Откъс от книгата на Михаела Петрова „Агент на нищото” (Изток-Запад), създадена по нейните разговори с духовния учител, индиеца Пракаш.
.jpg)
Много често ме питат каква йога правиш? Казвам: амиии, негова си. Но по-често се измъквам с power yoga и хората понеже са го чували като термин, без да знаят какво е, умно кимат и казват „аха”. А то какво е power yoga? В Америка са измислили този термин, за да обозначат, че това са източни техники за западния човек.
Ами да, това е. Западният човек има нужда да категоризира. След време научава, че всичко това, което правим заедно, е въпрос на разбиране на света. Какво е християнството? То е разбиране за света, а не да си залепиш етикет на челото “аз съм християнин”. Ти ставаш християнин, когато започнеш да разбираш света по такъв начин. При мен идваше едно момче от тези, американските християни, не помня как се казваха… мормони ли бяха?
Мормони са тези с многото жени *.
Не, някакви други тогава… Все едно. Пита ме той дали съм чел Библията. И аз му казвам: прелиствал съм я, знам горе-долу какво има вътре, но така да я чета сериозно, не.
А той ми казва: Библията трябва да се чете всеки ден, защото там има всички отговори.
Питам го: В Библията има отговори за теб, така ли?
Той казва: Да.
И аз го питам: Каква е основата на Библията?
И той казва: Не прави това, не прави онова… подреди всички Божи закони, написани там.
И аз го питам: Добре, ти спазваш ли ги всичките?
И той казва: Не, не успявам.
И аз му казвам: А аз ги спазвам всичките. Добре тогава, кой е по-голям християнин? Аз, който, когато ги прочета или чуя, знам, че ги спазвам всичките, или ти, който всеки ден ги четеш, не ги пазиш и по цял ден се терзаеш дали си добър християнин… или аз, който живея в радост, следователно в съгласие с тези Божи заповеди, написани в Библията.
И какво излиза: кой е християнинът? Този, който го изживява… хахахаха
Ти, като започнеш да изживяваш, изживяваш всичко. Откриваш, че в този живот има всичко. В този живот няма само християнство, има индуизъм, има мюсюлманство, има будизъм, има всичко. Когато знаеш за едно нещо като понятие, това означава, че в твоя живот го има това нещо. Като знаеш думата фланелка, значи в твоя живот има фланелка. Дали се възползваш от това нещо, или не се възползваш – това вече е твоят избор.
… в момента, в който имаш разбиране, определенията изчезват…
Ами да! Когато живееш в разбирането, си навсякъде.
Тоест – имаш нужда да се определяш, когато нямаш вътрешна идентификация за себе си. Имаш ли я, вече си всичко – нямаш потребност изрично да принадлежиш към група или структура…
Например в будизма има много школи и почти във всички се случва едно и също нещо. Когато се роди някой голям учител, много хора се събират около него. Но когато Учителя умре, всеки се просветлява. Дотогава не са просветени – нещо ги дразни, има нещо вътре, което не им дава мир, нещо им липсва. Това е заради отношението – нещо ти липсва и ти го търсиш вънка. А това, което е създадено вънка, е като кукичка – вънка виждаш кукички. Хората създават тези кукички, за да имат опори. И какво става – ти ги виждаш тези кукички и се хващаш за тях, за да чувстваш сигурност и принадлежност….
Какво наричаш кука?
Ами… сега ти вземам телефона, ето какво…
Окей, вземай го!
Ама аз ти го вземам с всичките контакти вътре. Представи си, че от момента, в който ти го взема, ти повече нямаш никакви контакти. А? Какво става с теб тогава? Светът става различно място, брат.
Окей, не ми го вземай тогава! ?
Това е социалната структура и в нея няма нищо лошо, това е в природата на нещата. Идеята е да разбереш, че това са куки. И те не се движат никъде. Ти можеш да се движиш по тях. Но проблемът е, когато се закачиш за куката и започнеш да вярваш в нея. И какво става в примера с будистите и големия учител? Те се откачват от всички куки и се закачват за една много яка – техния учител. И изведнъж той изчезва, няма я яката кука повече и ти като не си закачен за други куки – оу, махнахме се от това… и изведнъж получаваш просветление. Така много хора си харесват било вяра, било нещо друго и казват: а, това ми се струва интересно, аз ще мисля по такъв начин и започват да го следват. Един мъж, който идва при мен веднъж, каза, че един учител е казал еди- какво си. И аз му казах – представи си стаята, това е цялото наше съзнание. И сме сложили една врата, от която излизаме вънка. Когато казваме „според него”, е все едно да започнем да гледаме света през шпионката. Ако не можеш да махнеш всички стени, поне отвори вратата.
Явно това е страхът, че ще останеш без опора.
Да, опората действително ти дава сигурност. Защото иначе, ако не си закачен на някоя кука, трябва да се занимаваш със себе си. Няма как да кажеш: аз съм нещастна, защото съпругът ми е виновен, аз съм нещастен, защото синът ми е такъв. Ами, вече не можеш. Трябва да видиш всички причини за състоянието си вътре в себе си. Всички причини ги има вътре в теб и те се случват в света заради теб. Някой човек приема ролята на мъченик и се чуди: защо се мъча? Защото е приел ролята на мъченик.
И на него може да му бъде зададен въпросът: как постигна това да станеш мъченик? И отговорът е: приех го ?. Как постигна щастието си? Приех го. Как постигна това да имаш щастлива връзка? Приех го. Как постигна това да си в унизителна връзка? Приех го. Това е. Няма друго… уау… това е страхотна отговорност.
При мен идва една жена, която има проблем с тялото си. И си направи програма всеки ден да приема някаква част от тялото си… приемаш тялото си, приемаш съзнанието си, приемаш движението, приемаш това, което правиш, приемаш себе си … и след месец идва и вика: Какво стана, бе? Чувствам си тялото съвсем различно!
Самото приемане те прави по-голям. Ако се съпротивляваш на себе си, се смаляваш или оставаш на едно и също ниво – действаш с много по-малък потенциал от този, с който разполагаш. Приемаш – ставаш по-голям.
Докато той ми говори, а диктофонът записва, правя някакви асани. Включително една поза, която ми е трудна, и съм се учудила, че я направих сравнително с лекота.
А, виж как направих тази поза!
Ами, прие я! Затова! Как си изправи раменете? Прие го. Чувството на вина се ражда именно от неприемането. Ти правиш някаква постъпка. И не го приемаш. И оттам се ражда чувството на вина. Когато приемеш своята постъпка, приемеш я изцяло, вече няма място за чувството на вина и то не се появява. Дори и отказът се приема.
Неслучайно в сватбените ритуали се казва: приемаш ли еди-кой си за съпруг или съпруга.
Да, и по-скоро трябва да се каже: приемаш ли себе си като жена? Приемаш ли себе си като другарка на този мъж? И него трябва да го питат: приемаш ли себе си като мъж? Приемаш ли себе си като партньор на тази жена? Тези ритуали са много яки, затова хората толкова държат на тях. Иначе няма проблем да се живее и без да се жениш, но ритуалът е важен – за да кажеш, че приемаш този съюз.
*мормони – най-многочислената псевдохристиянска общност в западния свят, основана от американеца Джоузеф Смит през 30-те години на XIX в. Многоженството при тях е било нещо обичайно и официално разрешено до 1890 г. След това е забранено, но и до ден-днешен някои продължават тайно да живеят с по 4-5 жени. В случая и йога-мастерът е прав, че при него е бил мормон, и Мия е права, но по отношение на различни отрязъци във времето и пространството.
0 Коментара