В българския празничен календар има един необикновен празник – денят на св. Йоан Кръстител и на Еньо бильобер – 24 юни, денят на Божите и природните тайнства. 24 юни е празникът на св. Йоан Кръстител, билките, изгряващото слънце, лековитата вода (руснаците и украинците го наричат Иван Купала). Това е празник на здравето и народната традиция.
Според православната църква на този ден се празнува Рождество на св. Йоан, Предтеча и Кръстител Господен.
Божият архангел Гавраил казал на св. Захария: „Жена ти Елисавета ще ти роди син… и мнозина ще се зарадват“. Когато настъпило времето, св. Елисавета родила обещания син (6 месеца преди раждането на Иисус Христос).
На осмия ден трябвало да кръстят младенеца. Майка му рекла: „Да се нарече Йоан!“. И всички онемели от учудване, защото трябвало да носи името на някой роднина или на бащата, а в родата нямало такова име.
Св.Захарий (който бил юдейски свещеник) написал: „Йоан му е името“. След това възхвалил Бога и пророкувал: „Ти, младенецо, ще се наречеш пророк на всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш неговите пътища и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете“.
Когато по заповед на цар Ирод избивали младенците във Витлеем, Елисавета се укрила с Йоан в пустинна планинска пещера. Когато родителите на Йоан починали, той израснал в пустинята, закрилян от Бога.
Явил се пред хората като Христов Предтеча, за да прокара пътя на неговото учение. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на река Йордан.
Еньовден се корени хилядолетия назад в езическата философия и обредност на народите, живели по сегашните и предишните български земи. От векове в България с него е свързана представата на народа ни за поврата в природата – „слънцето се завърта къмто зимата“. Именно поради феномена на лятното слънцестоене Еньовден се нарича още Средилéто, както са го нарекли още келтските друиди лечители – Midsummer day, а и днес англичаните го честват на Стоунхендж. С него са свързани обичаи за здраве, обич, плодородие и задомяване, както и обреди и ритуали със символичен и магически характер. На този ден, за здраве и опазване от зли духове, италианци и французи изпълняват обреда „прескачане на огън“. В японската народна традиция магията на красотата е материализирана в празника на японската цъфнала планинска вишна (Prunus pseudocerasus) – сакура, а хората изпълняват ритуалите „пролетно изкачване по планините“ и „предсказване на оризовата реколта“.
Еньовден бележи средата на лятото и от този ден нататък дните започват да намаляват и времето се обръща постепенно към зимата. По стара народна традиция на Еньовден се берат 77 билки и половина за всички болести и една без име. Вярва се, че на този ден билките имат най-голяма лечебна и магическа сила, берат се рано сутрин, преди изгрев слънце. От набраните билки, първа трябва да е еньовчето. Докато се берат билките трябва да се мълчи, за да се запази магията им пълна. Традиция е от набраните билки да се направи и венец, да се върже с червен конец и се нарича на членовете на семейството. Венците се оставят навън през нощта, а на сутринта се гадае по венеца за здравето на този, на който е наречен.
Ако излезете за билки сред природата на Еньовден, си направете еньовски букет и го сложете след това да изсъхне, да ви пази и напомня за красотата на природата през цялата година. Може да подарите такива малки букетчета с билки и на близките ви хора. Набраните билки се пазят през цялата година и се използват като лек за всякакви болести под формата на чай, запарки и други.
Според народните вярвания болестите по човека са 77 и половина. За 77 болести има цяр, само за половината болест – няма. Всъщност, и за нея има половин билка, която само определени билкари могат да намерят в потайната доба на еньовденската нощ. Важно е да се знае кога е подходящо да се берат билки, в каква фаза на развитието им и кои части от растенията се консумират, за да се използват най-пълноценно лечебните им свойства.
- стръкове и листа се берат малко преди или по време на цъфтежа;
- цветове – малко преди или след пълното им разтваряне;
- плодове се берат напълно узрели;
- корени и други подземни части – през есента, след увяхването на надземната част на растението или рано напролет, преди да започне развитието им;
- пъпки се събират рано на пролет, преди разпукването им;
- семена – малко преди или при пълното им узряване.
Преждевременното или закъснялото бране не е добре, тъй като се събират билки без добри лечебни качества. Важно и как се пренасят билките, за да не бъдат увредени. Не е желателно да се смесват различни билки на едно и също място. Много важно е и как се съхраняват билките.
Ако решите да използвате някоя билка, първо се запознайте с нея, за какво, как и кога е полезна. Трябва да се помни, че лечението е в дозата и прекаляването може да е опасно за здравето. Както е казал Парацелс „Всичко е отрова, всичко е лекарство, едното и другото се определя от дозата”.
Народният лечител Д. Димков казва „Билките са живи същества като нас”.
На Еньовден се отбелязва и деня на българското лекарство и професионален празник на фармацевтите у нас, който се чества от 1994 г. по идея на в. “Български лекар”.
На Еньовден празнуват хора с имена Еньо, Енчо, Йоан, Йоана, Янко, Янка, Яни, Яна, Янчо, Янита.
0 Коментара