Животът на талантливите писатели е хищен капан за най-уязвимото у човека – съзнанието. А пътят към славата почти винаги е придружен от опасно заиграване с неизвестното, забраненото или безумното. Наранените души обаче разполагат с гения на творчеството си, за да завещаят на поколенията своите великолепни литературни произведения. Вдъхновението не се нуждае от зелена рецепта, а психичното здраве е липсваща норма в следващия знаменателен списък с писатели. Лудите, лудите… те да са живи!

Пациент 1: Едгар Алън По – американски писател и поет (1809-1849)

Диагноза: Душевно разтройство, липсва точна диагноза.

Симптоми: Страх от тъмнината, проблеми с паметта, мания от преследване, неадекватно поведение, халюцинации.

История на заболяването: Още в края на 1830 г. Едгар страдал от чести депресии. В допълнение – злоупотребявал с алкохол, което не било най-доброто занимание за неговата психика – под въздействие на опиянението писателят изпадал в бушуваща лудост. Към алкохола скоро той добавил и опиати. Влошеното душевното състояние на По било повлияно и от тежкото заболяване на неговата съпруга и братовчедка Вирджиния (Едгар я направил своя жена, когато тя е едва 13-годишна, след седем години съвместен живот тя заболява от туберкулоза и умира пет години по-късно). След смъртта на Вирджиния Едгар По се влюбва още няколко пъти и прави два опита да се ожени отново. Първия път годеницата му го изоставя, уплашена от поредния му душевен срив. А вторият опит е провален от самия жених, който не се явява на сватбата си. Причината – малко преди събитието Едгар изпада в невменяемост под въздействието на огромно количество алкохол. Открит е в евтин ресторант пет дни по-късно. Настанен е в клиника, където умира след пет дни в прегръдката на зловещи халюцинации. Най-чудовищният кошмар на писателя – да умре в самота, станал реалност в 3 ч. след полунощ на 7 октомври 1849 г. Не присъства нито един от приятелите му, обещали да бъдат до него в последния му час.

Идеите, подарени на света: Едгар Алън По създава два съвременни литературни жанра – роман на ужасите, силно повлиян от мрачния романтизъм на Е.Т.А.Хофман, който Едгар усъвършенства до висотата на истински кошмар с безнадежден финал – „Издайническото сърце”, „Падението на дома Ъшър“.

Детективският жанр е втората авторска заявка на писателя. Именно героят от разказите му „Убийство на улица Морг” и „Тайната на Мари Роже” – мосю Огюст Дюпен, става родоначалник на дедуктивния метод и неговия виден представител Шерлок Холмс.

Пациент 2: Фридрих Ницше – немски философ (1844-1900)

Диагноза: Ядрена шизофрения

Симптоми: Неадекватно поведение, силни болки в главата, мания за величие (разпращал бележки с текст „След два месеца ще бъда първият човек на Земята”, свалял всички картини от стените в дома си, който наричал „храм”, в пристъпи на умопомрачение прегръщал конете по градския площад, предизвиквайки хаос по улицата). В медицинския картон на Ницше се споменава, че болният пиел от ботуш собствената си урина, изричайки нечленоразделни викове, приемал болногледача си за Бисмарк, опитвал се да барикадира вратата си със стъкла от счупени чаши, спял на пода до леглото си.

История на заболяването: Ницше преживял няколко апоплексически удари (инсулти), в последните 20 години от живота си страдал от психическо разтройство, а единайсет от тях прекарва в психиатрични клиники (именно в този период създава някои от най-значимите си произведения – „Тъй рече Заратустра”). У дома за него се грижела майка му. Състоянието му постоянно се влошавало, а в края на живота си философът можел да изговаря единствено най-елементарните думи.

Идеите, подарени на света: Идеята за свръхчовека, идеята за новия морал, вдъхновени от философията „Стани това, което си!”. Самият той признава, че дължи своята философия на боледуването си, защото голямата болка води до прозрение и освобождаване на духа. С името на философа се свързва понятието„нихилзъм” – като отрицание на културата, към която даден човек принадлежи. Той негодува срещу културата на слабостта и състраданието, създадена от християнството, и предрича свят, в който оцеляват само силните. Ницше обявява, че „Бог е мъртъв” и светът има нужда от преоценка на всичко досегашно, което го разяжда отвътре.

Пациент 3: Ърнест Хемингуей – американски писател (1899-1961)

Диагноза: Остра депресия, умствено разтройство

Симптоми: Суицидни наклонности, мания за преследване, чести нервни сривове

История на заболяването: през 1960 г. Хемингуей се връща от Куба в САЩ. Измъчват го чести депресии, чувство на страх и неувереност, той не е в състояние да пише – затова доброволно постъпва за лечение в психиатрична клиника. Хемингуей преминава през 20 процедури с електрошок, за които споделя: „Лекарите не могат да разберат писателите. Какъв смисъл има в това да разрушат мозъка ми и да трият паметта ми, която е моят единствен капитал, а после да ме захвърлят в канавката на живота? Това беше блестящо лечение, само дето изгубиха пациента”. Когато напуска клиниката, Хемингуей се убеждава, че старият проблем не си е отишъл и той отново не може да пише. Писателят прави първия си опит за самоубийство, но е спасен от близките си. По молба на жена си, той предприема втори курс на лечение, но това не променя намерението му да приключи със себе си. Няколко дни след повторното си изписване от психиатричната клиника, Хемингуей се застрелва с любимата си пушка.

Идеите, подарени на света: Идеята за изгубеното поколение. Хемингуей, както и неговият приятел по епоха Ремарк, визира конкретно поколение, смазано от последиците на войната. Но терминът се облича в пророческа достоверност за всяко следващо поколение, което има причина да се смята „изгубено”. Той създава и новия литературен прийом – „ефектът на айсберга” – хубавата книга е като айсберг, всичко красиво и завладяващо душата е скрито под водата, дълбоко под текста. В творчеството на Хемингуей „мачизмът” намира ново въплъщение. Героят му е суров и пестелив на думи мъж, който разбира, че борбата е безполезна, но се бие до края. Рибарят Сантяго от „Старецът и морето” се превръща в най-безкомпромисният мачо-персонаж на Хемингуей, който изрича паметните думи: „Човек не е създаден, за да търпи поражение. Човек може да бъде унищожен, но не и победен”.

Самият Хемингуей – ловец, войник, спортист, моряк, рибар, пътешественик, Нобелов лауреат, чието тяло е покрито с безброй героични белези, не успява да се пребори докрай. Но и не изменя на своите идеали. „Мъжът няма право да умре в леглото – казва той – или в бой, или куршум в челото”.

Пациент 4: Вирджиния Улф – английска писателка (1882-1941)

Диагноза: Депресия, халюцинации, кошмари.

Симптоми: Потънала в дълбока депресия, Вирджиния се оплаквала, че чува гласовете на птици, пеещи по маслиновите дървета на Древна Гърция. Имала продължителни периоди, в които не можела да работи заради безсъние и кошмари. Още от детството си е имала суицидни наклонности.

История на заболяването: На 13 години Вирджиния станала жертва на опит за изнасилване от страна на своите братовчеди (това поставило началото на изключителната й неприязън към мъжете и физическата страна на тези отношения, което продължило до края на живота й). Малко след този инцидент майка й умира от пневмония. Нервното и чувствително момиче изпада в пълно отчаяние и опитва да се самоубие. Вирджиния е спасена, но дълбоката и тежка депресия се настанява трайно в живота й. Жестокият пристъп на психическото разтройство се връща с унищожителна сила и когато умира баща й през 1904 г., емоционалните откровения в писмата и произведенията на Вирджинии Улф разкриват нейната нетрадиционна сексуална ориентация. Но това съвсем не е еднозначно. Травмата, преживяна в детството й, страхът й от мъжете и тяхното общество, я карат да се влюбва в жени, но въпреки това, Вирджиния изпитвала отвращение към всички форми на близост. Тя не позволявала да я прегръщат, отказвала дори ръкостискането при срещи. 29-годишна, тя се омъжва за писателя Ленард Улф, а този брак се смятал за образцов, предвид емоционалната преданост и поддръжка между двамата съпрузи. Някои сведения обаче разкриват, че Вирджиния никога не влиза в истински съпружески отношения с Ленард. В началото на 1941 г. нощната бомбардировка над Лондон разрушава дома на писателката, а мъжът й по чудо оцелява. Тази трагедия окончателно разтройва нервната система на Вирджиния и тя е настанена за лечение в психиатрична клиника. Измъчвана от безкрайни мъчителни мисли и решена да освободи съпруга си от бъдещите грижи за лудостта й, на 28 март 1941 г. писателката слага край на живота си във водите на река Оуз.

Идеите, подарени на света: Творчеството на Вирджиния Улф се настанява в златния фонд на литературния модернизъм и се приема с възторг от новото поколение. Деликатната й натура намира новаторски подход в представянето на вътрешния свят на героите, пречупен през безкрайните съмнения на съзнанието. Вярна ученичка на Толстой, Улф разработва и извежда английската проза до съвършенството на „вътрешния монолог”.

Пациент 5: Сергей Есенин – руски поет (1895-1925)

Диагноза: Биполярно афективно разтройство.

Симптоми: Мания за преследване, внезапни пристъпи на ярост, неадекватно поведение (поетът често чупел мебели, посуда и огледала, изричайки яростни оскърбления).

История на заболяването: Често повтарящите се пристъпи на маниакално депресивна психоза при Есенин са провокирани от прекомерната употреба на алкохол. Поетът няколко пъти постъпва за лечение в психоневрологични клиники във Франция и Русия. Лечението обаче няма благотворно въздействие върху пациента. Месец след като напуска клиниката на прочутия професор П.Б.Ганушкин, Есенин приключва с живота, като се обесва в ленинградския хотел „Англетер”.

Идеите, подарени на света: Есенин издига поезията на друго ниво, създавайки стилистически норми, в които има място за сълзи, въздишки, любов към селото и неговите обитатели. Поетът, творил в жанра на градския хулигански романс, сътворява и канона на съвременния руски шансон. В некролога му е написано: "Синът на селото и пленникът на града, пророкът, раздрал дрехата си в тревогата между два свята, поетът, понесъл кръста на преходните поколения, падащ под него примирено и ставащ отново с бунт и проклятия, сърдечният певец на тънки усещания и груби хулиганства, младият руски поет Сергей Есенин свърши трагично".

По аdme.ru

0 Коментара