Моят сексуален живот започна рано. Бях около петгодишна, когато посещавах забавачницата при монахините в Сантяго де Чили. Дотогава изглежда, че съм живяла в райското предверие на невинността, тъй като нямам спомени от онзи далечен период, предхождащ първата ми среща със секса… Бях глътнала случайно едно малко пластмасово човече.
– То ще порасне вътре в теб и коремът ти ще стане голям и кръгъл. После ще родиш бебе – обясни ми най-добрата ми приятелка, която току-що се бе сдобила с братче.
– Бебе!!! – това бе последното, което желаех. Последваха ужасни дни: качих температура, загубих апетит, плачех, криейки се зад вратите, докато една монахиня ме принуди да призная истината.
– Бременна съм – казах, хълцайки.
Усетих как тя здраво ме хвана за ръката над лакътя, вдигна ме и ме отведе в килията на Майката-игуменка…
Така се породи в мен ужас от куклите, но и любопитството ми към онова загадъчно понятие с почти непроизносимо название – секс.
Момиченцата от моето поколение не притежаваха сексуален инстинкт. Единствено и само момчетата
изстрадваха това ужасно зло, което беше в състояние да ги запрати направо в ада.
Когато някое момиче зададеше въпрос, имаше два вида отговори, според това каква майка имаше насреща си. Традиционното обяснение бе свързано с щъркела, който донасяше бебето от Париж, а по-модерното разкриваше връзките между пчелите, прашеца и цветята. Майка ми беше съвременна жена и все пак за мен зависимостта между опрашването и кукличката в корема ми изглеждаше наистина смущаваща.
Бях на седем години, подготвяха ме за първо причастие. Преди да получа нафора, трябваше да изповядам всичките си грехове. В черквата застанах на колене зад черна плюшена завеса и там, обвита в мрак и облаци от тамян, чух глас с акцент от Испания:
– Докосвала ли си с ръце тялото си?
– Да.
– Често ли го правиш, дъще?
– Всеки ден.
– Всеки ден ли? Това е много тежка обида към Бога. Невинността е най-голямата добродетел за едно момиче. Не трябва повече да правиш това!
– А ако се пипам с ръкавици, отче, това също ли е грях? – запитах изумена, представяйки си, че никак не би било лесно да мия лицето си, да почиствам с четка зъбите си или пък да се почеша с ръкавици.
1950 г.
Родена съм по време на Втората световна война в буржоазно семейство, което бе еманципирано и интелектуално в известни аспекти, но почти „палеолитно“ – в други. Израснах в дома на баба и дядо. Това бе една чудновата къща, в която пребиваваха духове, извиквани от баба ми на масичката с трите крака. Там живееха също двама мои чичовци – ергени, доста налудничави, каквито бяха впрочем почти всички обитатели на това място. Чичо Маркос ходеше едва покрит с превръзка на слабините като някакъв факир и рецитираше 999-те имена на Бога на санскритски език. Чичо Пабло пък беше чаровен мизантроп, посветил се почти изцяло на четене.
Къщата бе препълнена с книги. Те се издигаха на камари по етажерките, под леглата, разрастваха се непрекъснато като бурени, изпълващи всеки възможен ъгъл на сградата. Този чичо ме научи много рано да чета. Никой обаче не цензурираше четивата ми. Така например прочетох „Русия – на голо“, търсейки в нея отговор на някои въпроси, но единствената информация, която получих, се отнасяше до болшевишката революция. По-късно открих „Маркиз Дьо Сад“ и „1001 нощ“, но тези текстове бяха твърде преждевременни за моята възраст, липсваха ми елементарните познания. Имах идея за садомазохизма, за сладострастните фурии от мохамеданския рай, но единственият гол мъж, когото бях видяла, бе чичо ми, седнал на двора в съзерцание на луната. Голямо разочарование почувствах при вида на неговия малък и отпуснат израстък, който лесно би се побрал в консерва за сардина. Толкова шум за нищо! (Явно маркизът и Шехерезада силно преувеличаваха.)
Когато навърших единадесет години, заживяхме в Боливия. Майка ми се бе омъжила за дипломат с напредничави идеи, който ме записа в смесен колеж, доста трудно свикнах да общувам с момчетата. Ходех вечно със зачервени очи, влюбвах се всеки ден в различно момче, срамувах се да не ме видят, когато влизах в тоалетната. Съучениците ми бяха сополанковци, чиито нови занимания бяха футболът и сбиванията през междучасията, но що се отнася до момичетата, вече измерваха обиколката на гърдите си и отбелязваха в дневниците целувките, които получаваха.
Имаше някои по-привилегировани, които можеха да напишат: с Филип целувка с език и … Аз се преструвах, че тези неща въобще не ме интересуват.
По онова време се страхувахме да забременеем при къпане в обществен басейн с момчета.
Бяха ни предупреждавали, че ако допуснехме да бъдем докоснати от момък, би ни сполетяло зло, по-страшно от самата смърт“.
В час по биология обясняваха анатомичните особености на двата пола, както и процеса на зачеване на бебетата, Беше много трудно да си го представи човек. За и по време на половия акт не знаехме нищо, не бяха ни споменавали нито дума и за удоволствието, така че смисълът на цялата тази работа оставаше неясен. Защо всъщност възрастните вършеха тези свинщини?
Ерекцията беше тайна, добре запазена за момчетата, както и мензисът – за момичетата.
Използвахме превръзки, които трябваше тайно от братята си да перем и крием на дъното на шкафовете. Литературата общо взето беше много уклончива по тези въпроси, а киното – направо отчайващо. Дори в случаите, когато някое момиче успяваше да надхитри контролата и се вмъкваше да гледа филм за възрастни – над 18 години, не можеше нещо особено да научи, защото точно когато Жан Русел полягваше по гръб в купата сено и любовникът се хвърляше върху нея с разширени от страст ноздри, камерата се отклоняваше от тях и ни показваше пейзажа наоколо. Колко само проклети пейзажи сме изгледали през живота си тогава! Отношенията ни с момчетата се ограничаваха с блъскане, удари и послания, предавани чрез приятелки: „Кенън каза, че иска да те целуне.“ „Кажи му, че може, но само със затворени очи.“ „Той каза, че вече не иска.“ „Кажи му, че е глупак.“ „Каза, че ти си по-голяма глупачка…“ И пр.
Най-върховната проява на интимност бе да дъвчем един след друг една и съща дъвка в час по математика. Един ден имах ръкопашна схватка с известния Кенън, луничав северноамериканец, в когото бяха влюбени „тайно“ всички момичета. Той разкървави носа ми, обаче споменът за този епизод остана един от най-възбуждащите в моя живот. При друг случай на купон ме покани да танцуваме. В Ла Пас още не бе достигнало нашествието на рокендрола, който вече разтърсваше света. Ние се опиянявахме все още от плочите на Нат Кинг Кол, Дорис Дей и Бен Кросби. Танцувахме прегърнати, но аз бях толкова дребна, че бузите ми едва достигаха токата на колана на който и да е нормален младеж. Кенън ме притисна малко по-силно и аз почувствах твърдина на височината на джоба на неговия панталон в ребрата си. Потупах го с връхчетата на пръстите cu и му казах да премести ключовете си, защото ми причиняват болка. Той излезе тичешком и не се върна до края на празненството.
През 1956 г. семейството ни се премести в Ливан, където аз отново попаднах в девически пансион. Този път това беше едно чисто английско училище, в което сексът просто не съществуваше. Той бе напълно изключен поради британската флегматичност, от една страна, и изключителната строгост на преподавателите, от друга. Бейрут бе перлата на Близкия изток. В този град, който съхраняваше богатствата на шейховете, имаше филиали на най-прочутите модни къщи и бижутерийни фирми от Европа. По улиците едновременно с камилите и мулетата се движеха кадилаци със златен обков. Голяма част от жените вече не носеха фереджета, някои студентки дори ходеха с панталони, но преградата, разделяща двата пола, все още съществуваше.
Въздухът на града обаче бе пропит с чувственост, в която бяха примесени мирисът на агнешка лой със зноя на пладнето и пеенето на ходжата, приканващ от минарето към обедна молитва… Желанието, сладострастието, забраненото… Момичетата не излизаха никога сами, а момчетата също бяха изложени на опасности. Вторият ми баща бе раздал на братята ми игли, с които да се отбраняват при ощипвания по улиците. В междучасията се разпространяваха изпомачкани фоторомани, издавани в Индия и преведени на английски. Това бяха „Любовникът на лейди Чатърли“ и „Pochet- books“, разказващ за оргиите на древните римски императори
Баща ни притежаваше няколко еротични книги от онези, които се купуваха изпод щандовете на книжарниците. Държеше ги скрити в бюрото си, но аз извадих дубликат от ключа и така можах да прочета отново и по-внимателно „Хиляда и една нощ“, като този път я разбрах малко по-добре Така малко по малко придобивах известна сексуална култура.
Сексът за мен се бе превърнал в натрапчива идея. За нищо друго не можех да мисля, но в Бейрут не съществуваха възможности за експериментиране. Почтените момичета не излизаха с момчета. Имах един приятел, син на ливански търговец, който ме посещаваше понякога и пиехме заедно кока-кола на терасата. Бяха толкова заможни, че той разполагаше с малка кола и шофьор. Под зоркото око на моята майка и на неговия шофьор ние нямахме възможност да останем сами.
1961 г. Със сутиен Уондър бра.
В онзи период аз бях почти плоска. Днес това не би имало такова значение, но във времето на петдесетте години беше истинска трагедия. Гърдите бяха смятани за основен носител на женствеността. Колкото по- големи, толкова по-добре… Модата бе заангажирана изцяло с подчертаването им: впити блузи, широки ластични колани, широки, раздути поли с колосани волани. Жената с голям бюст имаше гарантирано бъдеще.
Мъжете изстрадваха бозайническия си комплекс, отклоняван вероятно в ранното детство при захранването им с биберони.
Секссимволи по онова време бяха Джейн Мансфийлд, Джина Лолобриджида и София Лорен. А какво ли можеше да постигне едно момиче без бюст?.. Да си сложи подплънки.
Исабел Алиенде: Сексът и аз II
0 Коментара