Върнах се от работа. Изкачих се на петия етаж, приближих се до вратата на дома си и се зарадвах. Хубаво е да си женен!
Ето сега ще позвъня. Жената ще отвори вратата. Ще ме прегърне и целуне, ще ми помогне да се преоблека и ще ми сервира обяд. След като се нахраня, ще полегна на дивана да почина, а тя ще ме покрие с меко одеало и ще ми почете вестника на глас.
Усмихнах се. Изпъчих гърди. Звъня. . . Нищо. Звъня още веднъж. Пак нищо. Престанах да се усмихвам: човек, работил цял ден, изморил се, прегладнял, а даже и вратата не му отварят.
Извадих ключа, намерих къде се поставя и как да е отворих. Пет години съм женен – бях забравил вече как се прави това.
Влизам в квартирата — тъмно. Не мирише на нищо вкусно. Паля лампата. Пусто. Няма я жената. Поглеждам тук-там и съзирам бележка.
„Петенце. Не ходи из къщи с мръсни обувки. До вратата има малко столче. Седни на него, събуй си обувките и обуй чехлите — те са под столчето. За да събуеш обувките си, трябва да развържеш връзките. Хвани по-късия край и дръпни. Разхлаби връзките и обувката лесно ще се събуе. Така събуй и другата.
Скъпи! Помниш ли, че преди сватбата беше обещал цял живот да ме носиш на ръце. Вместо това обядвай днес без мен. Приготвила съм ти всичко, обядът е на кухненската печка. Трябва само да го стоплиш. Супата е в малката зеленикава тенджера – тя прилича на твоята нова шапка. Месото и картофите са в тигана, чаят – в чайника.
Мили, не се обиждай, обядвай в кухнята. Кухнята е малката стаичка до банята. За да я намериш по-лесно, закачила съм книжка на вратата, на която е написано „кухня“. Когато я намериш, влез вътре и застани с лице към прозореца. На дясно в ъгъла има нисък шкаф с бели дръжки отгоре. Това е газовата печка. На нея също на хартийка е написано „печка“.
За да стоплиш обяда, трябва да запалиш газа. Вземи малката дървена кутийка с картинка — тя е на печката отляво: Това е кибритена кутийка. Отвори я. Вземи една малка клечица и я потъркай по ръба на кутийката. Когато клечицата се запали, поднеси я към онова черничкото нещо с дупчиците, което е под зелената тенджерка, а с другата ръка превърти първата бяла ръчка до прозореца. Газът трябва да започне да гори изведнъж със син пламък.
Петенце, за бога, бъди внимателен, гледай да не се изгориш. Ако всичко върви добре, запали газа и под тигана и под чайника, като завъртиш втората и третата бели ръчки.
Петя, да не объркаш ръчките! Когато газът не гори, човек може да се отрови!
Погледни часовника. След пет минути трябва да върнеш третата, втората и първата ръчка в обратна посока. Синичкият пламък следва да каже „пух“ и да изчезне.
Сложи на масата чинията, която е по- близо до печката. Ако я счупиш, вземи другата (за всеки случай съм оставила четири) и пресили в нея половината супа. Дълбоката лъжица с дълга дръжка е за супи. Тя е до кибрита и на нея има бележка с надпис.
Тигана и чайника ти познаваш.
Но когато наливаш чай, гледай да не падне капачето на чайника. Аз съм го привързала с връвчица към дръжката, но за всеки случай го придържай.
След като се наядеш, излез от кухнята, легни на дивана и ме чакай. Ще ти почета вестника, като се върна.
Аз съм във фризьорския салон на ъгъла. Искам да бъда красива за празника, за да ме обичаш, както тогава.
Петенце!
Не се сърди и не скучай!
Целувам те силно, силно. Твоя Маша“.
Няколко пъти препрочетох бележката. Намерих кухнята. Завъртях бялата ръчка до прозореца. Сложих новата си шапка и побързах за фризьорския салон. Взех жена си на ръце и я донесох до дома.
Хубаво е да си женен!
0 Коментара