Ex

От малък силно ме вълнуваха момичетата. За първи път ме целуна Инна през 94-та зад схлупеното ми бунгало на Ахтопол. По това време някъде беше излязла една песен, в която се пееше „беше тя хубава жена/беше тя цялата крака” и когато чичкото от стола си я надуваше обедно време, бях сигурен, че е писана за нея. Повече не се видяхме, но ми остана в съзнанието. След 20 години ѝ посветих стихотворение и на всяко свое четене разказвам историята как дойде при мен и ме плени с думите „здравей, аз съм Инна и съм фино гадже”.

После семейният трабант комби ме отведе от морския бряг обратно в панелката на баба и дядо, за да карам безгрижно детство, защото в края на XX век в едно малко градче детството не знаеше още, че може да бъде и друго. Баба ме извеждаше на разходка всеки следобед заедно с другите баби-съседки и техните внучета и се караха колелета. Който не можеше, седеше в бабиния скут и слушаше истории на жени над 50. Нарочно отбивах всички опити на баща ми да ме научи да пазя равновесие, въртейки педалите. В тези разкази откривах някои нотки, които съзнанието ми трескаво доразвиваше вечер преди лягане.

Сиреч, интересни ми бяха и жените, не само момичетата.

Тръгнах първи клас в квартално училище, в което повечето ми съученици бяха ходили заедно на квартална детска градина и съответно бяха усвоили по кварталному всички онези думи и жестове, които ако те възпитават възрастни хора, пропускаш. И всеки ден, когато майка ми ме взимаше, за да ме заведе у дома, задавах класическия детски въпрос „мамо, мамо, какво значи това?”, а майка ми с цялото търпение и ерудиция на света ми даваше едновременно откровени, но и евфемистични отговори. Така чак до четвърти клас не бях съвсем сигурен

къде в човешкото тяло се намира оргазмът,

за какво ти е презерватив, щом секс се прави само като се обичате и искате да си имате дечица, както и дали някога и на мен ще ми порасне клитор.

После се появи Белла. Бяхме петокласници, тя идваше от друг град директно в нашия клас, техните бяха купили апартамент през няколко блока от нашия, също като мен не можеше да казва „р” и имаше куче. И аз имах куче. А кучетата трябва да се разхождат. Регулярно. По възможност придружено. И мазоли ми излязоха от неловки разходки, за да ме покани тя веднъж у тях да учим по история, а нейната баба ни направи мляко с какао, и донесе бисквити, и не помня точно, дали защото разлях нещо или нароних, но тя някак залитна и дойде близко, и я целунах, и вече съвсем осъзнато си ме беше срам. После тя реши, че седмокласниците, които се чупеха от час, за да пушат зад училището, са доста по-солидна партия и от нея остана да

кънти в главата ми ехото на едно отдалечаващо се „р”.

На другата година нашите ме записаха в една фашистка школа за подготовка на ученици за елитни гимназии, където обаче имаше много момичета, малко момчета и желязна дисциплина. А нищо не подбужда желанието да нарушаваш правилата повече от това нисък зъл чичко да ти крещи, че ако не внимаваш в час, ще метеш улиците. За моя радост, тогава вече родителите ми ме бяха окомплектовали със задължителните за всеки тийнейджър оригинални маратонки и GSM, а и бях дръпнал доста на ръст, което даваше завидно преимущество пред останалите малки натегачи. Вероника пък имаше страшни цици и

на 12 вече излъчваше отегчението на застаряваща маникюристка

Целуваше се с език, а ръцете ѝ далеч не бяха неопитни. И до ден-днешен съжалявам, че нямах презерватив в онази тоалетна. Мина ми, но се наложи да чакам чак до ваканцията между седми и осми клас, за да се случи. Бях гледал „Американски пай” и в мен беше останало впечатлението, че девствен в колежа (или в моя случай – гимназията) не се ходи. Помолих една съученичка, с която се бяхме забивали и която на драго сърце ми биеше закачливи шамари из коридорите, когато я цомбех или опъвах прашките ѝ, да ми пусне. За нея това нямаше да е първи път и тя охотно влезе в ролята на жената, която да ме направи мъж. Отидохме у тях, живееше в мезонет, техните ги нямаше, имаше обаче камина и кожа от мечка пред нея, а останалото – както се казва, е история. Клиширана, заради мечката, иначе си беше приятна история.
В гимназията влязох като мъж и си седях така бая време. Първите 3 години ми беше трудно с момичетата, а не е като да ми липсваше мерак.

Какво ли не правих – бръснех си главата

и носих кожено яке с кубинки, после пусках коса и се правех на скейтър, изрових и костюми на баща ми, за да ги нося а-ла дон Корлеоне с яките на ризите отвън. Отврат.

По някое време спрях с крайностите и тогава дойде Елена. Буквално дойде, защото я срещнах на спирката, беше мъничка, пищна, с коси като златни водопади. Първата ми голяма любов. Обичам Елена. Учеше в съседния клас и не знам защо се открихме чак на предпоследната година в немската. Станахме гаджета, аз бях верен, тя не толкова, заминахме за Берлин да следваме, там обаче всеки последва някой друг и след 3 години заедно се разделихме. На рождения ми ден. Една година не можех да комуникирам с друга жена нормално. От време на време ходех на проститутки, иначе нищо. С Елена опитахме отново да се събираме, после да имаме отворена връзка, после срещнах Стела. Тя ми върна цялото желание да чета и да пиша, да пиша и да живея, да обичам. Нанесох се у тях, тя ходеше на работа,

а аз я чаках нетърпелив като лабрадор

Обичам Стела. После за кратко бях в България, срещнах Таня и прописах стихове в опитите си да я впечатля. Таня беше малката ми лудост, с която живеех в клип на Лана дел Рей и всичко беше позволено, защото бяхме деца, за които порасването е абстракция. Обичам Таня.

След нея се запознах с Яна в Созопол и беше все едно винаги сме се познавали и тя беше бягство от реалността, дори не бягство, тя беше съвсем нова реалност, непозната допреди това. Обичам Яна. Заминах за Берлин отново, но the long distance is the wrong distance и по скайп не стават тези неща, и тогава започнах да си пиша с Ирена, която беше и си остава гениална, но винаги я нямаше, и осъмвах пред лаптопа си, и всеки чат беше стихотворение, и тя ме научи, че дните по-лесно се понасят, когато вечер има

кой да те попита какво е времето вътре в теб,

какво ти липсва за пълно щастие и коя е думата на деня ти. Обичам Ирена.

После на една пейка пред Народния случайността ме срещна с Янина, заради която пропуших бяло боро, започнах да слушам Морфин, да говоря на орхидеите и да не презирам туристите. Обичам Янина. С Мария се запознах, докато аз бях във Виена, а тя на някакво море и я заведох на едно тайно място, и две години и две раздели след онзи август още обичам Мария. Влюбвах се още няколко пъти след това и едва ли някога ще спра.

Бивши любови няма(м).