Анастасия Димитрова e водеща на тренингите „Скоростно четене“ и „Суперпамет – мнемоника“. Тя е абсолютно сигурна, че паметта на всеки здрав човек има неограничени възможности, а способностите му за четене са много повече от това, което сме научили в училище. Всичко е въпрос на правилни навици, формирани в детството. Интелектуалната работа, като четене, учене, запомняне е едно огромно удоволствие, съпроводено от лекота и забавление, а не мъчително задължение.
Ключът е в свободата да бъдем себе си, да премахнем ограниченията, наложени отвън и в освобождаването на вътрешния ни творец.
Анастасия Димитрова е един от лекторите на „Свободата да бъдеш“ – фестивал за ума, тялото и духа, който ще се проведе на 24 октомври в залите и фоайето на Софарма Бизнес Тауърс в София.
Наистина ли е възможно да овладеем умението да четем по няколко книги на ден и да запомним написаното с едва 10 тренинга?
Да, това е възможно, но въпросът, който искам да ви задам е: а за какво е ви е нужно това? Оказва се, че много разпространена ситуация е, че ние не само нямаме цели, но и искаме неща, без да знаем какво да правим с тях.
Тренингът „Скоростно четене” е практически насочен. Проблемът днес е, че сме залети от океан от информация и за съжаление, сред това изобилие има много информационен боклук. Повечето от нас не само, че нямаме умението да се справяме и оцеляваме сред този поток, но и нямаме създадени умения за рационално четене, убягва ни вниманието и концентрацията, плашат ни дебелите книги и трудните текстове. Почти не помним прочетенето, нямаме създадени цялостни навици за учене и боравене с текстове. Четенето е активен процес, а векът на информационните технологии ни превръща в пасивни консуматори. Добавям и факта, че нашият мозък чисто еволюционно не е предназначен за четене. Маймуните, за да оцелеят, са нямали нужда да четат, броят и решават математически задачи. Имали са си достатъчно други грижи.
Как протичат тренингите по скоростно четене?
В занятията си имаме три направления за работа: разширяване на зрителното поле, увеличаване на скоростта на мисловната реакция и работа с психологията на четенето.
Широкото зрително поле не само, че ни позволява да видим повече написан текст, но и предотвратява умората на очите по време на четене. Очите възприемат 80% от цялата информация, която постъпва в мозъка ни и нашата задача е да се грижим за здравето им превантивно.
Упражненията и игрите, свързани с увеличаване на скоростта на мисловната реакция са може би най-интересната и дори забавна част от тренинга. Целим въвеждане на мозъка в състояние на висока продуктивност, двете полукълба да работят в синхрон, вниманието и концентрацията да не блуждаят, а да са насочени към текста, да можем да отсеем важното от второстепенното, да разберем текста по-добре и да запомним онова, което ни интересува. Високата скорост на четене идва от по-доброто разбиране на текста.
Работата по психология на четенето е най-деликатната и дълбоката в тренинга, тя е изцяло индивидуална и е свързана с пускането на контрола и в търсене на онези нагласи, които ни пречат да четем по-бързо отколкото четем в момента.
Провеждате тренинги и по суперпамет-мнемоника. Какво представляват мнемониката и суперпаметта?
Мнемониката е изкуството да помним, състоящо се от прийоми и техники, които позволяват запаметяването на неограничен обем информация. Възниква още в Древна Гърция заради нуждата на древногръцките оратори да запаметяват дългите си речи, в които цитират факти, наименования, цифри, т.е. аргументи, с които да оборят противника си на речевите дебати.
За съжаление повечето от нас не знаят за тези мнемонични техники и използват съвсем скромен капацитет от паметта си. Някои хора могат да развият съзнателно или несъзнателно собствени мнемонични прийоми, които са по-добре от нищо, но така си и остават несъвършени.
Тренингът учи преди всичко да използваме въображението и креативността си, защото те са основното гориво, което ще накара обемът на паметта ви да свърши там, където вие сами пожелаете.
Тренингът по мнемоника също е практически насочен. Учим се така да работим с информацията, че тя да стане лесно запомняема. Запаметяваме имена, числа, чуждестранни думи, граматика, текстове, формули и прочее.
Могат ли тези умения да се превърнат в ефективна профилактика срещу съвременния бич – болестта на Алцхаймер и деменциите?
Ученето като цяло е чудесна профилактика. Остаряването на мозъка преди всичко е свързано с недохранването му, от това, че до негови части не достига кръв за да ги снабди с кислород и хранителни вещества, както и да отмие отпадъчните продукти и токсините. С мозъка това най-често се случва, когато няма предизвикателства за нас, като се сблъскваме с едни и същи проблеми и ситуации, без да проявяваме елемент на творчество. Всяко ново умение и знание предизвиква създаване на нови невронни връзки в мозъка ни, водещи до разширяване на невронната мрежа, по която протичат електрохимически сигнали, което означава бърза, остра, креативна мисъл и нахранен мозък.
В тренингите аз изваждам участниците от тяхната привична рутина и ги вкарвам в нови преживявания, където те откриват силните си страни и развиват нови умения и знания. Виждайки че възможностите им са много по-големи отколкото са мислели досега, много хора се вдъхновяват за нови подвизи и предизвикателства с което подобряват познавателните си функции, като възприятието на информацията, паметта, интелекта, мисленето и речта, които са основните пострадали при Алцхаймер и старческата деменция.
Хората не обичат да напускат своята зона на комфорт, защото това е свързано не само с психическо натоварване, но и с висока енергийна консумация. Затова не се учудвайте, ако предпочетете да гледате телевизинно шоу или филм с калорична храна в ръка, вместо да овладеете нов език, да свирите на музикален инструмент или да научите нови стъпки от някои танц. Забележете, че в нашата култура е много разпространено от една възраст нагоре хората да се страхуват или дори да се срамуват да предприемат нови преживявания. „Аз съм вече стар да се уча, да играя, танцувам, пея, забавлявам и прочее, и прочее”. Плюс пренебрегването на консултации при специалисти. Всеки от нас прави избор ежедневно: какво ядем, с какво се занимаваме, вършим ли неща, които ни правят щастливи, заобиколени ли сме с позитивни хора, учим ли, развиваме ли се, творим ли, играем ли, търсим ли новото или предпочитаме „утъпканите пътеки”, пътуваме ли до нови места, срещаме ли нови хора.
0 Коментара