ЯНА МАРИНОВА В МНОГО РОЛИ.

Снимки ДИЛЯН МАРКОВ

На Яна Маринова й се получават нещата. Може би защото е зодия Лъв, а Лъвиците са пословични с целеустремеността си. А може би и защото нищо не й е на всяка цена – играе за „номер едно”, пък резултатът – какъвто дойде. Може би защото не харесва думите „не мога”. Или пък защото има богато въображение и смелост да си помечтае за всичко, което иска.

За нея е важно да прави неща, които й харесват, да живее активно и на висока скорост.

33-годишната Яна стана много известна с последната си роля – на Елена Атанасова от култовия сериал по бТВ „Стъклен дом”, въпреки че участва в още три родни сериала преди това – „Забранена любов”, „Хотел България” и „Людмил и Руслана”. Канена е и в много американски продукции благодарение на чудесната комбинация от актьорски умения и каскадьорско майсторство.

Яна казва, че се чувства добре във всяка актьорска роля, защото успява да я идентифицира с някоя страна от характера си. Може би затова успешно се справя и с многото роли, които е избирала в живота си – театрална и киноактриса, каскадьор, спортист, телевизионна водеща, модел, победителка в конкурси за мисис, риалити героиня, майка. Със сигурност й предстоят още много роли – и в живота, и на сцената.

Снимаш активно в „Стъклен дом”. С какво друго се занимаваш в момента?

Репетирам нова пиеса – „Смях в залата”, с режисьор Асен Блатечки и много ми харесва. Вътрешното ми желание е да се развивам и всеки ден да откривам нови неща за себе си в сферата, в която работя. В момента се чувствам много удовлетворена, защото това ми желание се сбъдва. Работя със страхотни професионалисти – Асен Блатечки, Калин Врачански, Добриела Попова, Невена Бозукова, Стефан Щерев-Чечо, Милена Маркова, Алексей Кожухаров и Васил Банов. Чувствам се много специална, че съм поканена в тази група. В момента повече си мълча, попивам и усещам как се променям. Не съм тази Яна, която обикновено е емоционална и шуми много.

Пиесата е зверска комедия, текстът е толкова смешен, че на моменти не можем да продължим с репетициите от смях. Ще играем от януари в Хасковския театър.

Продължавам и със снимките в „Стъклен дом”. И там се уча в движение. Имам самочувствие за себе си, знам, че мога определени неща, но знам и че има страшно много неща, които не мога. И колкото повече уча, толкова с повече непознати неща се срещам. Затова се опитвам всеки ден да е крачка напред. Разбира се, има дни, в които всичко пропада, но тогава оставям нещата да отлежат, смирявам егото, което се опитва да направи всичко на момента, и по-късно с нови сили продължавам напред.

И въпреки че имам вътрешно самочувствие, има моменти, в които се чувствам мъничка. Тогава ме спасяват хора като Жоро Кадурин и другите колеги. Но това ме кара да усещам, че както можеш да постигнеш мечтата си, така можеш и да я загубиш във всеки един момент. И това постоянно пазене на равновесие ме кара да се чувствам все едно ходя по въже.

Бориш се, влагаш много труд в нещо, опитваш се да забравиш за риска, за трудните моменти и даваш най-доброто, на което си способен в този момент. Ясно е, че миналото те учи, а мечтите те карат да вървиш напред, но в момента, в който твориш, трябва да забравиш всичко останало – какво си учил, какво си репетирал, какви очаквания си имал.

Духовните школи го наричат осъзнатост, тук и сега.

Духовната школа, в която живеем всеки ден, ми го е казала на мен. Научила ме е, че си вземаш поука и не правиш една и съща грешка постоянно. Но когато се поучиш от едни грешки, правиш нови. И така до безкрай. Реално погледнато, никога няма пълно удовлетворение. Живели щастливо 3 дни или 3 години и после пак идват моментите на преодоляване. Това се случва и с мен като актриса в работата ми с героинята на Елена Атанасова, както и със самата героиня.

Елена още от самото начало заяви демонстративно каква е – тя е кучка.

Впоследствие вече обратите бяха много приятни, защото се разбира, че тази жена е майка орлица. Тя е водена от амбицията си и независимо че това я прави доста повърхностна, егоцентрична и играеща малко на дребно, тя има ахилесова пета – дъщеря й.