Снимки Момчил Христов
Стил Антония Йорданова
Грим и коса Слав Анастасов
Първия път, когато се заприказвахме, беше в един рейс. Беше уплашена, защото й предстоеше скок с бънджи в първата мисия на риалити-играта “Къртицата”1. Любопитна, контактна, но и искрено хитра. Опитваше се да получи информация за мисията и да е поне с две стъпки напред. Не й се получи. Не скочи.
Рут е от онези хора, към които не оставаш безразличен. Няма начин – или ще те подразни, или ще я харесаш веднага. Аз я харесах. Интелигентна в пъти от повечето хора, които познавам. Ярка до заслепяване. Изглежда по-зряла, отколкото е, и дълго оставаш с впечатлението, че тази млада жена е наясно с нещата от живота. Интересен събеседник, владее перфектно английски език, като на 15 решила, че така или иначе ще й трябва и седнала и сама го научила. По това време попада след конкурс в музикална академия в Лос Анджелис, а по-късно следва за кратко и в Холандия. Израснала е в Тайланд, Индия и Бахрейн. Космополитен талант и ужасно й завиждат за това.
Уговаряме се в парка, за да се видим и да поговорим какво ново има около нея. Почерняла е, с рокля, слънчеви очила и гуменки от предпочитана тийнейджърска марка. Понякога ми прилича на дете. На моето дете.
Рут остава сама на 10г. Живее само с баща си в Индия, когато майка й и брат й близнак се връщат в България. Това е от онези рани, които кървят дълго.
Казва, че е простила на майка си отдавна, но не може да полага усилия, за да градят отношения след толкова време.
Сега Рут се грижи за майка си. Всъщност тя се грижи за всички, които са около нея. И въпреки че изглежда доста амбициозна и силна, у нея макар и рядко, се усеща онази чупливост на супер емоционално и крехко същество, което търси закрила и грижа.
Казва, че сега е много спокойна. Намерила е нова любов в лицето на един интелигентен и интересен мъж, който явно се грижи да й е добре. Разказва ми, че двамата споделят обща страст към пътуванията и приключенията и макар че тя е обиколила половината свят, засега той води в километрите. Може би и той е първият, който не се състезава с нея. Досегашните й връзки са като надпревара, мъжете постоянно се доказват, че и те светят със собствена светлина, а не отразяват само нейната, горките. Някои от тях до такава степен се възползваха от популярността й, че дори взимаха пари, за да дават интервюта и да разказват за нея. А това боли.
„Аз цял живот съм се състезавала само със себе си. А по принцип не съм състезателен тип, особено ако говорим за музика. За мен изкуството не е състезание, в което постигаш някакви нормативи или гониш някаква цел. Не, това е нещо, в което изразяваш душата си, а това е най-важното нещо всъщност. Опитвала съм се само и единствено да надграждам, да се развивам, да пробвам нови неща и това за щастие е давало засега само положителни резултати.”
Напомня ми по нещо на Едит Пиаф. Както каза един приятел, когато за първи път я чу да пее на живо, просто не очакваш, че едно такова крехко момиченце с крачета като клечки ще те залее с огромния си глас, емоция и енергия. Всички помнят и голямата й уста, която не остава длъжна на никого. И също като Едит Пиаф, за Рут всичко е любов.
Хората често се изненадват, когато те чуят да пееш на живо. Малко без предупреждение излиза този глас и енергия от толкова крехко същество като теб…
Това е нещо извън моя контрол, може би се нарича дарба. Аз се радвам, че съм я усетила, осъзнала и я развивам. Смятам, че много хора имат таланти, явно изразени поне два или три. Просто не ги осъзнават. Често чувам някой просто да си тананика или пее нещо и то супер вярно и после когато ги карам да ми го изпеят пак, те казват: … Ааа не, аз съм музикален инвалид. Което е плод на предразсъдъци, затова давайте, хора, пробвайте.
Ясно, но то само с дарба не става. На 24 и с два албума, продаваш в Европа и Азия, трябва си и доста работа.
В момента даже привършвам работа по трети албум с приятели в Пловдив, който ще излезе през ноември. Песните ще са предимно на български. Още в началото на годината направихме с тях едно парче, което е малко в стила на една от по-старите ми песни “Близо” и смятам, че много добре се получи. Направихме и видео към него и се надявам да ви хареса. Снимахме в едно старо кино, където се заиграхме с лирическия ми герой. Той се появява като прожекция до мен и все едно е там, а всъщност не можеш да го докоснеш. Става дума за онова търсене на твоята си половина, нещо, което сигурна съм всеки човек е изпитвал в някакъв момент от живота си.
А ти намери ли своята половина?
Да, мисля. Май той ме намери.
Цялото интервю четете в новия брой на „Жената днес”
0 Коментара