Най-предизвикателното място, където може да се опитват чушки, е България. Обяснението е в любовта, изобретателността и бедността. „Сиромах човек – жив дявол”, казва поговорката. Какви ли не чудеса сме постигнали с нея!
Опитайте колкото се може повече от тях и ще разберете, че изгубването в лабиринт от вкусови усещания е нещо много приятно.
Най-разпространената ни и любима храна трудно се намира в царственото й разнообразие по ресторанти и барове. Нарочно сме я скрили от себе си. Удоволствието от търсенето и откриването си струва.
Изживяването е невероятно разнообразно. Няма друг зеленчук, който да е така различен вкусово в зависимост от сорт, приготвяне, сезон – сякаш сам търси своята идентичност или символизира нашето туткане в тази посока.
Става за всичко!
Немислимо е да пиете ракия и наоколо да няма чушка в някоя от своите превъплъщения. Ако е лято, ще е в салатата, ако е зима, ще е туршия, например от камби.
Дори в нервната ситуация, когато набързо трябва да се пийне и обсъди нечия ракийца, а няма чаши, ще изтърбушите няколко чушки и ще ги използвате едновременно за чаши и за мезе.
А натъпканата със сирене чушка – както правеха бабите ни, докато ни пускаха да изскачаме навън за игра в безкрайния следобед! Възможно ли е да смириш безутешното ежедневие с нещо по-добро от застроени пълнени чушки? В чиниите ви има не просто храна, а катурнати пирамиди от делнично спокойствие.
Първо са зелените чушки – скъпи отначало,
пък и доматите не изостават – та салатите са малки. Още са тънички, не стават за печене… но нататък се появяват и чушките за пълнене: пълним ги с ориз или с месо, а пък по Коледа – внезапно с боб… и това са все различни вкусове. Чудна манджица, която всяка съпруга обича да спретне за лятната вечер, е да позапържи кило-две чушки, натъпкани със сирене и да ги запече в доматен сос с повечко чесън… нито един нормален човек не може да устои на безхитростната им простота и естественост.
В това време – необходима е наистина оркестровка, полифония! – чушките вече са станали червени и във въздуха се носи сладкият дим на печените чушки.
Трудно се открива общо между вкуса на сурова зелена чушка и изпечена червена чушка. Измислили сме специален уред за печене на чушки, но за ежедневието са достатъчни колело на печка и проветряване или двор с барбекю: слагаме няколко направо на него (или скарата) и ги обръщаме, докато цялата им външна ципа прегори и стане черна. Задушаваме ги в книжна кесия или плътно затворена тенджера и после – ако чушките си ги бива и са опечени добре – с едно движение майсторски свличаме ципата. Изтръгваме дръжката със семките и това, което остава, е нещо изключително: печена чушка! Салата от тях с лук, с чесън, с домати, краставици, сирене, орехи… десетки яхнии с месо, напълнени с яйце и сирене и панирани… вкусът е невероятен и си струва да забравите правила, диети и благопристойност.
Нахлува и доминира нова мощна тема:
необятното море на трескавото есенно приготвяне на зимнина –
национален български спорт. Цялото изобилие на щедрата ни природа, с която Господ специално ни е благословил, лятото, затворено в буркани, та да може зиме да си спомним за него и обилната есен. Туршиите с чушки или в които участва чушка – камби, сиврии, чорбаджийски, са стотици. Да не пропуснем тук и месестите камби, пълнени с целина, зеле, моркови, грозде.
Но царицата на зимнините безспорно е българската лютеница, която е комбинация от чушка с всичко останало. Разнообразието тук е толкова голямо, че можем да разглеждаме всеки буркан като отделен индивид със своя история и съдба. Тук връзката с музиката е пълна – не бива да се говори: там изживяваш, тук опитваш. Има лютеници с груба структура, люти, та място няма да си намерите, докато не ометете покрай тях самун хляб с килограм сирене, за пиенето да не говорим; други, нежни като усмихнати девойки, ви мамят да не се отделяте от тях, трети, чиято съвършена пропорция от чушки, домати, моркови, патладжан, подправки ще ви накарат – особено ако е мързелив неделен следобед – да се унесете с изражение на почти постигната нирвана…
Чушката не само побеждава времето, тя го и завръща!
Ние, българите, толкова сме свикнали със страданието и с избягването му чрез примирение и мърморене, че така, както други народи са измислили сауната за прочистване на организма от отрови или пък сафарито, за да внесат в богаташката си деменция стимулиращо разнообразие, сме измислили лютата чушка. След обикновената джюлюнска люта чушка от някакви си 5-10 мегатона българинът е умиротворен и готов за всякакви преселения на народите, любимо наше занимание за десетина века, увеличения на цени, робство, смяна на правителства и строеве.
Още не сме споменали всичко. Част от събраните чушки се изсушават, нанизват на гердани и висят от стрехите ни, за да се насладим достатъчно на тези внезапно замрели усукани пламъчета. Ако една тенджера или тава с пълнени сушени чушки проговореше, първото, което би ви съобщила със сдържан гняв и достойнство, би било, че между нея и пълнените сурови чушки няма нищо общо!
Така си е. Виновни сме, че не сме дали различни имена за тези съвършено различни превъплъщения на чушката, все едно да назоваваме
с една и съща дума и великодушието, и достойнството, и блаженството.
Сушените чушки пък биват стрити на червен пипер и тази подправка се разпростира върху две трети от гозбите ни. Например шкембе-чорбата без лют червен пипер губи част от вътрешната си логика и философия.
В една наша песен характерът на девойката-героиня се сравнява с люта чушка: три пъти я в манджа туряли, два пъти я на боклук хвърляли – тя все люта си оставала и ти, моме, си същата като нея! Зад закачката явно се крие възхищение. А като знаете някои неща за чушката, ще се замислите дали просто е била проклета и опърничава, или женствеността и привлекателността й са били толкова разнообразни и равни на себе си.
Виждате, че когато се поддадете на някое изкушение, рискувате какво ли не, (не е уместно тук и сега да ви плаша с някои ефекти на лютата чушка), но пък животът ви се изпълва със страст, приключения и истина.
0 Коментара