Въпросите, свързани с храненето на децата, са обект на широк интерес, който често излиза извън пределите на медицината и нахлува в дебрите на слуховете и предположенията. В резултат на това из реалното и виртуалното пространство продължават да се срещат твърдения като това, че пухкавото дете е здраво дете, че трябва да си изяжда всичко, че ще се издължи по време на пубертета и килограмите сами ще изчезнат. Тези схващания са в основата на множество грешки в храненето на децата, които водят до сериозни болестни състояния, сред които са наднорменото тегло и затлъстяването. За да ограничим разпространението и да намалим негативния им ефект, ще ви запознаем с подробности около няколко от най-популярните заблуди, придружени от обяснение защо НЕ СА верни.
1. Метаболизмът е въпрос на гени и не може да бъде променен.
Метаболитните процеси, които протичат в организма, безспорно се повлияват от индивидуалния генетичен профил, който всеки човек притежава. Проучванията сочат, че генетичните фактори определят от 40% до 80% от разликите в телесното тегло. „Лошият“ метаболизъм обаче не е присъда. В по-голямата част от случаите тези фактори силно се влияят от начина на живот и съответно спомагат или затрудняват поддържането на нормално тегло.
Една от главните причини за наднорменото тегло при децата е несъответствието между енергоприема и енергоразхода. Това несъответствие може да бъде компенсирано с промени в количеството и разпределението на макронутриентите (мазнини, протеини, въглехидрати), включени в менюто, и увеличаване на физическата активност. За да бъде разпределението на макронутриентите оптимално и физическата активност увеличена до степен, от която ще има реални резултати, е желателно те да бъдат съобразени с индивидуалния генетичен профил на детето. Това може да се направи посредством нутригенетично изследване, което осигурява изчерпателна информация по отношение на ключови метаболитни процеси като метаболизъм на мазнините, чувствителност към инсулин, минимално количество натоварване за утилизация на мастните депа и др. На база на резултатите е възможно да се изготви високоефективен хранителен и двигателен режим, който да ускори процеса на нормализиране на теглото и да спомогне поддържането на добро здраве и физическа форма.
2. Нормално е родители с наднормено тегло да имат деца с наднормено тегло.
Затлъстяването е проблем, който нерядко се смята за „семейна традиция“. Ако майката и таткото са с наднормено тегло, то очакванията за детето са то също да има проблем с килограмите. И това често е така, което само подсилва схващането, че малкият наследник е обречен да живее с тази диагноза и всички негативи, произтичащи от нея.
На практика обаче само 2-3% от случаите на затлъстяване се свързват директно с наследствени гени. Съществуват много други фактори, оказващи влияние върху телесното тегло. Сред тях са режимът на хранене, двигателната активност, приемът на лекарствени продукти и синтетични хормони, наличието на заболяване и дори психологическото състояние на пациента. Именно навиците на хранене и движение в семейството повлияват в най-голяма степен телесното тегло и играят основна роля по отношение на затлъстяването в детска възраст. Според данни на Световната здравна организация основната причина за наднорменото тегло и затлъстяването в глобален мащаб се крие в несъответствието между приетите и изразходваните калории. Това на свой ред означава, че „лошите“ гени са само част от цялата картина и превръщането на затлъстяването в социалнозначим проблем е резултат основно на грешки в начина на живот.
3. Закръгленото дете е здраво дете. В пубертета ще се издължи и ще отслабне.
Приемането на затлъстяването при децата като моментно състояние е една от често срещаните грешки по отношение на третирането на това състояние. Проучванията сочат, че вероятността проблемите с теглото да се запазят и дори задълбочат с напредването на възрастта не е никак малка. Счита се, че около една трета (от 26% до 41%) от затлъстелите в предучилищна възраст деца стават затлъстели възрастни. Тенденцията при затлъстелите деца в училищна възраст е още по-стряскаща – половината от тях (между 42% и 63%) се превръщат в затлъстели възрастни*.
В разрез с твърдението, че повечето килограми при децата са признак на добро здраве, е и наличието на установена връзка между затлъстяването и серия от сериозни здравословни проблеми, част от които се считат за животозастрашаващи. В това число влизат диабет тип 2, астма, остеопороза, чернодробни, злокачествени и сърдечносъдови заболявания. Допълнителни усложнения носи и фактът, че затлъстяването в детска възраст носи необратими последствия – увеличеният брой мастни клетки, които се генерират в тази възраст при това състояние, не могат да бъдат редуцирани в бъдеще. Възможно е да бъде намален обемът, но не и броят им.
4. Ако теглото на детето е в норма, значи режимът му на хранене е добър.
Основният критерий, използван при диагностицирането на наднормено тегло и затлъстяване, са килограмите. Те обаче не са единственият показател, който трябва да се има предвид при определянето на здравословното състояние на детето. Съществуват случаи, при които видимо липсва повод за притеснение за килограмите, но всъщност е налице затлъстяване, което е резултат от променен липиден профил и по-голямо количество мастна тъкан, която се увеличава за сметка на мускулната.
Правилното диагностициране на детето изисква регулярна профилактика, която включва прецизен контрол на основни медицински показатели, в това число (но не само): тегло, телесни мерки, кръвно налягане, кръвна захар, триглицериди, холестерол. От своя страна превенцията на заболяванията с метаболитен характер е ефективна, когато в основата ѝ стои балансиран хранителен и двигателен режим, който е условие за добро здраве и физическа форма.
* Division of Nutrition, National Center for Chronic Disease Prevention and Health Promotion, Atlanta, Georgia 30333.
Източник: http://nutrigen.bg/
0 Коментара