Когато лятото е безмилостно, интернет връзката е слаба и сякаш цялата Вселена се прави на дръж ми шапката, най-логичната молитва започва така:
Фадър наш,
Ти, който си на земята, спаси интернета ми и ми прати забавления…
„Фадър наш” на гръцкия автор Манос Вуракис (Издателство Colibri, 2015; превод Мая Граховска) е комедия на абсурда, запълваща протяжните летни дни, в които пържещото улиците слънце е изпратено като Божие наказание, ако човек не е застигнат от благословията да лежи на плажа, и закачливо намига на съвременното общество, отдаващо религиозна почит главно на социалните медии.
Когато Пришествието се случва на принципа проба-грешка, се изисква смяна на тактиката. Ето защо вторият син на Господ, Джизъс Крайст Джуниър, на галено Джес, е изпратен на земята, за да осъществи Второто пришествие с модерни методи. Дори брат му Иисус не завижда на тази съдба, защото синята ни планета се оказва в периферията на Божието внимание.
Джес има to do-list: „Лифтинг на християнската вяра”; „Всекидневният личен контакт с ближния – ориджинал мода на религиозния лайфстайл”. Сред лукса на хотел „Риц” и обграден от единадесет + 1 апостолки, заедно със своя личен ангел Пол, той мъдри плана си, който среща не една или две спънки. Прибягването до чудеса се оказва неизбежно, а всяка ругатня се наказва с порой, който милият Папа изпраща от другия край на Вселената, където строителните работници на нова такава объркват нещата и застрашават Всемира със създаването на още един хаос, подобен на земния.
Пародията е завзела всяка дума в творбата на Вуракис. Известни моменти от Евангелието са пречупени през призмата на днешното консуматорско общество, а религиозните методи са разкостени. Вместо вино и хляб, християнското меню включва хамбургери и кока-кола, Иисусовото смирение е подплатено със златен часовник на китката, а робата е заместена от скъсани дънки (без бели маратонки):
„След първоначалното късо съединение и онова първобитно чувство за несигурност, внезапно завладяло всичко живо, изтормозените тълпи свързаха нещата, случващи се наоколо, с единствения наемател на „Риц“. С право счетоха, че всички тези неразбираеми случки са свързани с въпросния невероятен бог, обитаващ от няколко дни площад „Вандом“. И като го счетоха, се отпуснаха и се заловиха да събират хамбургерите с религиозна отдаденост и фанатизъм, сякаш събираха гъби в Елеонската гора в следобеда на Велики четвъртък. Събираха ги от земята, от пейките в парковете, от клоните на дърветата, от покривите, от улиците, от капаците на колите, от всякъде. Едни ги изяждаха на място, други ги криеха под блузите си, за да ги изядат по-късно, а трети ги събираха в найлонови торбички и ги мъкнеха в дома си. Изобщо всички се отдадоха на фастфудово чиста проба религиозно пиршество, насред сцена на гастрономична феерия, сякаш излязла от мечтите им. Един приказен пласт от бигмакове превърна Париж в огромна компактна верига от ресторанти за бързо хранене, излъчваща моментно щастие, стомашна задоволеност и ярък религиозен конформизъм.”
Началото на книгата е неочаквано и надскача представите и предразсъдъците. То е набираща инерция сила, след която темпото се забавя, защото на практика „Фадър наш” е поредица от притчи. А притчите винаги са изисквали известно търпение и смирение. Роман, който следва да се чете поетапно, да се разлиства всеки ден глава по глава, за да могат образите да се материализират един по един. Така читателят се превръща в своеобразен Сътворител на света, на новия обществен ред, и се запознава по-отблизо със своя собствен Спасител.
Без да осъжда и наказва директно, текстът на Вуракис е бич срещу бездуховността у хората, срещу оковите на лъжливия блясък и лукс и уговорките, направени „под масата”. Трендовете не са това, което бяха, крещи „Фадър наш” и донася повей всемирска мъдрост:
„Не слушайте всичко това, което ви разправят за Вселената и как щяла да ви съдейства. Истината е, че ако силно желаете нещо, цялата Вселена се прави на дръж ми шапката.”
Христос Вседържител (Пантократор) е въоръжен с лаптоп и дистанционно, а финалът на творбата е последният удар, отправен към цивилизацията. Тактично, пречупено през призмата на хумора, тази книга взима на прицел всяко бягство от чистотата на човешкото съзнание и осмива зависимостите ни, включително и в религиозен аспект.
„Фадър наш” заслужава да бъде прочетен, а не изконсумиран. Дебютният роман на Манос Вуракис носи не само смях, но и силно послание, поднесено между редовете. Обзалагам се, че след нея ще смените наратива на вечерната си молитва.
0 Коментара