Ябълката е плодът на познанието. Няма значение дали си Нютон или първата жена – откритието ще те осени тогава, когато погледнеш с други очи към добре познатите ти уж неща. Познанието се асоциира с грях, понякога и с болка, защото изисква усилие. Но зрелостта не винаги носи печал.
(1)(1).jpg)
Освен ако не наричат печал онази сладка болка да откриеш, че си започнал да проумяваш света, еговите неотменни и невинаги справедливи закони – на природата, на циклите и кръговрата, на сливането в цялост, но и на границите, на естествения стремеж към отделност. Дали отхапваш ябълката или тя те удря по главата – няма значение. Важното е, че изведнъж ни просветва: имаме души, умове, думи, но имаме и тела. Често асоциират червената ябълка с човешко сърце. А “Жената днес” – списанието, което навърши този октомври 65 години – е архив на женското сърце. То съдържа като никое друго в България истории с история. То е като безценна библиотека на женските свидетелства и родната женственост, попило емоциите, уроците, поривите и безсъниците на няколко поколения българки. Ябълката, която ви поднасяме с този специален, юбилеен брой, е не на раздора, а на разбора. Макар че женската конкуренция не е от вчера и между жените винаги ще има спор коя е най-красива (додето не го отнесе някой нещастен Парис или не бъде заличена някоя могъща Троя), тук не става дума нито за класация, нито за състезание. Спомнихме си за 65 интересни български жени, които през последните 65 години са били част от историята, от тъканта, от страниците на най-дълголетното родно списание. Списъкът е непълен и фриволен – затова не претендира нито за обективност, нито за изчерпателност. Помолихме нашите постоянни автори, както и някои от най-изтъкнатите мъже познавачи на изящната словесност, да се включат със свои спомени в разбора. Получи се един пачуърк, едно пъстро одеяло, ушито от произволни парченца памет, което се надяваме да ви стопли. Така, както ви топли семейният албум-реликва с избелели снимки, запечатали и предци, които никога не сте познавали. Така както ви вълнуват разказите на фамилния старейшина за времената, отпреди да се родите или когато сте били малки.
А после се върнете “тук и сега”. Защото “днес” е важна дума, нищо, че по време на юбилеи се говори главно за вчерашния ден.
0 Коментара