***
Нахлуваме двете с взлом в лекарския кабинет: „Докторке, искаме дете!“. Докторката се ухилва широко по медицински, без дори да шавне с вежди. Пише кратко на някакви листчета, след това ни обяснява къде е лабораторията и ни маршва на изследвания. После – на преглед.
Един път. Втори. Трети. Изведнъж ни застрелва с краткото: „Е, сега е моментът…“. С Дани се прегръщаме, леко сме стъписани, но манипулацията не е много дълга и… Чакаме.
Две седмици по-късно – и два месеца след първичния взлом – на теста за бременност се появява бледа сянка на втора чертичка. Толкова бледа, че Дани препикава още два за по-сигурно. Но не е сигурно. Чак след още два дни чертичката се въплътява в една огрооомна удивителна:
ЩЕ СИ ИМАМЕ БЕБЕ!
***
Паника… тотална и всеобхватна. С продължителност около два месеца и половина, осем прегледа при докторката, единайсет снимки на една смътна растяща точка, както и стотина разговора в стил „да бягаме, докато още можем“. И все пак започваме да свикваме с идеята.
– Трябва да им кажем за бебето.
– Така е, но предпочитам да го направим, когато навърши осемнайсет…
– Е, дотогава вече ще знаят и ще отпадне смисълът на предварителната подготовка…
***
С майката на Дани седим в една пицария. Преди четири години жената ни беше предупредила да не си правим илюзии относно деца и съдействие от нея. Сега ни предстои да я уведомим тя да не си прави илюзии, че ще й се размине.
– Ами сега?!?
– Ами, сега ще трябва да понакупим туй-онуй… Креватче, шкафче, количка. А, да, и столче за колата.
– А, бе, вие май не сте наясно какви ги вършите…
– Ми, не е точно така, баш сега му е времето да станеш баба…
– Ааа, да ги нямаме такива, ще ми казва „маминка“! Уффф… е, добре, и какво ще кажат хората?!
– Хората?!?
– Е, хората, де – роднините, съседите, колегите, ако щете и продавачките на пазара…
– Ааа, каквото щат да казват! Кого, по дяволите, го интересува? В крайна сметка, това ще си е нашето дете, ние ще си го гледаме и никой няма право да казва каквото и да е! Освен това, ако искаш да знаеш, на пазара вече ни дават само най-доброто…
– Тъй, тъй… добре, де, баба ще ставам… ще видите, че ще е момиче…
– А, то като порасне само ще си избере!
***
Така или иначе, живеем на седем осми държава от там и ни предстои сами да се борим със случващото се. Пък случващото се расте с дни и вече хвърля къчове изотвътре на корема на Дани. Като крива диня й е коремът…
***
Колегите ми изпадат в див възторг, когато им споделям за бебето. Познават Дани достатъчно отдавна, че да не се шокират от решението ни. Обаче и те масово правят прогнози за момиче. Пък ние си знаем, че това би било вселенски абсурд, поради което и няма как да се случи.
***
Фетална морфология. Така се нарича поредният преглед, при който гледат бебето с 4D скенер от всички възможни посоки. Направо си му броят пръстчетата на ръчичките и крачетата с все нокътчетата.
– Хей, я се размърдай малко, събуди се, бе, бебе… дай да ти видим лицето… да, носът си е наред, надочните дъги.. я, вижте как си е засмукало палеца… предполагам, вече знаете, че е момче…
– Не… винаги се крие при прегледите…
– Ми, да знаете – ето му пениса, ето ги ташачките…
Само се чудя като как „пенис“ се връзва с „ташачки“, а не с „тестиси“, примерно, ноо… медицинска му работа!
***
Във Варна сме. Слънце, пясък и храна на корем… на корем… На три, ако трябва да сме точни. Дани основно налита на сладолед и плодове. И на мръвки. И на картофи. И на диня – много диня.
Ядем поредната диня и обсъждаме младежа. Той подритва периодично и коремът на Дани се мести очебийно. Говорим му и се хилим. В един момент тя започва да ми обяснява нещо, в следващия – кашля неистово и се опитва да си поеме въздух. За момент изпадам в ступор. Гледам я как се мъчи да диша и как лицето й и ноктите на ръцете й придобиват все по-отчетлив лилаво-син цвят. Гледам как коремът й все повече и по-рязко сменя положението си.
След това започвам да се усещам, че или ще направя нещо, или нищо няма да направя и ще остана и без Дани, и без корема й… Блъскам я по гърба няколко пъти, докато най-накрая парчето диня излита от гърлото й. Тя започва панически да диша и да плюе, прегръщам я с все сила и виждам, че бавно порозовява, а коремът й постепенно става кръгъл и спокоен.
И после пак да дойде някой да ми обяснява, как бременността, разбираш ли, била едно прекрасно състояние!…
***
Изведнъж лятото свършва, есента започва да заявява за себе си, а времето на раждането шеметно наближава. А ние все още не сме направили окончателен избор на име. Вече сме издраскали около 300 листчета с варианти, но така и не сме успели да си изберем. Нито баща й, нито майка й изразиха желание да кръстим малкия на някого от тях двамата. Това е добре, доколкото дава свобода. Доколкото дава твърде много свобода – никак не е добре. Накрая ми писва и решавам: ако се роди Везни, ще е Йоан, ако се роди Скорпион – Калоян. Дани се съгласява с решението ми.
***
– Ставай, изтекоха ми водите…
– Ъ?!? Кои води, бе?
– Ми, бременните ми води…
– Аааа! Не ми казвай, че…
– Е, да, де – това ти казвам!
***
– Сигурна ли си, че гледката и кръвта ще ти понесат? Да знам, че някой ще трябва да те свестява?
– Сигурна съм, аз патоанатом исках да ставам…
– Добре, ама ако ще ми припадаш, гледай да е някъде по ъглите, че да не те настъпи някой в суматохата!
***
Боже, той прилича на Прастарата Морла в муцуната, а всички го славословят колко бил красив! Какво, по дяволите, може да е толкова възторгващо у една костенурка? Плешиво-мъхест, беззъб, с подути и зачервени очи…
***
Здравей, малък Йоане… знам, че ме чуваш, макар че едва ли успяваш да ме хванеш на фокус… Здравей, наследнико мой, аз съм майка ти… е, втората такава, де, но ти си от рода на двумайчините… ставате все повече такива… и да знаеш, че няма никакво значение дали ще те подиграват, че имаш две майки, или че си кривоглед и с очила… плюс това, така си с бонус на дундуркане, глезене и пеене на песнички… да знаеш, че светът е едно прекрасно място, където всеки ден можеш да откриваш по нещо ново… да знаеш, че животът е страхотен, особено след като се нахраниш… да знаеш, че ще те преследвам с фотоапарата постоянно, защото така един ден ще можеш да проследиш цялата си история… и да знаеш, че ти си дете, което е адски силно искано и от двете си майки, чакано с голяма любов и създадено с енергия, взета от самата Вселена… Йоане…
***
– Обишам мама… обишам мама Шеше… искам сууедше!
0 Коментара