„Най-великият роман на Салман Рушди…Пленителна история, най-богатото естетическо преживяване за 1995 г.“ Това написа „Сънди Таймс” за „Последният дъх на Мавъра“, който излиза днес от печат.
Романът е поразително амбициозен, забавен, сатиричен и състрадателен роман. Любовна песен за един чезнещ свят, но и неговия сетен победен възглас. Разказът запознава читателите с Мореш Зого йби – Мавъра, „пропаднал мелез с висок произход“, последният потомък на виден род търговци на подправки и престъпни босове от Кочин, Индия. Освен това той е страстен разказвач на истории и изгнаник. По време на пътешествието си от Индия до Испания Мавъра чертае подире си лабиринта на една история за безумни страсти и вулканична семейна ненавист, за титанични матриарси и тяхното омагьосано потомство, за преждевременна смърт и проклятия, които застигат и отвъд гроба.
Салман Рушди е британски писател от индийски произход. Той е ненадминат в изкуството да внушава свои версии за действителността. Името му нашумя с публикуването на романа „Среднощни деца“, за който е удостоен с наградата „Ман Букър“ през 1981 г. Осем години по-късно неговите „Сатанински строфи“ предизвикаха гневна реакция в ислямския свят, иранският аятолах заклейми Рушди като „вероотстъпник“ и издаде прословутата фетва – религиозна смъртна присъда. През 2007 г. британската кралица удостои писателя с рицарско звание за приноса му към литературата. Стилът на Салман Рушди изобилства от исторически мистификации и препратки към митологията, а темата за съжителството на Изтока и Запада минава като нишка през всичките му произведения.
0 Коментара