Професор Захарина Савова, доктор по медицина, е преподавател във Факултета по обществено здраве при Медицински университет – София. Магистър по клинична психология, обществено здраве и здравен мениджмънт. Специализирала е аналитична психотерапия в Швейцария, основи на когнитивно-поведенческата терапия, краткосрочни терапии, смехотерапия. Индивидуален член на Европейската Асоциация по телесна психотерапия. През 1998г. специализира психотерапия на хранителни разстройства в Швейцария, по-късно защитава дисертация на тази тема. Автор е на книгата „Анорексия и булимия-болести на съвремието“.
Баба ми не беше чувала за анорексия, а днес това е една „модерна“ болест. Какво се случи само за няколко десетилетия с хранителните навици на хората? Или психиката им се промени?
Вероятно баба ви или прабаба ви е познавала или е чувало за момиче, починало от „невярна болест“, което „линеело“ и никой не знаел от какво. Това момиче днес може би ще бъде диагностицирано с анорексия нервоза. Хранителните разстройства винаги са съпътствали човешкото съществуване – описани са много случаи на систематично повръщане (в римската литература), анорексията е била част от страданията на християнски мъченици – най-вече жени, някои канонизирани, които са страдали от т.нар. религиозна анорексия.
Хранителните разстройства не са диетичен проблем, а разстройство на личността
и тъй като в последните години живеем под голям стрес и в същото време – сред огромно изобилие на храна, която е евтина, сладка и заради това ни кара да се чувстваме добре и бързо достъпна заради всички денонощни магазини и на една ръка разстояние – храната става един от начините човек да се прави с тревожността си – също като алкохола, цигарите и да, наркотиците. Заболяванията, свързани със зависимости включват всички тях.
Кога напълняването или отслабването се превръща в хранително и психично разстройство?
Най-кратко казано – тогава, когато целият живот на човек е посветен на единия от двата въпроса – „какво да ям“ и „какво да не ям“. Ако мислиш твърде много за хранене, за калориите, за всичко около това просто и естествено действие на храненето, ако се чувстваш зле, че си ял нещо всеки ден по няколко пъти, ако следиш всеки грам – или обратното – ако не стъпваш върху кантара, защото знаеш, че цифрата ще те обиди – тогава нещо не е съвсем наред в душата и тялото ти. Ако повръщаш всеки ден поетата храна или ако ползваш много често диуретици или лаксативи също. Друг начин е да видиш какво показва популярния Индекс на телесната маса – ако си в най-горните или най-долните граници има вероятност да става дума за хранително разстройство или някакъв друг медицински проблем.
Кои са най-често срещаните видове хранителни разстройства? Какво ги предизвиква?
Затлъстяването и безконтролното преяждане (хиперфагия) са от най-сериозните разстройства на храненето. Проблем, който реално често се подценява, защото се обяснява като „лакомия“. Но в повечето от случаите, когато затлъстяването и хиперфагията не са вследствие здравословен проблем/заболяване, наследствена предразположеност, причините най-често са психологически. Хората с хиперфагия постепенно развиват много други заболявания, които им тежат на целия живот – сърдечно-съдови, диабет тип 2 и много други. Така постепенно хранителното разстройство излиза извън чисто психологичните и социални параметри и води да сериозни здравословни проблеми.
Булимията е друго хранително разстройство, което често пъти остава незабелязано от близките, защото много от жените, страдащи от него използват повръщането като начин да контролират теглото си или по-скоро неконтролируемият глад за много храна. Чувствайки се виновни, те прикриват своето поведение понякога с години, но вината, срамът не изчезват и това сериозно повлиява качеството им на живот и разбира се здравословното им състояние. В този смисъл анорексията е видима и за родителите и близките им е по-лесно да разберат, че има някакъв проблем, че се случва нещо, което излиза извън рамките на инцидентно проблемно хранене. Искам да помоля родителите да не си затварят очите за начина, по който изглеждат децата им, най-вече когато свалят бързо килограми, да смятат, че като не говорят за проблема той ще изчезне от самосебе си. Разговорът не трябва да бъде обвинителен, а да се чувства любовта и загрижеността.
Какво компенсираме, като се тъпчем или пък гладуваме?
Най-вече зад това поведение се крият нерешени емоционални проблеми, преживяна травма или труден житейски период. В момента завършвам втората ми книга за разстройства на храненето, в която много се говори за емоционалната страна на храната и това как един шоколад може да се възприема както като удоволствие за небцето от един човек, така за друг това да е нещо много лично – награда или присъда. Гладът е свързан много и с желанието за контрол на един свят и отношения, които не могат да бъдат реално контролирани и храната става заместител на тази потребност.
Затова и анорексията най-често се проявява когато една млада жена, доскоро момиче, изведнъж се сдобие с ново тяло – гърди, ханш без тя да е готова психологически за тази промяна и порастване.
То просто се случва и не я пита – и така гладувайки момичето остава с детски фина структура, без бюст и цикъл. Хиперфагията е поглъщане не само на храна, но и на проблеми, без да имаш възможност да се изправиш срещу тях.
С мои колеги създадохме сайта voinatashranata.com, който започна работа от 22 февруари, датата на началото на първата седмица за превенция на хранителните разстройства. Целта ни е да дадем научно вярната информация за тези болести, да помогнем тяхното разпознаване, да има пространство за отговор на въпроси, които вълнуват.
Как се лекува един млад човек, който толкова не харесва себе си, че е застрашил живота си с глад?
С обич, разбиране и нови правила, промяна в онези модели на поведение, които са провокирали болестта. Хранителните разстройства се случват тогава, когато нещо се е объркало, често съвсем несъзнателно и неумишлено. И тогава съвместно променяме разбирането за храната, връзките в семейството, начините на реакция към света, отношението към себе си.
Какви грешки, свързани с храненето, допускат родителите при възпитанието на децата?
Правят храната част от възпитанието. Не награждавайте децата с храна, не ги наказвайте с храна. Наслаждавайте й се, но не я превръщайте в култ. Вечеряйте заедно, без да се карате на масата. Не стойте пред телевизора хранейки се без да осъзнавате колко и какво ядете. Следете си порциите, но не се ограничавайте брутално.
Майки, не казвайте „дебела съм“ пред дъщерите си – има жени и телесни конструкции, които не са създадени да бъдат слаби.
Обичайте себе си и обичайте децата си, каквито са. Приемете, че може да не сте перфектни – вие или детето ви. Някои от тези неща не звучат свързани с храненето, но реално са – защото как и какво ядете е израз на това как се отнасяте към себе си – като към храм или като към кофа за боклук.
Може ли и стремежът към здравословно хранене да бъде нездрав?
Определено и то по един много обществено приемлив начин, със загриженост за здравето, но всъщност с едно неистово желание за контрол на света. Има ли фиксация, болестна привързаност към някой начин на хранене и не се отстъпва и на милиметър от него, означава че има нещо нездраво в поведението. Тук не говоря за това дали човек избира да бъде вегетарианец например – и да не консумира месо, защото това е личен избор. Началото на едно хранително разстройство може да започне първо с преминаване към здравословно хранене или диета с цел само 3-4 килограма. При много хора обаче не се спира до тук. Постепенно рестриктивното хранене се задълбочава, начинът на хранене се променя. Здравословното хранене не е пазаруване само в биомагазин, а и да ядеш с наслада и мярка. Орторексията е сравнително ново разстройство и се изразява във фиксация в здравословното хранене, която е много близка до фиксацията в спорта. Характерно за тези хора е, че живота се подчинява и осмисля от избора на полезни храни, съчетани с физическата активност, непрекъснато броене на приетите и изразходвани калории и храна „на прахчета“, което няма нищо общо с естествения начин на хранене и отношение към храната. Зад това поведение има много лична тревога, натрупани нерешени проблеми, които се отхвърлят. Засегнатия не си дава възможност да помисли върху това и затова не оценява и поведението си на свръхконтрол като проблемно. Отново искам да кажа, че тези болести не са капризи, а израз на нерешени проблеми и затова близките трябва да се отнасят с внимание, подкрепа, но и да са настоятелни за решението на проблема.
0 Коментара