Наско го познавам още от даскало. Умен, красив и дибидюс комплексар. Има всички качества да бъде интересен и желан, но прецаква всичко с напъните си да е такъв. Няма как да е иначе с обсебващо-контролираща майка, която го прави на мекица дори пред приятелите му. От това е станал класически wannabe или на нашенски дупе. Все си купува кола в кенче (това в беднотията на 93-та), маркови слънчеви очила и ориджиналдъ сидита (брех, с текстове).
За една коледа брат му му донася кожено яке от Германия, събитие, равнозначно на това сега да ти докарат ауди. Вървим си веднъж към „Синьото”, когато почва да вали. Наско бързо си съблича якето, сгъва го с похват на оригами мастър и го пъхва в раницата. Гледаме го втрещени, а той вика: „Аа, да не се намокри.“ Ученическата му мечта е да отиде в Америка, страната на големите и лъскави неща. Сбъдна си я малко, след като завършихме.
Точно такива типажи обичат да идват във Вегас в търсене на ексклузив преживявания. Вегас, който прожектира по тях безброй цветове и ги кара да се чувстват големи и важни.
Ах, как им светват очите само при споменаването на това име,
сякаш са прочели стих на Руми. Има един кадър от Гепи на Гай Ричи – Франки фор фингърс (Бенисио дел Торо) развихрен в казиното, мятащ зарове сред кифли и бърбън с екстазната усмивка на кокаинов хай. Описва всичко в три секунди.
Та идва Наско с някакъв пич от Сан Фран, Дидо, и той същият добре наконтен льохман. Вече над 30, но все така копнеещ лустро. Вегас ги подхваща по стандартната процедура.
Взели са си стая в Космополитан, яката работа. Висят на басейна и изяждат с поглед изваяните мацки наоколо, без да знаят, че поне половината са проститутки или кърлежи, търсещи да забодат някой чичко паричко. После смучат коктейли на бара в казиното и се греят на отблясъците от триетажния кристален полилей, който ги кара да се чувстват принцове. До тях се намества група развеселени девочки, с дълги бедра и бездънни деколтета (каквото и аз мога да си направя за пет бона). Усмихват им се подканящо и наште скачат в пържолника. Два часа флиртуват наточено, докато неспирно им купуват коктейли. После мацките предлагат да поиграят на рулетка, където, разбира се, двамата юнаци джентълменски плащат за всички.
Ентусиазмът нараства, докосват се рамена, плъзгат се ръце.
В главите им минава една и съща мисъл, минавала през много други – вечерта се развива страхотно.
Към полунощ целокупно се занасят в Дъ Банк, нощниятклуб на Беладжо. Отпред двеста души опашка. Трийсет кинта вход, шейсет на охраната, ако не искаш да чакаш. Наско и Дидо усещат, че чакането не е опция и с леки сърдечни прикървявания се ръсват три стотака. Жените обаче изглеждат разочаровани, че наште не са взели сепаре. Сепарето идва с поръчването на бутилка за хилядарка – знак, че си истински тузар, а не просто чекиджия с маркови дънки.
Още с влизането русалките мятат белтъци
наоколо и насекундно биват полазени от по-платежоспособни дупета. Поканват ги на нечие сепаре. Разбира се, има достатъчно място само за тях. Наско и Дидо рязко ги свива стомаха, при това, без да имат гастрит, но решават да удавят разочарованието в пиене. Поръчват по един Манхатън (20 кинта с бакшиша), които така и не успяват да допият, защото персоналът ги отнася в момента, в който ги оставят за секунда. Трябват им три опита, за да загреят, че това е стандартна процедура в клубовете (за издояване на клиентите).
Накрая решават да стрелят на сигурно и да си викнат момичета.
Няма как да си тръгнат от Вегас, без да са отчели победа, дори и платена. Преди това на улицата са им дали някакви листовки със снимки на дашни латинки и руси сирени. Изглеждат като от корица. Пък и пише само 50 кинта. Наште са ол ин. Обаждат се и им се почуква на вратата след 15 минути. Влизат две курви, не баш като от корица, но пък кой ти гледа след толкова пиене. Важното е, че няма да им се смеят, че са ходили до Вегас и са останали на сухо. Кратък вкус на победа, но пък се оказва, че цената е по 500. Петдесет е само за да ти потанцуват. Двамата ги заболява сърцето (пак), щото вече са се набутали юнашки и нямат толкоз кеш, та решават да си закупят по един минет за 200. Компромисен вариант, както се казва, поне няма да са капо. Мушкат се по стаите и след три минути Наско излиза с доволната усмивка на спечелил утешителна награда в супер шоу Невада. Дидо обаче го няма, при това продължава да го няма все повече.
Цъфва чак след половин час, псуващ на български
с вкисната морда. Оказва се, че не могъл да го вдигне. Но пък за сметка на това оная не му върнала парите.
На сутринта потеглят обратно за Сан Фран, при това са с кола (за да спестят някой лев). Десет часа каране, през което време самосъжалението ги напуска само когато задремят от умора и махмурлук. Лошо им е сякаш излизат от пълна упойка. Но пък то си е точно така. Вегас ги е обслужил като стандартни пациенти.
0 Коментара