Ще разкажа за нежността. Тя е особено нещо.
Тръгнете с мен из галериите в моята глава – това е най-странното и най-вълнуващото пътешествие. Там цари сумрак, но често се озоваваме и на яркоосветени планински полянки. Вървете с мен.
Ето в тези коридори аз намирам десетки експонати на нежността и ви ги показвам. Самата ми ръка, с която аз ви показвам колекционираната от мен нежност вътре в главата ми, е нежна и крехка. Всеки човек вътре в главата си е дете – затова плаче така безутешно, когато започне да умира, защото умира дете.
Вървя – вървете плътно зад мен…
Първо стигаме до един от крайните коридори на Лувъра – не помня на кой етаж – там, където са холандските майстори. И след гигантските, пищни и мегаломанни платна на Рубенс, тоя борец с лъвове, клоун и фламандски чревоугодник (вижте нежността на пръстите му, чувствеността в автопортрета му с Изабела Бранд), след тая поръчана от кралицата вакханалия – маслена живопис, напомняща пиршество с кнедли – след нея виждаме едно малко платно. Като парченце от друг свят. Простете ми за баналността, но друго сравнение няма как да ви дам… Да, това е нежност. Това е нежната светлина на Вермеер. Плетачка на дантели. Докато четете, докато следвате мисълта ми, потърсете тая картина…
Мисля си: когато навън вилнее черен мрак или както в случая – пищни тържества и плътски оргии царуват навред – нежността изпъква.
Тя успява да пробие и да разцъфти. Сега ще ви кажа как: на фона от смърт, разрушения, мрак и злоба, нежността успява да пробие – както минзухарът през кора от пролетен сняг. Като петно от кръв през стегнат, яркобял бинт. Ярка кръв. Виждал съм десетки пъти как кръв избива през белите намотки на бинта. Вижте тая представа чрез моите вътрешни очи. Кръвта цъфва като ярко цвете. Първо е малко петънце, след това бързо нараства като зеница на уплашен човек. Така нежността успява да избие там, където царува грубост, жестокост и студ.
Вървете с мен и ще видите още…
…как аз лежа в инфекциозното отделение на малка болница в малко градче. Войник съм и съм се разболял много тежко. Внезапно. Сигурно е отравяне. Никой не знае къде съм. Докарали са ме спешно и аз два дни съм лежал в безсъзнание в белите чаршафи, миришещи на суха смърт. Самота и тревога царят в душата ми. Чувствам се най-изоставеното дете-войник на света. Няма кой да дойде и да ме види. Ако умра, близките ми ще разберат това след седмица. В отделението няма никой. Допреди два дни имаше една болна от хепатит жена, но я откараха нанякъде. Спя на пресекулки и тревожната самота ме стиска за гърлото. Особено нощем. И след един малък сън се събуждам от чуден, нежен глас, толкова нежен, че ми прималява, но аз не отварям очи, защото (аз добре знам това!)
такива гласове изчезвт, когато отвориш очи
Но накрая отварям очи. Смело момче съм. И виждам една магически красива медицинска сестра. Надвесена над мен. И тя ме гали леко по челото. И гласът и казва нежно: Калине.
Не са ме наричали с името ми от една година. Аз съм войник. Краят на Студената война е. Студ, мрак и злоба. А гласът на красивата сестра казва името ми. Името ми звучи добре в нейната уста. Нежност.
Прекарвам пет дни, очаквайки всяка сутрин появяването на тая сестра. Разгледайте образа й – колко е нежен и неясен, фино замъглен от годините, изминали оттогава. Ще разберете какво съм изпитвал в тия дни. Моля, не го омаловажавайте!
Лесно се забелязва нежност сред грамадите от суров и груб бетон. Там, където са падали бомби, ние виждаме поникнало малко синьо цветенце; и даже когато сме сурови мъже, плачем.
Нека вървим заедно из галериите в моята глава.
Коридорите, в които съм складирал нежност, са близо до тези, определени за отчаянията
Ние винаги слагаме нежността близо до болката. Трябва да те боли, да те е боляло, за да знаеш какво е, за да пазиш другите от болка – с нежната си, мека длан, с най-внимателните и закрилящи движения.
Вървим и разглеждаме образи на нежност из безбройните рафтове. В моята душа има много такива. Има песни на Бийтълс и части от симфонии на Малер. Почти никъде не виждам обичайната нежност – майчински или любовни докосвания – баналните неща нямат място в една честна душа.
Но ето тук ме спира нещо учудващо. Виждам спокойна и съвършена служителка на някакъв мобилен оператор. Аз съм неин клиент. Седя срещу нея. Тя е на средна възраст. Стройна и хубава. Лицето й е приглушено-красиво. Има лунички и спокоен бретон. Гърдите и са спокойни. Униформата й е злачно пасбище за очите ми. Тя щрака тихо и търпеливо по клавиатурата на компютъра си. Аз седя срещу нея и я наблюдавам. Слушам я, също така. Тя променя нещо в абонаментния ми план или някаква подобна чудесия. От време на време прошепва, по-скоро казва с тих глас по няколко думи. Аз почти не схващам смисъла на думите и, но разбирам, че това е новата нежност. Тя е нежността на консуматора.
Нейната нежност към мен и към клавиатурата. Тя ми отдава нежност, дължима ми точно и само според моя тарифен план. Тиха, приглушена и спокойна нежност. Аз съм я спечелил, трупайки точки.
Каква ли медицинска сестра би била ти?
– казвам наум на служителката на мобилния оператор. Как ли би изглеждала при леглото ми, ако бях разкъсан от шрапнел? Ето ги краката ми – в кървавата кофа до мръсното легло. Как ли би изглеждала до мен и до това легло – ако треперех, облизвайки напуканите си, покрити с кафяви кори устни? Би ли държала нежно ръката си на потното ми, горящо като ад чело? Не знам…
Трудно е да видиш нежност – казвам си, обръщайки се и към вас – трудно е да видиш нежност на фон от елегантно, консуматорско равнодушие. На фон от сивкава и безкрайно гладка вежливост. Трудно е да забележиш истинската, трепетна нежност там, където цари безразличен, безчовечен, скъп и добре планиран комфорт. Ние, хората от богатите офиси и от елегантните магазини. Ние, консуматорите, ще се опитваме да си платим за нежност и ще получаваме пластмасови въздишки. Нежни като полиамид.
Тъжно ми е за нас. Но не изпитвам нежност в тази тъга. Много е суха. Ние сме си виновни – казвам си. Това искахме ние – не нежност, а лукс и платени услуги.
Отминавам…
Но не съм без надежда. Защото пазя в главата си, в моя склад, в моята галерия от нежности, добър материал. Нямам нужда от война и мор, за да видя нежността. Тя е вътре в главата ми. И консуматорското комфортно безразличие също няма да ми попречи. Ето я моята нежност – погледнете я.
После погледнете и своята.
0 Коментара