като успокояващо средство при нервни разстройства и безсъние. Смята се, че ментата стимулира образуването на мляко при кърмещите майки.

Розмарин. Чаят от листата на розмарина се използва при нарушаване на менструалния цикъл, нервни разстройства, през климактериума, невроза на сърцето, главозамайване, отслабване на паметта.

Салвия. В народната медицина запарка от надземните части на салвията се използва за подобряване на храносмилането и за лекуване на болни бъбреци. Кондензатът, получен от отпадъците на етеричномасленото производство, или салвиевият концентрат се употребяват за благоуханни бани при заболявания на периферната нервна система.

Хрян. В народната медицина хрянът се използва като диуретично средство при водянка, камъни в пикочния мехур, подагра и ревматизъм. Кашичка от корени на хряна се употребява за разтривки при радикулит и мускулни болки в гърба и корема. Хрянът има противомикробни свойства. Кашичка или запарка от корените на хряна се използват при гнойни рани. С разреден с вода хрянов сок се плакне устната кухина и се прави гаргара при ангина.

Целина/керевиз. От древни времена корените и семената на целината се използват като диуретично средство. Установено е, че при изсушаване част от диуретичната активност се губи. Препоръчва се сок, изстискан от пресни корени. В народната медицина се използват и запарките от корените на целината за усилване на апетита и подобряване на храносмилането. Целината има разслабващо действие и се използва при запек.

Чесън. Някои наричат чесъна растение чудо, други – лекарство против 101 болести, трети – вълшебна храна. Чесънът е бил чудотворно средство, връщало към живот изтощените от строежа на Хеопсовата пирамида роби. Още в древни времена чесънът е предписван при отслабване на апетита, диспепсия, изтощение, кашлица, болки в корема и други болести. По-късно предписанията за лекуване с чесън са се разширили още повече. Например Ибн-Сина (Авицена) съветвал да се използва “против всички болести”. Руският учен Мечников обяснява дълголетието на българина в миналото с консумацията на кисело мляко и чесън.

Чубрица. При остри възпаления на храносмилателния тракт, особено при поява на диспепсия и чревни колики се прилага запарка от стръковете на чубрица.

Шафран. В миналото е смятан за тонизиращо средство. Използвал се е при отоци, истерия, хипохондрия, хемороиди и други заболявания. Сега шафранът се прилага в хомеопатията при спазматична кашлица.