Онова, което най-много ме учудва за интернет, е неговото „одушевяване”. Чувствата на любов и омраза,на зависимост и бунт, съжителството с интернеткато със същество, всмукало в утробата си множество други същества…

Вероятно контрольорът у мен, който по принцип ме пазиот пристрастявания, ме е съхранил досега от обсебванеот мрежата. Не че не съм усещала горещия дъх на паяка втила си. Но инстинктът ми за самосъхранение е бил винагидостатъчно мускулест и бърз, за да ме довлачи на твърдаземя – далеч от мъртвото вълнение на подмолни форумни течения, настрана от безвремието на чатове и седенки,където хората са никове, карнавални маски. Интернет-обществото пребивава в безкрайни Сатурналии – робите игосподарите са си разменили местата, но благополучно сазабравили, че в древния Рим тази размяна е ставала самоза ден в годината. А днес ние пожелаваме вместо живот

игра, инфантилно подменяме действителността, без да забележим кога виртуалното се оказва върховна реалност…

Давам си сметка, че дължа еманципацията си от мрежатана няколко банални дефекта: времето вечно не ми достига, любопитството ми се уморява бързо, привързвамсе трудно и не-много-хая какво мислят другите за мен.

Може би затова, въпреки че от 19 години насам всеки денизкарвам часове пред компютъра, не съм изиграла нитоедна виртуална игра, не съм сърфирала без цел в интернет, не съм написала постинг в нито един форум или чат…Не твърдя, че това е единственият начин, просто това емоят начин, а той се оказва неочаквано здравословен.От няколко години ползвам Блекбери, тоест съм постоянно онлайн и всичките имейлидостигат до мен в мига, когато са пратени. Това изобщоне ме е направило интернет-наркоман, защото третирампаяка и мрежата му както парите – използвам ги, без дапозволявам те да ме използват. Те са средство, а не някаква емоционално натоварена платформа, чрез която човеккомпенсира дефицитите си, когато се прави на такъв, какъвто не е.

Никой не отрича значениетона интернет в живота ни на модерни хора. Защото никогаработата, комуникацията и събирането на информацияне са били толкова лесни. Просто нека помним, че паякъте слуга, а не господар и трябва да си знае мястото – катотелевизора, виното, шоколада и изобщо всички приятни неща, преди да са станали прекалено важни.

2008 г.

0 Коментара