„Жената е желание… Ние изобщо не пишем от позицията на мъжете. А когато жените не пишат от позицията на желанието, те не пишат.“ Маргьорит Дюрас
Когато мъжът пише, никой не задава въпрос дали и с колко страст пише. Учудващо е изобщо, че сексуалността може да се отдели от желанието и страстта, тези по-трудно определими двигатели на творчеството. Когато през 1940 г. богат колекционер моли Хенри Милър да пише секс истории срещу долар на страница, той не уточнява какво точно си представя, но в момента, в който любовницата на Милър, американката от кубински произход Анаис Нин, поема заданието, мистериозният клиент неколкократно я съветва – не пиши поезия, зарежи анализите, пиши за секс.
Нин приема това предизвикателство, защото парите от поръчката са добре дошли. В увода към „Делтата на Венера” тя обяснява колко отрезвително ѝ е подействал случаят с жадния за сексуални разкази клиент. В стремежа си да угоди на неговите изисквания (заради финансовата изгода) и в същото време да остане вярна на естетическите си виждания (заради страстта) Нин пише истории, в които жената става субект, а не обект. Тяхната важност в l’écriture féminine (женското писане ) е именно в това – жена обговаря сексуалния акт през своята собствена чувственост, вместо през воайорския поглед на обективизиращия мъж. След като разглежда недвусмислените, хедонистични текстове на Милър и ги съпоставя със собствените си, Анаис Нин си доказва, че все пак е намерила начин да съхрани езика на своята женственост. Макар да признава, че представата ѝ за еротика е силно повлияна от мъжкото писане, Нин не може да отдели секса от страстта и любовта като цяло.
Навярно желанието, за което говори Дюрас в цитата по-горе, е именно това огниво на творческия акт, което превръща творбата в произведение на изкуството. Всяко творчество живее и се храни от страстта. Физическата страна на удоволствието и стремежът към него са единствените характеристики, които ни различават от животните, и които материализират безплътността на вдъхновението, превръщайки го в шедьовър. Тогава защо отделяме женското от мъжкото писане? Защо факторът „страст” при мъжете писатели никога не се коментира, а при жените се принизява до отделянето на хормони?
Анаис Нин е сред първите пишещи жени, които напипват проблема на писателския си глас и се опитват да излязат от рамките на жанра, принадлежащ на мъжете (като всички останали жанрове впрочем). Еротиката като литературен жанр би трябвало да е най-зависима от желанието, но за „Делтата на Венера” авторката е посъветвана да зареже романтичната страна на секса. Наричат разказите ѝ поетични, сякаш поезията е мръсна дума. Все едно ѝ казват „откажи се от всичко женско, от всеки порив на интелекта и чувствителността си, дай ни само клиничните описания”. За щастие Нин не се изгубва в реализирането на тази поръчка, напротив, години по-късно тя чува в разказите от „Делтата” първите звуци на своя собствен авторов глас. Това дава тласък и на силното писателско присъствие на все по-уверени жени на световната литературна сцена през ХХ век.
0 Коментара