Не зная кое пиянство е простено, но според мен е това, което води до измислянето на невероятни истории. То обогатява с чудатости скучния ни свят. Аз имам група от приятели, с които се събираме да измисляме, естествено е, че си измисляме, докато фантазираме.
Ами как иначе – те са режисьори и художници и така красиво изпадаме в едно безметежно състояние, че човек забравя колко заеми има да връща и остава в необраното поле на фантазията. Там сме сами, а пък то – разцъфтяло с едни екзотични цветове и се чудиш какво да откъснеш по-напред. И тогава след втората водка, както казва моят приятел Александър, финансовият министър вътре в тебе умира първи. Толкова финансови министри са ни умрели, че можем да напълним цяло военно гробище или да издигнем мемориал на загиналия вътрешен финансов министър. Дори по едно време за по-голям авторитет нарекохме кръчмата, в която пием, Министерски съвет. По-друго си е да звъннеш на някой приятел и ако го няма, да кажеш на майка му или жена му да предадат, че еди кой си го чака в Министерския съвет. И жената се умилява и съобщението е предадено без обичайните упреци. Че смее ли някой да не предаде покана за Министерския съвет.
Обикновено, като се събира подобна група измислячи, е хубаво да има един трезвеник, както ние му казваме – “черна кутия”. Вероятно се досещате, че нейната функция е да запази запис на събитията, последвали масовата смърт на вътрешни финансови министри. Другият евфемизъм, който стана нарицателен, е забраната за “реинвестиция”. Ако приемем, че пиейки алкохол, ние инвестираме в творчески измислици, става ясно какво се има в предвид под “реинвестиция”.
Абе с две думи – никой да не поврьща.
Но стига предисловия, или както може да се каже : “Да спрем аперитива и да минем към основното пиене.” И най-вече към сладките измислици и невероятните случки, които витаят около масата.
Първа невероятна история с моя приятел Художника
Художника е малко ексцентричен и много хуманен. След някоя и друга чаша в уморения прашен следобед, малко преди да се разтопи в жегата, той разказа следната история “Излизам аз по някаква работа и пътят ми минава покрай ЦУМ. Там винаги стои на едно и също място един симпатичен просяк – Недялко се казва. Като ме видя, много се зарадва, аз винаги му давам по един лев, като го видя. И този Недялко скочи радостен към мен, както се правеше на куц, скочи, сякаш видя брат си, и каза: Коле, ти баща, ти майка, не съм пикал от пет часа, много те моля, брат ми, седи тука пред шапката, аз ще отида да се изпикая. Стой тука пет минути, щото иначе веднага ще ми заемат мястото. И аз, както си бях с шлифера, оня, немския, и с рамките, седнах пред ЦУМ да пазя мястото на просяка Недялко. Дотук добре, обаче през това време някакви с камера снимат, някаква анкета правят за националната телевизия. И аз, както се досещате, съм влязъл в кадъра. На другата сутрин звъни майка ми по телефона, от Пловдив се обажда: “Защо не каза бе мамо, че си свършил парите, да ти пратя малко. Сега цял Пловдив говори, че много си я закъсал и просиш пред ЦУМ.” А върви сега и обяснявай, че си пазил мястото на Недялко. Хайде наздраве.
Втора невероятна история с моя приятел Режисьора
Режисьора много обича да измисля разни истории, или да украсява вече готови такива. А след като убие вътрешния финансов съветник, не ти остава нищо друго освен да отвориш широко очи и да го слушаш.
Аз нали служех в Ямбол и една нощ отивам наряд. Има един пост, който е на петстотин метра в гората – пълна тъмница. Изведнъж чувам някакъв шум зад мен. Обръщам се бавно и виждам две червени очи. Страшно, гледам пак – чакал. И той ме гледа, и аз го гледам.
И никой не смее да се обърне първи и да отстъпи. Чудя се аз как да постъпя, че да се размине работата без наранено самочувствие. И знаеш ли какво направих. Никога няма да се досетите. Изкашлях се. Така, дипломатично. Като предупреждение в смисъл, че съм го видял и толкова. И тогава чакалът също се изкашля дипломатично, обърна е и изчезна в мрака. С него се разминахме, обаче на мен зверски ми се спи. Ние си бяхме измислили хватка как да спим и да не ни хване дежурният. Звъня аз по полевия телефон на предния пост. Той е на петстотин метра и викам: “Златев, изключвам телефона, ако има проверка, дърпай силно.” А каква е хватката. Вадя кабела от телефона и го връзвам за крака си. Като мине дежурният през предния пост, оня дърпа кабела от телефона и аз се събуждам и съм изряден.
Така направих и съм заспал. Аз бях в отпуска преди това и не бях спал три нощи. Заспал съм като тъпан, на сутринта се събуждам, отварям очи. Непознато място. Абе пак поделение, ама друго. А кабелът вързан за крака ми. Какво се оказва после. Значи аз, както съм си спал сладко, един БТР излиза от нашето поделение, минава през кабела, къса го и единият му край се заплита на веригата. Аз съм вързан на другия край. И дванайсет километра ме е влачил до другото поделение. А аз през това време си спя сладко, изобщо не съм усетил, толкова съм бил уморен. Хайде наздраве.
Трета невероятна история с моя милост
Чакайте сега аз да ви разкажа с мен какво се случи. Преди две години беше. Лятото. Бях на гости на мой приятел във Виница. Това е едно село на 15 километра от Варна. След като добре сме се почерпили, аз с голямо нежелание си тръгвам, но няма как. Последният автобус за града е в единайсет и половина. Отивам на спирката.
Там имаше само един човек, подпрял се той на спирката и чака милият, ама много пиян и ломоти нещо нечленоразделно. Дойде последният автобус и мене, като ме хвана един прилив на благородство, хванах нещастника и го товаря на автобуса, той обаче ломоти нещо и се запъва. Както и да е, голяма борба падна и ето ни двамата в автобуса.
Моят човек, като усети седалката, и веднага заспа, събуди се чак във Варна. По същия епичен начин го свалям аз от автобуса, но благородството още ме държи и му казвам: “Ето ти два лева, последните ми пари. Вземи си едно такси. Чакай, аз ще ти го спра. Само ми кажи къде живееш и то ще те закара.” Човекът ме погледна с любов и преди да заспи, ми каза: “Аз съм от Виница.”
Ей това за мене са едни простени пиянства, покрай които растат такива екзотични случки. Аз мога и цяла нощ да ви разказвам такива работи, щото всяка история прелива в друга, но сега трябва да тръгвам, защото имам важна работа. Чакат ме в Министерския съвет.
0 Коментара