Росица Иванова e една от малкото жени пилоти в България. Учи в Софийската математическа гимназия до 1999 г., а през 2005-а завършва авиационна техника и технологии в Техническия университет в София и се сдобива с диплома за авиационен инженер по планер и двигатели. През 2003-а започва обучението си за професионален пилот – завършва с 250 часа на Zlin 143 L. През 2005-а започва работа в Air Scorpio като втори пилот на L410 и след 1500 часа на този самолет става командир, съвместява и длъжността Quality & safety manager. Лети за “Хемус Еър” от 2008 г. и след сливането на компаниите през 2009 започва да пилотира самолетите на националния превозвач “България Еър”. В авиокомпанията е втори пилот на Airbus 320.
Ти си пилот. Откога датира желанието ти да летиш?
От малка. Винаги съм харесвала летенето, самолетите, но откровено казано, необузданото и едновременно с това напълно осъзнато желание да свържа живота си с небето се породи от първия ми скок с бънджи. Тогава усетих вятъра, свободата и широтата, която те обгръща. Пилотирането на самолет означава не само да имаш хубава професия. Означава да имаш вечна любов.
Професия пилот е много конвертируема и можеш да летиш за която и да е компания по света. Защо избра “България Еър”?
Защото е българска компания и си струва да заставаш зад добрия роден модел. В професионално отношение сме на нивото на всяка европейска авиокомпания. Обучаваме се като тях, сертифицирани сме като тях, летим на същите самолети, на които летят и най-престижните авиокомпании, но в нашите самолети се говори на български, срещам се с усмихнати хора и на борда се предлагат феноменални торти!
Торти? Това е последното, за което бих се сетил като мотив да избера една авиокомпания…
Сигурност, качество, обслужване – са неща, които получаваш по подразбиране. А вкусът на тортата е личното отношение, което остава.
Мит ли е, че българските пилоти кацат най-меко ?
Не. Наистина е така и това идва от факта, че ние дълго сме били обучавани според принципите на руската школа за летене и управление. Кацането става по усет и това винаги е много „пилотско“ желание да кацнеш по най-мекия начин, така че пътниците почти да не усетят, че сме кацнали. А когато ръкопляскат, аплодисментите им се чуват и в пилотската кабина. И е супер приятно!
Вярно ли е, че след първия самостоятелен полет колегите пилоти „ритат“ младия пилот по задника ?
Да. Защото кацането се усеща от пилота с… дупето. И този авиаторски обичай е вид пожелание този удар да е най-грубото ти кацане, както и да изтръпваш на земята, а не във въздуха. Никоя друга професия няма такъв „колегиален код”.
Как се подготвяш за полет?
Работата започва още от земята. Колкото по-подготвен си на твърда земя, толкова по-леко ще бъде и във въздуха. Ние правим брифинги преди всеки полет. Знаем за метеорологичните условия, за натовареността на съответното летище, къде ще заредим, евентуалните резервни летища, преценяваме форсмажорните обстоятелства, ако има такива. Обичам да оглеждам машината преди полет, а когато пътниците влизат в самолета, пилотите включваме компютрите, проверяваме бордната техника и вече сме напълно готови за излитане.
Всички летища ли са еднакви ?
Не. Има „лесни летища“, но има и много натоварени, трудни за кацане, трудни за излитане, всяко летище си има специфики.
Какво можем и какво не можем да вземем със себе си, когато напускаме самолета ?
Не може да вземете някой от екипажа (смее се ).
Жалко…
Но можете да вземете бордното списание и добрите си впечатления от полета.
Ти обаче не винаги си пилот. Понякога си на борда просто като пътник. Как се чувстваш тогава?
Пилотите сме професионално деформирани и усещаме кога какво се включва, кога се променят режимите на работа на двигателите, тоест усещаме повечето специфики на машината. Като пътник ми е интересно да летя, но никога не мога да заспя.
Кои са най-хубавите места в самолетите?
В бизнес класата.
Бях сигурен, че ще го кажеш. А иначе?
Където са аварийните изходи. Там е по-широко.
Кои са най-вълнуващите моменти от историята на българската авиация ?
Може би през 90-те години, когато „Балкан“ са летели до Америка, Азия и Южна Африка, когато са предприели първата модернизация на самолетите си. Било е голямо пробуждане.
Кои са най-добрите авиокомпании в света ?
Всички големи авиокомпании използват еднакви самолети. Разликата идва от допълнителните услуги и обслужването на борда. Например, източните авиокомпании са много разточителни по отношение на лукс, храна и забавления на борда. Това е тяхна специфика. В „България Еър“ се опитваме да предлагаме отношение, а не тривиален превоз от точка А до точка Б.
Какво предпочиташ – да се возиш в първа класа или да пилотираш?
Аз съм пилот. Това е отговорът.
Вярно ли е, че когато един пилот се пенсионира, види ли самолет веднага му се насълзяват очите?
Да. Дори когато изляза в отпуск за повече от две седмици, пилотирането започва да ми липсва.
Кое е първото място, за което би тръгнала веднага ?
Обичам топлите страни. Малдивите, Сейшелските острови, Тайланд… А ако е място, до което бих искала да лети „България Еър“ – Северна Америка.
Как ви приемат мъжете пилоти?
Първоначално – с леки резерви, но много скоро след това с пълно доверие. Впрочем, има и екипажи изцяло от жени!
По какво се познава човек, който за първи път влиза в самолет?
По това, че се оглежда. Къде му е мястото, къде е тоалетната…
Как ще продължиш изречението „Говори вашият капитан…“
…“Добре дошли на борда на България Еър“!
Би ли разказвала вицове за терористи, докато летиш ?
Ами, докато пилотирам – да. Ние сме достатъчно подготвени и уверени по време на полет и понякога си разказваме вицове. Но ако летя като пътник – ще се въздържа. Не го намирам за особено уместно.
Как трябва да отговорим на въпрос на стюардесата“Tea, coffee or me“?
И трите (смее се).
В каква последователност?
Не знам. За добро или лошо, мен едва ли ще ме попитат точно това.
С какво се придвижваш в моментите, в които не летиш?
С кола. Но обичам влаковете, понякога и автобусите. Страшно много обичам водата. Така че и лодките стават.
Докъде пилотира вчера?
До Ларнака.
А докъде ще е полетът ти „утре“ – във всеки смисъл на думата?
До Палма де Майорка – съвсем буквално. За да изпреваря въпроса – вдругиден летя за Москва.
Ако не беше пилот, каква щеше да бъдеш?
Слава Богу, че станах това, което исках – да бъда пилот. Иначе, каквото и да работех, вечно щях да гледам самолетите в небето с тъжен поглед и с мисълта, че си губя времето на земята.
0 Коментара