Род Нордланд е разследващ журналист и кореспондент на „Ню Йорк таймс”. Отразявал е събития в над 130 държави. Носител е на „Пулицър” за цялостната си дейност. Статиите му, публикувани във вестника през 2014-2015 г., превръщат Закия и Али в медийни звезди. В интернет се създават форуми в тяхна защита. Световните информационни агенции също отделят внимание на драматичните обрати в съдбата им.
Зад каузата им застава Саманта Пауър, постоянен представител на САЩ в ООН. Тя запознава със случая Джон Кери, държавен секретар на САЩ. За първи път от основаването си в.”Ню Йорк таймс” поощрява читателите да изпращат помощи за бегълци от закона, каквито от формална гледна точка са Закия и Али. В крайна сметка тогавашният президент на Афганистан Хамид Карзай се намесва и без да го оповестява публично, „сваля” обвиненията срещу двамата. Но не може да „свали” яростните закани на семейството на Закия, които издирват дъщеря си, за да я убият.
Книгата на Род Нордланд „Влюбените. Ромео и Жулиета от Афганистан” се появи в САЩ на 31 януари 2016 г.
Какво е днес Афганистан?
Казват, че е взривоопасна смес от беднотия, неграмотност, корупция, наркотици и средновековен фанатизъм – на този фон талибаните, докато са на власт, разрушават с танкове и оръдия двете най-високи статуи на Буда в света, построени преди 1500 години.
Казват още, че гражданската война, която не е спирала над 35 години, всеки ден „ражда” нови бежанци – само в Иран са 3 милиона.
Колко са в Европа?
Историята на Закия и Али (тя е от сунитите, той е шиит) е шокираща и абсурдна, но не е уникална. Подобни истории са ежедневие и обикновено завършват с т.н. „убийства на честта”. В Афганистан жената е собственост на мъжа, тя е част от имота му. Ако момиче се омъжи без одобрението на баща си, тя опетнява цялата фамилия. Наказанието е смърт. Само така може да се възстанови опетнената чест. От векове ги наричат „убийства на честта”. И затова двамата влюбени са принудени да напуснат родното си място, преследвани от полицията и семейството на Закия. Те бягат пеша, с таксита и автобуси и дори със самолет до Таджикистан, където местните полицаи им ограбват парите и без пукнат грош ги връщат обратно. По ред причини двамата пропиляват шанса си да получат визи за САЩ. Отказват се и от варианта за временно убежище в Руанда, осигурен им Шмули Ботич – човек с неограничени възможности в политическите среди, по-известен като „равина на Америка”. Прекарват медения си месец в затънтена пещера, а на първата годишнина от сватбата си все още се крият.
Ето част от основните акценти в книгата, които съществено се различават от официалните представи за Афганистан. Авторът изрично посочва източниците на всички данни, цитирани в този документален трилър, зареден с любов, омраза и кръв.
- Всяка година около 5000 момичета са жертви на „убийствата на честта”.
- 58% от семейните жени живеят в „принудителни бракове”, сключени от бащите им, без изобщо да са виждали съпрузите си.
- И съветската военна инвазия, и американското военно присъствие се сблъскват с един общ проблем – нежеланието на местните старейшини да признаят правата на жените. Коренните промени, наложени от комунистите, са основната причина за яростната съпротива срещу тях на муджахедините и техните привърженици. В тези хора пламти омраза преди всичко към феминизма. Те нямат принципни възражения срещу комунизма като икономическа или политическа система, те просто не могат да се примирят с равните права на жените. В началото позицията на САЩ ги стъписва и шокира, но тъй като е обвързана с огромна финансова помощ, се осъществяват ред законодателни промени – поне на хартия.
- От 2002 до 2014 г. САЩ влагат над 1 трилион долара в Афганистан. От тях 104 милиарда са за програми, насочени към правата на жените. Тук не са включени парите от Европейския съюз, Канада, Австралия, Япония и т.н.
- 75% от действащите адвокати, прокурори и съдии не са завършили право, нито имат удостоверение от „университет”, където се изучават правните норми на шериата.
- 90% от служителите в полицията са неграмотни. 70% от жените, работещи в полицията (по силата на специални квоти, наложени от Америка), признават, че са били изнасилвани от колегите си мъже. 15% са грамотните в цялата страна.
- Жени, които са на висши държавни постове – генерали, депутати, министри, неохотно споделят, че вкъщи са физически малтретирани от съпрузите си. Част от тях са напуснали Афганистан и не желаят повече да се връщат там.
- Напоследък около 90% от молбите за визи, подадени в посолството на САЩ в Кабул, са отхвърлени.
- Американската администрация не желае да признае, че по-голямата част от милиардите, вложени в Афганистан за равноправието между половете, са напразно похарчени.
- Генерал Дейвид Петреъс е един от главнокомандващите на американската армия в Афганистан. Той казва: „ Военните ни постижения са значителни, но неустойчиви и обратими.” Според Род Нордланд абсолютно същото важи и за сферата на равноправието между мъжете и жените.
- Семействата на Закия и Али са разорени и затънали в дългове за години напред. И двете семейства не познават друг начин за разрешаване на проблемите си, освен чрез подкупи, които са повсеместно явление в страната.
- В момента двамата влюбени живеят при бащата на Али. Над тях продължават да тегнат заплахите, отправени от другото семейство.
0 Коментара