.jpg)
Забелязали ли сте как рядко говорим за страха в единствено число? Обикновено го умножаваме инстинктивно, а само при мисълта за заплаха, тялото ни реагира с мощни приливи на кортизол и адреналин. Ето пак – използвах множественото число на прилив, за да е ясно, че страхът никога не е еднократно действие. Напротив – гледаш си го, възпитаваш го и толкова свикваш с него, че отказваш лечение.
Опитвайки се да класирам страховете си, за да отсея най-ужасния, пуснах търсене в блога си, което ме доведе до 20 публикации, съдържащи ключовата дума. Страх от изневяра, от липса на взаимност, от това да не би клишетата на брака да се окажат истина, от неодобрение, от прегаряне на страстта, от самата страст, от големите надежди, от потенциално отхвърляне, от разместване на вътрешния баланс. Няма страх, който да не съм си измислила, и в годините, в които опознавах всеки един поотделно, ми се струваше, че ето това е нещото, което, щом не ме убива, ме прави по-дебелокожа.
Разбира се, в началото никой страх не ти се дава и ти си просто една
високопропусклива мембрана, която провежда веществата на паниката
Доста от страховете си ги развъждаме сами – съзерцаваме ги, анализираме, оправдаваме. Някои ме победиха – необяснимият страх от летене например, който не може да бъде приспан с никакъв алкохол или медикамент или страхът от увеселителни паркове. Абсолютно безпомощна съм и не мога да реагирам, единствено прилежно ги маскирам с безразличие и негодувание.
Насред тази симпатична плетка от страхове се мъдри и царчето – страхът, че няма да бъда достатъчно добра (най-вече за себе си). Вярвам, че от това произлизат и изброените по-горе психози. Като ученичка се страхувах да получавам различни от 5 и 6 оценки, защото нямаше да се вмествам в стереотипа за отличничката. По-късно ме беше страх, че в университета бях просто добра студентка, а това си беше някакво доказателство за обикновеност, която извънредно ме дразни. След това се страхувах, че мъжът до мен може да погледне някоя друга с възхищение и аз ще трябва да надминавам себе си (колко уморително). Омъжих се и почнах да се страхувам да си свалям грима пред съпруга си и да спя с пижама до него, не дай Боже, той да се отегчи или разочарова и да тръгне да кръшка, както разправят всички разочаровани от брака хора. Хвана ме и професионалният страх, че изведнъж писането ми ще дотежи на хората, които го харесват.
Здравейте, аз съм Доротея, похвалите ме мотивират!
Плюс и плюс прави плюс. Вирея на хубаво, развивам се само на раменете на одобрението. Винаги съм в някаква борба да бъда по-близо до представите си за идеалното, отколкото до постижимото идеално. Напрягам се повече от необходимото, отличното представяне никога не идва така лесно, както при онези благословени хора, които са умни, красиви, добри и състрадателни. Страх ме е, че някой ден фигурата ми ще клюмне, талантът ми ще пресъхне и няма да съм интересна.
Ще бъда забравена и посредствена, СКУЧНА. Не се ли бои от това всяка жена? Страхът, излиза, е най-ясното доказателство за проблемите с егото. Очаквам да видя дали с годините ще бъда все повече в мир с достойнствата и недостатъците си, или ще ми паднат критериите. И все пак, това не е реален страх, от който да се пазя или да ми се иска да побегна. Просто езикът си е намерил начин да оправдава комплексите ни с дума, която по-скоро предизвиква съчувствие, а не подигравка.
0 Коментара