Паркет и/или ламинат?

Изборът на настилка е едно от най-важните решения за интериора. Подът е съществена част от общото впечатление за стила и класата на жилището, той е подложен на високо натоварване и замърсяване, а подмяната му изисква усилия и средства. И ако лесно можем да подменим холната масичка или завесите, то промяната на настилката означава един малък (или дори по-сериозен) ремонт. Затова по правило от настилките не се икономисва, а материалът се избира внимателно. Паркет или ламинат? И двете. В единия случай имаме незаменимото излъчване на дървото, а в другия – непретенциозна, сравнително евтина, издръжлива и практична настилка.

Паркет

Паркетът е харесвана настилка не само заради красотата на естественото дърво, но и заради неговите качества като твърдост, устойчивост на атмосферните условия, топлоизолация и лесно поддържане. Условно може да се обособят два вида – масивен паркет (от масивна дървесина със стандартна дебелина на дъските около 15 мм и повече) и многослоен паркет (двуслоен или трислоен), който е прикрепен към подложка – също от естествено дърво. Най-горният слой определя вида – многослойният е лакиран и готов за поставяне, като така се избягва цикленето и лакирането в помещението. Той запазва 100% качествата на масивния паркет и позволява от 3 до 4 обработки с абразиви и последващи лакирания.

www.artistico.bg

Дървото е жив материал и има своите особености, движи се и се променя във времето. Влажността на въздуха и основата, както и температурата, оказват огромно влияние на естествения паркет. При по-висока влажност през лятото се издува и поглъща влага, а при по-ниска влажност се свива. След определено време самата дървесина “склерозира” и сноповете в нея вече не са толкова еластични. Затова в края на ХХ век е създаден двуслойният паркет (т.нар. инженерингов паркет). Той има олекотена конструкция, като долният слой е напречно прорязан и е залепен перпендикулярно на горния. Това осигурява гъвкавост на горния слой и обира малките неравности. Напречното разположение на долния пласт компенсира естественото движение на дървото в горния и предпазва паркета от измятане и деформации. Горният слой обикновено е от благородна дървесина с дебелина между 2.5 и 6 мм, което е напълно достатъчно да се получи добър и устойчив във времето продукт с живот над 50 години. Долният пласт пък най-често е направен от иглолистна дървесина.

Настилките от естествена дървесина може да се разделят условно и според размера на дъските – от традиционните малки размери (например 40х200 мм) до дългите прави дъски, известни като дюшемета. От тях в България най-разпространено е чамовото дюшеме, предпочитано заради по-ниската цена. Двуслойният инженерингов паркет също може да се произведе с размери на дюшеме. Подобни параметри са възможни и с масивен и трислоен паркет, но трябва да се внимава за деформация след монтиране.

Материалът

Естествените паркети се правят от т. нар. традиционни и екзотични видове дървесина. От първия вид в Европа най-популярен е дъбът, използват се още бук, ясен, орех, клен, череша и др. Най-масовият паркет в България е букът (отново заради ниската цена) и дъбът (заради традициите). Екзотичните паркети идват от Южна Америка, Африка и Азия. Те са ценени заради красивите си, разнообразни и рядко срещани цветове и текстури, с високи нива на твърдост, здравина и устойчивост на атмосферни условия, което ги прави подходящи за външна употреба. Видовете са най-разнообразни – ипе, ироко, жатоба, бамбук, тик, кумару, венге, мербо, махагон, зебрано, авора, сукупира, пиланг, палисандър и др.

Качеството

Качеството на паркета се определя от коефициента на разширяване и свиване на дървесината по ширина и дължина на парчетата. Най-податлив и труден за работа поради тази причина е букът. Друг фактор е геометрията на ламелите – дали имат идеални прави ъгли, така че при сглобяване да не остават фуги или разлики в нивата. Важна е и селекцията на дървесината – каква е нейната текстура, има ли беловини и какво е наличието и големината на чеповете в дървото.

Избор на твърдост

Изборът на твърдостта зависи от приложението на помещението. Лиственицата, европейската череша и кленът са средно твърди към твърди, следвани от американска череша, американски орех, тик, ясен, бук (непарен и парен), дъб и опушен дъб. Сред най-твърдите материали са канадски клен, афрормозия,венге, мербау, акация, дюссе, сукупира, жатоба. Произвежда се и паркет, който е три пъти по-твърд от обикновения – това се постига с обработка при много високо налягане, което променя структурата на дървото. Този паркет е подходящ за пространства с много голямо натоварване.

Монтаж

Начините на монтаж на естествен паркет са три – лепене, сглобяване или коване. Това задължително се прави по посока на светлината върху суха циментова основа с равно покритие, плътна и в никакъв случай ронлива, или върху вече съществуващи здрави и добре почистени настилки. Двуслойният паркет се монтира с лепене, а според специалисти това е и най-добрият начин, тъй като шумът при ходене е най-малък и се ограничават движението и деформациите на дървото. При двуслойния паркет (за разлика от масивния и трислойния) не се налага поставянето на преходни лайстни за по-големи помещения или при преход към друг вид настилка. Трислойният паркет пък е с т.нар. плаващ монтаж – посредством сглобки, подобно на ламинирания паркет. За по-добра шумоизолация може да се сложи отдолу 2 мм корк или друга специална подложка.

Ламиниран паркет

Ламинирания паркет е многопластов дървесен продукт /съдържащ 90% дървесина/, съставен от повърхностен слой, произведен от специална целулоза и смола, които осигуряват твърдост и устойчивост, и хартиен импрегниран горен слой, който оформя външния вид. Под декора следват няколко слоя меламиново покритие, осигуряващо хидроизолацията. Следва основният слой с 6 мм, 7 мм или 8 мм дебелина, който може да бъде Clipboard, MDF или HDF плоча със средна или висока плътност (последните пластове служат за допълнителна хидроизолация и устойчивост).

Монтаж

В зависимост от начина на монтаж ламинираните паркети се делят на две групи. Единият вид се поставя с използване на лепило, а другият се сглобява. Мненията на специалистите кой вид е по-качествен са различни. Само за няколко часа може да се монтира изцяло ламиниран паркет в една стая и при това на сравнително ниски цени. Друго предимство на ламината е, че може да се монтира върху износени настилки като балатум, мокет, стар паркет и други, а при необходимост да се демонтира без затруднения. При качествен монтаж в ненатоварени помещения (напр. спални) ламинатът може да издържи 10-15 години. Важно условие е за ламинирания паркет е да не се мокри.

Как да различим качествения ламинат

Качественият ламиниран паркет има добър дизайн, по- голямо разнообразие от цветове, добра клик система и по- дебела и твърда трегерна плоча. Той е с по-ниска степен на водопоглъщане, тъй като материала (HDF) е импрегниран със специални водозащитаващи смоли. При евтините версии това е спестено. Важно е също така и от долната страна на дъската да има и ламиниран слой, който допълнително предпазва дъските от проникване на влага и усукване.

Клас на износоусойчивост

Важен показател за качеството на ламината е неговия клас на износоустойчивост, който се отбелязва с буквата W и две цифри след нея. Класовете от 21 до 23 са за жилищни помещения /домашно ползване/, а класовете от 31 до 33 – за обществени помещения /по-натоварено ползване/. Предлагат се и серии модели с WG – релефно покритие, имитиращо натурален дървесен вид, които са подходящи както за домашна, така и за обществена употреба. Ако купувате ламинат, трябва да обърнете внимание на опаковката. В случай, че няма съответните означения и етикети, продуктът не отговаря на стандартите на ЕС.