Звездата на Ивайло Захариев изгря още в първия сезон на “Под прикритие”, където той е полицаят под дълбоко прикритие Мартин.
И ти да видиш, какво се крие в реалния живот под кожата на едно ченге в киното! Ивайло е изключително принципен и морален човек, който вярва в каузи. Той беше на протестите през лятото на миналата година и никога не е отстъпвал от вярата, че страната може да се промени. За добро. Защото иска синовете му да растат тук.
Иво, наистина ли се целунахте с твоята половинка за пръв път едва на сватбената ви церемония?
Да. И беше много чакана и страхотна целувка. И двамата искахме да запазим физическата близост за брака ни.
Добре, разкажи ми как се разбира, че двама души са един за друг, след като се откриват един друг с всичките си сетива едва след като са се оженили?
Физическата близост всъщност замъглява ума и сетивата. Емоциите привличат двама души, но и объркват, когато става дума за взимане на съдбоносни решения. Радвам се, че преди да дадем воля на страстта си, успяхме да се опознаем и да вземем решението да бъдем за цял живот заедно. И чак след това да вкусим истинската сладост от това да сме заедно. Сега вече вярвам, че с Миряна можем да посрещнем всяко предизвикателство на живота и да го преодолеем заедно.
А сега ще те помоля да ни запознаеш с твоето семейство?
Съпругата ми се казва Миряна. С нея имаме двама синове – Филип – на две и половина почти, и Дамян – на десет месеца. Големият ходи на ясла вече и то с огромно удоволствие, а малкият помага на майка си в работата – най-вече от вкъщи, но и често ходят по срещи заедно. Аз съм вплел професионалните си умения в ролята на аниматор вкъщи – когато сме заедно, винаги отделяме време за домашен куклен театър или просто за четене на приказки с елементи на демонстрация.
Как разбра, че ще ставаш баща?
Доста ни изненада тази новина. Имахме планове да поживеем като младо семейство без деца известно време, но Филип бързаше да дойде и сме му благодарни за това! Разбрахме, че Миряна е бременна, когато вече влизаше в третия месец, хаха. Не бях подготвен, но после всичко си дойде на мястото.
Този въпрос няма нищо общо с вас и го задавам сега, само за да не го забравя. Мислиш, ли че е “оферта” да стоиш с половинката си, когато всичко между вас се е изчерпало, само заради децата?
Всъщност, мисля, че както всичко е изчерпано, така може да се „напълни“ пак. Разбира се, само ако има желание и в мъжа, и в жената да останат заедно и да опитат да съживят любовта помежду си. Иначе няма смисъл. Децата не бива да са връзката между родителите. Бракът е израз и един вид защитник и провокатор на любовта между двамата. Децата са неин плод, а не източник.
Какъв беше твоят баща?
Баща ми беше супергерой за мен. Много силен – златен медалист по щанги, много умен – знаеше отговорите на повечето ми въпроси, интересен – четеше ни преди заспиване Джек Лондон и ни водеше за риба с по-големия ми брат. Тримата бяхме като отбор – ходехме заедно да тренираме таекуон-до. И към всичко това редовно подаряваше цветя на майка ми. Истински татко.
Обичам такива бащи, Ивайло! А как изглеждаше твоето детство?
Това ще е много дълго за разправяне, но като цяло беше много шарено и интересно, с брат ми, трите братовчедки, кучето и кварталната банда.
В “Под прикритие” не е като да не се биеш. Как да обясним на децата си, че боят не е начин да печелиш битките в живота? И всъщност – наистина ли не е начин?
Не знам как се обяснява това. Във всеки случай примерът е най-добрият начин. Аз лично смятам, че боят е позволен в два случая: в спорта и при самозащита или защита на някой по-слаб, когато нямаш други средства. Позволявам си също да плесна Филип по ръката или дупето, когато се налага. Не съм привърженик на модерното пуританство в това отношение. Мисля, че когато става въпрос за физическо съприкосновение, най-важното е децата да схванат идеята за насилието, за това, че нараняваш другия, когато прекрачиш дадена граница. Тази граница зависи от другия и ти си длъжен да я спазваш, за да не го нараниш.
Кой е шамарът, който никога няма да забравиш?
Физическият шамар, който няма да забравя, е този, който аз ударих на едно момче, даже мъж, който посегна на близка моя приятелка. С него също сме приятели, но в този момент не можах да реагирам по различен начин. А шамарът на живота, който няма да забравя, е при излизането ми от НАТФИЗ – живеех с представата, че само завършвам и започвам да играя по театрите. Да, ама не. Нещата никак не се развиха така лесно и трябваше бая да променя нагласите си, за да изляза от дупката, в която се бях в карал с това мислене.
Каква е разликата между майката-родител и бащата-родител?
Нямам голямо наблюдение при другите как е, но според мен разликата е в перспективата, от която гледат децата си. Сега, когато обсъждаме с Миряна поведението на някое от момчетата или подхода ни към тях, виждам, че тя разбира повече от деликатните моменти и как да предаде информация и нагласа индиректно. Аз действам много по-директно или както тя казва „нахлувам с бутонките“, често без да се замисля, че детето не е подготвено за онова, което следва. Има и други разлики, но мисля, че всички те са строго индивидуални във всяко семейство, поради различията в характерите на родителите.
Ти как се подготвяше да бъдеш татко?
Пробвах да чета книги, но май повече разчитах на разговори с други татковци. Засега най-много ми помага личният опит и онова, което заедно с Миряна обсъждаме и решаваме. Един приятел описва родителството като електронна игра – всяко ниво те подготвя за следващото, като играта се усложнява, но уменията, които се трупат, помагат занапред.
Колко от нещата, които си чел и слушал, преди да станеш баща, се потвърдиха?
Много малко се говори в нашето общество за бащите и тяхната роля. Затова и съм щастлив, че имам възможност сега да споделя своя опит. Не мога да кажа какво точно се е потвърдило от нещата, които съм чувал, но със сигурност съм чул, прочел и обърнал внимание на много повече неща, едва след като станах татко.
Какво прави от един баща идеалния татко?
На първо място да отделя време за децата си, да търси начини да предава опита си и да провокира децата да правят своите опити в живота – крачки, скоци, падания, ставания. Но каквото и да прави, понякога си остава достатъчно просто да бъде там за тях и да ги уверява в безусловната си любов. Да, това не е роля само на майката.
А ти какъв баща си?
Това ще го разбера, когато моите синове спрат да имат нужда от мен и започнат да правят своите собствени избори в живота. Дотогава мога само да се надявам, че се справям прилично.
0 Коментара