За съжаление нито една жена не вярва, че това може да се случи точно на нея. Дори когато й се стовари, тя продължава да се надява, че той ще се промени заради децата, заради дома. Обикновено обаче това не се случва. Дори става по-лошо. 

Аз, той и бутилката

Обичам мъжа си. Обичам го толкова много, че съм си позволила да стана част от любовния му триъгълник. В него влизаме аз, той и бутилката. Аз живея с алкохолик.

Когато се запознахме, той не пиеше. Каза ми, че лекува стари рани, нуждае се от почивка, че е изпил своето. А аз се смеех. Понякога ме дразнеше фактът, че дори не близваше алкохол, когато всички останали в компанията вече бяха на градус. Той млъкваше, пиеше сокове и въобще не му пукаше, че отстрани го гледаха присмехулно. Мислех го за краен пуритан. Оженихме се, заживяхме заедно и една вечер той донесе бутилка. Погледна ме, сякаш търсеше извинение, и обясни, че ако дори за момент усетя алкохолът да ми пречи, трябва веднага да му кажа и той ще спре.

След време усетих. Казах му. Той не спря. Така е до ден днешен. Той е най-добрият, внимателен, нежен, грижлив, умен, забавен и обичлив съпруг на света. С него се чувствам прекрасно, забравям всякакви проблеми, работата, заплатата, съседите и сметката за парно. Забравям, че не мога да имам деца, че родителите ми отдавна не ме разбират, че съм родена на изток от рая.

Всеки ден е така… до вечерта.

А понякога само до обяд. Има дни, когато не ми се прибира след работа, защото ме е страх, че той вече няма да е същият човек. Друг път пък бързам да се прибера, преди да е изпил достатъчно, за да се напие. Когато се обаждам по телефона, винаги съм напрегната,  защото се опитвам да усетя броя на глътките в слушалката. Срам ме е да излизаме навън и да се срещаме с други хора. Не мога да взема дори билети за театър, защото не зная коя точно вечер той ще бъде „на линия“. Започнах да избягвам роднините си. Неудобно ми е от въпросите им, които дори неизречени, виждам в очите им. Чувствам се виновна. Играем си на криеница. Щом излезе от кухнята, аз тичам към хладилника, за да видя докъде стига течността в поредната бутилка. Той пък ме чака аз да изляза, за да си налее отново.

Не е груб. Дори когато пие, той никога не ме е нагрубявал, камо ли да посегне. Не върши много глупости, не чупи много чаши и въобще не се е заглеждал по друга жена. В сърцето му освен за мен има място само за бутилката. Той не е лош, но се променя.

Става съвсем друг човек.

Затваря се. Мрази всички, с които се е срещнал през деня. Мрази дори лицата, които вижда по новините. Взима разни странни решения. Светът му е черен. Друг път става весел. Искам да кажа, прекалено весел. Харчи много пари и се смее глупаво. А другите се смеят на него. Обаче мен ме боли. Той обикновено съжалява. Още на следващата сутрин. Не страда от махмурлук. Само седи по два часа под душа, за да измие всичката глупост от себе си. После ми готви, води ме на кино и ми купува цветя. Обажда ми се без причина и ми казва, че му липсвам. Моят съпруг не се напива всяка вечер. Всъщност много често той успява да си спази мярката, зад която го хваща. Но усещам, че пиенето му липсва. Че се въздържа заради мен и ако ме нямаше, щеше да обърне още няколко. Ужасяват ме количествата, които изпива. Веднъж сънувах, че е умрял и когато му правят аутопсия, установяват, че черният му дроб е скрил сърцето.

Страх ме е, че този любовен триъгълник може да се окаже тесен за мен. Страх ме е, че цял живот ще ме е страх. Аз наистина обичам много мъжа си.

Петя Трайкова, Варна    

 

Ако ще си говорим за това как се живее с пристрастен към алкохола мъж, всичко може да приключи с поговорката „Ходенето по жени е до време, а пиянството – до гроб“. Това е положението. Е, има и нюанси, и щастлив край понякога, но общото правило действа безотказно. Не е открит още хроничен спиртолюбител, който да се е отказал завинаги, и то по собствено желание. Но почти всички имат навик да се заричат „край, спирам“. Точно това е моментът, в който можеш да пробиеш защитата. И без научни изследвания всеки може да направи простичкия извод:

българинът, пие. И то много.

Може да го прави по всяко време, на всяко място и освен това винаги да има повод. Българинът пие за кеф, за разтоварване, от мъка, от яд, от радост, от скука, по навик, по наследство. Пие напук или за компания. Пие, защото е мъжка работа, защото алкохолът е афродизиак (което е гнусна лъжа – като се напие, мъжът обикновено заспива и хърка). Пие, като си купи кола, като му откраднат колата, като го назначат, като го уволнят, като спечели от тотото, като не спечели от тотото… И най-често пие в стил „малки не сервираме“. А заседне ли с приятели на чашка, направо го удря на героизъм и национално достойнство: „Кой ще падне последен.“

Всички знаят истината „алкохолът е вреден“. Знаят също и че капка никотин усмъртява кон. Но ако се замислиш,

и животът като такъв е вреден –

от него, разбирате ли, се умира. И само греховете остават най-ярките петна, заради които си заслужава да се живее. Сигурно затова човечеството продължава да пие, да се отдава с любов на този стар като света порок (и на още няколко такива). И в никакъв случай не иска да се отказва от тази любов.

А и в литературата рефренът е общо взето „жени и вино, вино и жени“. В църковните тайнства пък виното е кръвта на Иисус. За съвременния човек огнената вода е просто средство за разтоварване и стимулатор срещу нервни сривове. Като пийне, той се чувства храбър, силен, уважаван и любим. Как се воюва срещу толкова убедителни доводи „за“? И как да превъзпиташ алкохолик, ако ти се е натресъл на главата?

Първото условие е да „прогледнеш“ за факта, че рано или късно битовите подробности надделяват и над най-голямата любов.

И никак не е зле о време да изтрезнееш от всичките си заблуди за бъдещето. Докато още не сте женени, ти се забавляваш, когато е подпил – танцува с теб, всички се веселите на шегите му, черпи цялата кръчма, защото е с най-красивата жена. Е, малко посъбаря чаши и олива покривки. Но после те изпраща, оставя те пред входа и дълго гледа след теб. Ти цяла нощ пърхаш от щастие – той е!

Я да видим същата ситуация, но вече сте женени. Сутринта на сватбата идва с мътен поглед и половин час закъснение, а майка ти вече е полудяла: „Боже, казах ти аз, че е идиот, какво ще си помислят съседите.“ По време на тържеството играе право хоро в стъпка „самба“, вдига тостове „за булката“, съвсем забравил, че е младоженецът, а не просто един от съучениците (нали поканихте целия му клас от гимназията). Простено му е, нали се жени за теб. Продължавате да се срещате със старата компания. Но защо ли неговите разпивки вече не те веселят, а вицовете му са тъй просташки? И защо, по дяволите, всички се хилят, дори най-близката ти приятелка? „Виж го колко е забавен“, но нали не тя се прибира с него, когато е на степен „кой премести шкафчето, че да се блъскам в него“. И се мята в леглото с чорапите, хълца, мърмори нещо и, разбира се,

хърка като за световно.

(Има и нехъркащи, но всички миришат еднакво – на стара бъчва и студентски пепелник.)

За да си спестиш „удоволствието“, разреждаш сбирките, а по някое време съвсем спираш да ходиш на гости и да каниш хора. Поне в техния поглед да не четеш “гледай я тази на какъв попадна”. Вече знаеш, че в дните, когато не се е виждал с теб, докато бяхте гаджета, той е ходел за риба, на мачове, на карти, да си поправя колата. А въпросните занимания обикновено се поливат обилно и в кратките си форми траят поне цяла нощ. Благословени са жените, които не са стояли до прозореца само да зърнат, че той се връща след неколкодневно отсъствие (а беше излязъл по домашни чехли да си купи цигари). И вместо да му врътнеш скандал, ти си просълзена от радост, че се е върнал и е здрав и читав. Тук идва най-важното: той те моли да простиш и обещава, че никога повече няма да прави така. Направо се заклева: „Да пукна, ако близна.“ Да си говорим ли за това колко доверчиви са жените и как се разтапят, когато той е виновен и моли за прошка? Молбите са придружени с няколко безоблачни дни и задължително с поканата „хайде да излезем да ти купим нещо“. Ей при тая реплика всяка жена свива знамената окончателно: „Боже, колко съм била глупава, ами той си е същият готин тип, за когото се омъжих!“ И така до следващия път.

Защото в 99,99 процента от случаите

винаги има следващ път.

И не всички са кротки пияници, които се прибират и заспиват. Но да не се разпускаме, всяка втора жена е патила в скандал с опиянената си половинка. Изобщо – знаем докъде може да се стигне. За съжаление нито една жена не вярва, че такова нещо ще се случи точно на нея, не и преди да го е изпитала. Дори когато й се стовари, продължава да се надява, че като се оженят, той ще се промени – ще имат деца, дом, те ще го приобщят към друг начин на живот.

Колко пъти съм чувала: „Ама, като не е пиян, знаеш ли колко е грижовен.“ Май почти всяка жена го е казвала. Обикновено обаче той не се променя. Дори става все по-лошо. Добре е да успеете да опровергаете правилото, но никак не е лошо да имате едно наум. И ако е възможно, да си го спомните още преди да сте купили халките. Но обикновено не става така. Всяка жена, имала нещастието да попадне на податлив към пиенето мъж (то и как да не попаднеш при такъв богат избор), започва да опитва всичко, за да го промени или поне по-леко да изтърпи брака си. Пробва какво ли не:

Самоунижение –

познато състояние, в което изпада съпругата, когато за стотен път той се е прибрал с танцова стъпка и крещи като каруцар или само сумти (поради невъзможност да членоразделя). Моли го да спре, да помисли за работата си, за бъдещето, за семейството – все неща, които може да загуби, ако продължава. Прави го най-вече заради децата (или защото го обича ОЩЕ). Го­това е да го защитава от роднините, които по очеизваждащи причини твърдят, че той е пияни­ца. Крие подвизите му от децата, лъже съседите, че снощи тя е изтървала коша за боклук по стъл­бите, а не той е подремнал пътьом на черджето пред тяхната врата.

Самоуспокоение –

то е ка­то примирението и е също толкова опасно. Само отлага проблема, защото като всеки стимулатор алкохолът по някое време спира да действа, но ор­ганизмът продължава да си го иска, и то във все по-големи количества. А няма организъм, който да не деградира от това. Колкото повече остарява човек, толкова по-ясно се изписват на лицето и ума последиците от изпитото. От алкохолик по-страшен е само остарелият алкохолик.

Обвине­ние –

на всяка жена й се иска, ако е достатъчно безопасно за физическата й цялост, да му накрещи всички обиди на света. Но най-често на другата сутрин той не помни нищо. Когато е трезвен, тя продължава да нарежда: „Как се беше освинил, какъв срам, нека те видят всички, прошляк такъв, сготви си сам“ и ред други мили думи. Всичко то­ва обаче са излишества, които може и да успокоя­ват временно, но изобщо (ама съвсем, съвсем) не помагат. Той може и да се засрами за малко, да му стане неудобно. Като звънне обаче Иван от дол­ния етаж – да видят новия форд, епизодът с огризаната му съвест изчезва като студена бира на плажа. Проблемът е в това, че пуснат ли е веднъж духът от бутилката, мъжът му се подчинява поч­ти без уговорки.

И това, без което е невъзможно да започнеш битката, е да разбереш

защо пие един човек – нали никой не се ражда пияница все пак.

Само ако си издирила причината, можеш да се опиташ да я премахнеш, вместо да се хабиш да поправяш последиците. Скандали, заплахи, молби и забрани не вършат работа. Веднага си спомни кол­ко сладък е забраненият плод. От всичко на света пияницата най-много мрази да му казват, показват или намекват, че е пияница. Защото той и не до­пуска тази мисъл. Пиенето за него е като секса – да сте чували мъж да си е признал поражение в лег­лото. Кой, аз ли, бе? – по корем ще се влачи, но ще докаже, че той е мерцедесът сред мъжкарите.

Той трябва да бъде приобщен, приласкан, да му е раз­казано поне

стотина пъти колко е велик и да е много-много зает.

Трябва да няма време, което да убива в пиене. Но пък задължително трябва да има време за мъжки занимания – да се вижда с при­ятели или, ако иска – нека си мие колата два дни. Даже е много полезно да бъде пускан за една сед­мица сам на море (това в мъжкия речник означава „с друга жена“). Да ме простят всички противни­ци на подобно лекарство, но и то помага за анти-алкохолната терапия. Пред тайните си любови мъ­жете отново стават онези, които съпругите познават от периода преди мръсните чорапи и две­те деца. И никакви скандали и забрани, особено пред хора и на обществени места. Никак не е ло­шо, ако той предложи да му правите компания за по една ракия преди вечеря, да се съгласите. Са­мотникът пие повече, при което порокът му ста­ва твърде очевиден и той пие, за да забрави. А и ако твърди, че стоте грама вечер го разтовар­ват, по-добре е да повярваш и да ги изтърпиш. За­щото, ако тресне вратата след поредните ти крясъци, в кварталната кръчма той няма да се ог­раничи само с една чаша. Ще се напие като казак, за да покаже после кой командва вкъщи. Но най-важното е той да има отговорности – да знае, че от хроничното му пиянство страда най-вече той, а и всички останали. Не се затваряйте вкъщи, не ограничавайте достъпа на други хора до вас, срещайте се с колеги и приятели. С твоето присъст­вие той е свикнал и знае, че кол­кото и да се олее, ти ще пе­еш все старата песен или ще си търпиш. Сълзите – някои твърдят, че пома­гат.

Ако мъжът се раз­меква от разплакана же­на, тогава действай.

Резултатът от тях е най-често чувството за вина. Хроничният пияница трябва да го придобие, когато Внимателно, постоянно и през сълзи му обяснявате, че проваля жи­вота на всички и собственото си бъдеще. Много от алкохолно зависимите и сами пред себе си често произнасят: „Май е време да спра.“ Вместо това обаче самият ал­кохолик, оставен на самотек, често започва пос­тепенно да защитава своето право да пие. И все повече се чувства самотен, наплашен, без­силен и нещастен. На всяка неприятност реагира с напиване. Никога не забравяйте, че редовно­то пиене, като всяка болест, е процес, а не точка. Затова и не се изкоренява с шок, а с премерено и премислено лечение. Ако поставяте условия „или спираш, или край“,

резулта­тът ще е нулев, ако не и отрицателен.

На пиещия му е нужна разумна причина да престане да се налива. Ако го поставите пред краен избор, не се знае кой ще загуби. Има такава източна притча: Веднъж ти­бетски монах минал покрай дома на вдовица. Тя с хит­рост го примамила вкъщи, заключила и казала: „Пред­лагам ти три неща – да прекараш нощта с мен, да изпиеш бутилка вино или да убиеш моята коза. Нап­рави едно от тях и ще те пусна.“ Младият монах ня­мал избор – дал е обет за безбрачие и трезвеност и се е заклел да не посяга на ничий живот! И все пак трябвало нещо да реши. Виното му се сторило най- малкият грях. И какво? Изпил бутилката, после пре­карал нощта с жената и накрая убил козата.