Защо “имам много работа” не е добро извинение

Има моменти, в които не можем да си поемем дъх от работа. Струва ни се, че новите и нови задачи ни затрупват, притискат. Надяваме се само да издържим, докато всичко приключи.

И на вас ви се е случвало, нали? Може би дори в момента не знаете защо четете тази статия, а не препуснете към следващата задача от списъка си. Изчакайте още минута. Имаме да ви кажем две важни неща:

Многото работа никога няма да приключи.

Да, всичко, което трябва да направите в следващите седмици или месец, ще отмине. Но ще дойдат нови задачи. Ако позволявате на другите да ви товарят прекомерно, те няма да се посвенят да го направят. Дори ще започнат да злоупотребяват. Ако веднъж сте се съгласили да работите колкото целия китайски народ, значи ще се съгласите втори, трети, че и четвърти път. Ако пък сами поемате толкова задачи, то просто няма да се сетите да спрете.

Скоро ще загубите името си на добър професионалист,

хората ще избягват да работят с вас, а приятелите ви един по един ще спрат да се обаждат. Не вярвате ли? Смятате, че всички ви влизат в положението, защото виждат колко сте заети? Да, в началото е така.

Хората, с които работите ви съчувстват – повече от очевидно е, че сте затрупани с работа и не смогвате. Затова се въздържат да ви молят за помощ и понякога дори се опитват да вземат някои от вашите задачи. С времето обаче екипът престава да ви съчувства, а вие лека-полека преставате да сте част от него.

Клиентите и партньорите, на които продължавате да се извинявате със „Съжалявам, но имам наистина много работа.” след втория – третия гаф

спират да проявяват разбиране.

Качеството на работата ви спада драстично и те ще станат нечий други клиенти. Просто защото тяхната работа страда от вашата прекалена заетост. Те не се чувстват достатъчно обгрижвани. Вашето постоянно „Разбирате ли, имам наистина много работа.” ги кара да се чувстват пренебрегнати и нежелани.

Приятелите ви, с които се разбирате чудесно и искрено ви жалят, защото виждат колко уморени изглеждате, също ще спрат да ви търсят. Вие така или иначе сте винаги заети и нямате много време за бира, кино или разходка. Те ще ви изтърпят по-дълго от клиентите, но в крайна сметка ще се предадат. Ще свикнат, че вие винаги имате работа и животът им ще продъжи без вас. Още повече, че вашите редки се срещи се крепят само на тяхното крехко упорство. Понеже вие сте много заети и естествено нямате време да им се обаждате. Те ще продължат да ви съчувстват, но ще се спрат да ви търсят. Дори да не си го признават, най-вероятно те също се чувстват пренебрегнати.

Това не значи, че ако ги поканите на кафе, няма да откликнат. Напротив.

Просто ще ви оставят да се сетите сами за тях.

Семейството ви ще е най-търпеливо, но непрекъснатата ви заетост ще се отрази на отношенията ви с тях.

Усетите ли се, че твърде често се извинявате по този начин, може би е време да отделите време и да анализирате ситуацията. Наистина ли сте толкова заети всъщност? Или това е удобно извинение, за да не поемате ангажименти към околните? Някой друг ли ви товари с толкова много задачи или вие сами ги поемате? И какви са причините в единия или в другия случай.

Животът е прекрасен. Отпуснете се и се научете да му се наслаждавате. Не казвайте „Съжалявам, но имам наистина много работа.” Защото скоро няма да има кой да ви чуе, а вие – недоволни и изтощени – скоро наистина няма да имате много живот за живеене.

Източник: www.polqnata.com