Седя си кротко у дома и пия кафе пред телевизора. Детето пита нещо, а аз му шъткам да мълчи – сега ли точно намери! Не мога да скрия, че ми е много интересно да видя какво ще стане в този епизод, най-сетне се очертава някаква развръзка.
Телефонът звъни. Вдигам, за да чуя, че от бижутерския магазин търсят мъжа ми, тъй като не е отговорил на мобилния си телефон. Колко странно…
Няма го, казвам, какво да му предам?
Жената отсреща много потайно и с половин уста отказва да ми каже подробности, което леко ме изправя на нокти. Разбирам само, че поръчката му е готова и може да заповяда лично да си я прибере.
Сядам и потъвам в мисли. За кого ли е поръчал нещо? Мъж– да поръчва в бижутерски магазин? Ясна е работата… още като ми каза, че ще наемат момиче да чисти офиса, усетих, че има нещо гнило – грам не вярвам на обясненията му как предишната чистачка баба Пенка се подхлъзнала на леда и си счупила крака. Няма нищо случайно, в това съм уверена!
Така значи, трябва да разбера с какво си имам работа. Няма да оставя това така, не и аз! Набирам телефона му, но преди да звънне, затварям. Не, няма да издам подозренията си с такъв директен подход!
Сама ще разбера какво става,а
после ще му хвърля фактите в лицето и ще гледам как се гърчи
Обаждам се на майка и с треперещ от яд глас я питам знае ли нещо по въпроса. Всичко става още по-странно: усещам,че мама явно знае нещо, но се опитва да го скрие от мен. Това е възмутително – собствената ми майка да действа зад гърба ми! Опитвам се да изкопча нещо от нея, но тя шикалкави и не казва нищо конкретно, дори всячески се мъчи да отклони вниманието ми от темата. Усещам заговор срещу мен.
Сядам и се опитвам да разбера какво ли е мислил той, как е постъпил. Баба му все ни повтаря колко си приличаме, как сме били лика-прилика, като брат и сестра… Ами ако… хм, не, не вярвам да имаме такава роднинска връзка, а и баба му вероятно щеше да знае повече по тази точка, ако беше така.
Не успявам да измисля нищо конкретно, затова се отправям на малка разузнавателна мисия: ще проследя какво прави следобеда и така може би ще разбера повече. Притаена зад ъгъла, виждам как води безконечни телефонни разговори, а също как пие кафе с някаква смугла жена.
Сигурно ще каже, че е клиентка, но, ооо…
знаем ги ние тези истории за клиентки…
гледах аз веднъж по телевизията какво стана с една такава клиентка, не, благодаря, не на нас тези. Повече не успявам да видя, защото детето започва да се оплаква от студа и се прибираме у нас.
Крача все по-ядосано и развълнувано и през главата ми минават всякакви мисли и сценарии… ами ако… не, не, не може да бъде. Ами в случай, че… а това е чудовищна идея. След двадесет минути подобни упражнения толкова съм се навила, че когато вратата се отваря, едва успявам да процедя през стиснати зъби:
„Така значи, а? Гад! И на кого смяташе да оставиш детето и мен?
Срамота! Бижута! Тайни клиентки! Как може!”
Хвърлям огорчено-възмутен поглед и слагам ръцете на Ф. Той ме гледа все по-озадачено. После вади малка кутийка, в която виждам точно копие на изгубените ми любими обеци, поръчано за имения ми ден утре. И после отсича любвеобилно, но категорично, че смята да ми спре сапунените сериали, защото според него не ми влияят добре.Чудя се, какво ли е имал предвид.
0 Коментара