Чушките на мама

От няколко дни се каня да пиша. Разлиствам готварски книги в антикварната книжарничка („Библията за начинаещи”, „Българска национална кухня”, Книгата наЧаушов), подпитвам този-онзи за любимото му ядене и все не намирам началото.

Вчера след премиерата на„Лейди Карнавал” (Иржи Кратохвил, „Стигмати”) с издателката Малина Томова и ВасилЧапразов приседнахме в „Спомени” да пием и хапнем по нещо и да си поприказваме и докато си говорехме за липсващата градскост, липсващите средища за литературни срещи, рушащите се литературни музеи, докато обсъждахме сегашното и някогашното литературно злободневие, похапвайки паниран кашкавал, гръцка салата и пилешка супа, сред спомените за някогашния литературен Пловдив и Рашко Сугарев (писателят попрофесия психиатър, който умрял поради лекарско недоразумение – бил му диагностициран рак, когато бил болен от пневмония, после опериран не съвсем сполучливо), Малина се присети за баба си, която, когато постила, си

изпичала лукови глави и после ядяла с олио и лимон.

За да се прочисти. Ето това е народната медицина, завърши споменъти продължихме нататък за Мугла, където вече си отглеждали кученца, за да ги сготвят с масълце, за филма „Гори, гори,огънче” и среднощния сериал„Грозната Бети”.

Къде чух тази рецепта от Г. не си спомням, дали бяхме в дневната и наблюдавахме смрачаването, или пък седяхме на възглавниците на остъкления балкон в обедната омара, или пък бяхме в Прерията и ядяхме боб с кренвирш, той ме гълчеше, че гръмко съм се смеел и всички нас гледали, или можеби в кухнята им, когато бях скокнал за „9-те зайци” и „Белият негър” и пиехме кафе, та седяхме и си говорехме кой какво би си сготвил за вечеря.

Г. се чудеше между миш маш, омлет и гювеч, давах му идеята за клин чорба, искаше да си направи нещо вкусничко, имаше сирене, яйца, чушки, предложих му дупнишка невеста, като замени изварата със сирене ибез да ползва яйцата, и тогава, той се присети за рецептата на мама: опичаме чушките и ги обелваме, разбиваме яйцата със сиренето, колкото – толкова, после в намазнената тава пласт чушки, пласт смес, пласт чушки, пласт смес, накрая настъргваме кашкавал и запичаме.

„И как се казва?”, попитах.„Не знам – отговори, – мама така го прави.”

Пиехме кафе с критика ЮлианЖилиев и докато разглеждахкнигите му, зърнах една на Кръстьо Куюмджиев за литературните гозби или нещо такова и тогава невинно го подпитах как си готви и коя му е любимата манджа. „Чушките на мама”, беше отговорът, помолих го за рецептата и впоследствие по телефона ми издиктува следното: кайма 750 г, широки чушки под 1 кг в зависимост от тенджерата. Почистваш чушките около дръжката, няколко нарязваш на ситно изапържваш в тигана със същотака ситно нарязана 1 главалук в три лъжици олио плюс 1настърган морков и една чаша ориз, накрая се добавя и малко червен пипер. Задушава се с топла гореща вода, изчаква се малко да изстине. В съда с каймата добавяме черен пипер и ситно нарязан магданоз, пак в тиган пасираме и разбъркваме един голям обелен домат, омесваме всичко. С малка лъжичка пълним 14-15 чушки, хубаво ги натъпкваме и правим и връхче, за да не пропадне каймата, да има бабунка отгоре. Подреждаме чушките изправени с капачето нагоре, напълваме с гореща вода дополовината на чушките. Докато кипне, варим на силен огън, като заври, намаляваме огъня, общо 40-50 минути.

Накрая Юлиан обобщи: по-трудно е да купиш продуктите, отколкото да сготвиш.