Шест деца, възпитавани от родители – знаменитости. Брад и Анджелина споделят правилата на своята домашна педагогика с читателите на списание Мarie Claire.
Снимка Profimedia
Съветите на Анджелина Джоли
- Учителите трябва да са добре платени. Срамувам се, че в САЩ, една от най-богатите държави в света, се плащат такива мизерни пари на учителите и възпитателите, на тези, които формират новото поколение. Това е истински абсурд! Ние с Брад не наемаме частни учители, защото ако не ценим труда на работещите в общественото образование, ние бихме обезценили своето бъдеще.
- Моят дом е там, където са децата ми. За мен пътуванията не са проблем. Американците с лекота се отнасят към това – всички ние имаме смесен произход. Моят баща, Джон Войт е холандец, а в жилите му тече немска и чешка кръв. Предците на майка ми, Маршелин, са индианци ирокези. Нали разбирате, защо съм такава.
- Раждането на децата е възможност да простиш на родителите си. Навярно в това има нещо фройдистко, но когато си бил възпитаван от баща, който по една или друга причина е далеч от идеала, това влияе на собственото ти отношение към децата /Анджелина 10 години не разговаря с баща си, защото той изоставя майка й/. Появата на децата ти дава възможност да се помириш с родителите си. Това е идеалната възможност да простиш. Абсурдните грешки, които направи моя баща, ми помогнаха да бъда по-добра майка.
- Идеалният баща – това е онзи, който знае как да постъпи в критична ситуация и умее да се владее. Този, който избира силата на дипломацията. Този, който знае как да общува със своите деца.
- Помежду си се караме без свидетели. Невъзможно е да извадиш Брад от неговото „дзен”състояние. Той е човек с огромен логически ум, докато аз съм импулсивна и правя всичко в последната минута – при това с няколко деца на ръцете. Но относно възпитанието, двамата с Брад сме на една вълна. Той никога не оспорва моите решения, аз неговите – също. Мисля, че няма нищо по-лошо от това, родителите да оспорват и да се съмняват в правотата на решенията си пред децата. Когато имаме разногласия, ние ги обсъждаме така, че децата да не ги чуват. Затова, когато кажа на Мадокс, че няма да се вози на мотора с баща си, на него няма и да му хрумне да отиде да се оплаче на Брад, с надеждата той да му разреши.
Съветите на Брад Пит
- Избор на професия. Като момче исках да стана репортер. После дойде периода на „диското”. И замечтах да приличам на Траволта и да танцувам като него – исках да имам костюми като неговите, страшно исках. После се влюбих във фотографията. И снимах всичко, което попаднеше в обектива на фотоапарата ми. Любовта към архитектурата дойде по-късно. Как бих могъл да заставя своите деца да бъдат последователни в избора на професия?
- Ние не налагаме своята вяра на децата. Нашите деца са от различна националност и вероизповедание, и ние не смятаме да им налагаме своята вяра и религия. Аз например, бях възпитан от баптисти, но никога не съм изпитвал желание да се моля така, както го правят моите родители – те са дълбоко религиозни хора.
- Не желая да бъда паметник. Любовта към славата не е на почит в семейство Пит. Аз станах звезда преди да стана баща на цялата тая орда деца. Сега моят приоритет са децата, макар те да вземат цялата ми енергия. Виждате ли сенките под очите ми? Ако момичетата, които медитират пред моите плакати знаеха как изглеждам рано сутрин, щяха силно да се разочароват.
- Децата изобщо не ги интересува това, че аз и майка им сме знаменитости. Единственото, което ги интересува е дали ще си останем у дома, за да бъдем всички заедно. Наскоро едно от децата ни се върна от училище и каза на Анджи – „Мамо, знаеш ли, че твоята снимка е на корицата на едно списание?”. Анджелина отвърна – „Това е част от моята работа – нарича се реклама”. Според мен, нито един филм не струва толкова, че заради него да жертваш щастието на своите деца.
- Когато станете родители, реалният живот излиза на преден план. Важни стават най-простите неща. Кое е хубавото на децата – те те възприемат като човек, независимо от успехите и социалното ти положение.
- Когато станах баща се сбогувах с илюзиите за важността, която си придавах и изборите, които правех. Преди време, докато снимахме филма „Седем години в Тибет”, същото споделяха и будистките монаси. Те говореха, че за да достигнеш просветление е нужно да забравиш понятията „красота”, „слава”, „богатство”. Появата на децата ме накара истински да се заема със своето его, да го усмиря. Аз разбира се, много харесвам своята работа – да се снимам и продуцирам филми, но още повече обичам да бъда с децата си. Преди , когато излизах от къщи, мислех какви планове имам за деня. Сега по-често мисля кога ще свърша работа. Усещате ли разликата?
- Ние не правим разлика между децата си. Някои от тях сме родили, други са осиновени – те не трябва да чувстват тази разлика. 10 милиона деца са изгубили родителите си, заради СПИН. И тази цифра все повече расте. Да осиновиш сираче, означава да дадеш надежда на пострадало дете – приемете, че това е нашата мисия.
- Имам родителски амбиции. Децата ни дават много – душевен покой, радост от живота, желание да се развиваме като личности. Обожавам да ги извеждам сред природата, да измисляме нови игри с тях. Повярвайте ми, за това са нужни сериозни усилия. Онова, което децата не могат да понасят е рутината. Като всички родители и аз имам амбиции и планове за тях. Надявам се, те ще намерят своето място в живота, а моето име няма да бъде тяхна сянка. Да, наясно съм, че децата ми имат възможността да се докоснат до всичко най-прекрасно на този свят. В сравнение с много други, те имат огромно преимущество – надявам се, и те си дават сметка за това. Мога единствено да настоявам за това, децата ми да уважават своите учители, да признават авторитета на възрастните, да се стремят към успехи в учението. Как още да добавя? Всяко от тях е неделима част от живота ми. Завинаги.
Източник: WEBSTAGE
0 Коментара