Петър Попйорданов с партизанско име Чочо е роден на 11 юни 1964 г. в София. Завършил е бившата Трета мъжка гимназия, където е учил и дядо му, на когото е кръстен. Посещавал като най-прост слушател пролетни и летни консултации, преди да кандидатства във ВИТИЗ. На първото прослушване се представил отчайващо – сричал, фъфлейки, стихове на Валери Петров. Елена Баева му казала, че не става, но все пак го накарала да изиграе етюд влизане през врата. Чочо решил да се прави на характерен, от което комисията останала с впечатление, че на всичкото отгоре е и куц. Върнали го. Той се амбицирал и на второто прослушване се представил бляскаво и бил първи в списъка на приетите.
Първите му роли на сцената са в театър “София”. Заедно с една група актьори се отделя в Малък градски театър „Зад канала”. След пет сезона там го канят в Народния.
За 10 години е направил 22 роли в киното – “Вчера“, “А сега накъде“, “Граница”, “Любовното лято на един льохман“, “Кладенецът”, “Аз, графинята”… Падал е над 40 пъти от колело, мотор, автомобил. Женен от пет години за Хилда Казасян.
Чочо, как си обясняваш истерията около идването на Освалдо Риос?
Отдалеч дойде момчето и затова много хора искаха да го пипнат. Пипнеш ли нещо, то става безинтересно, зорът е, докато се докопаш до него. Освен това 4 г. телевизията ни показва един и същ човек все в роля на положителен герой. Убеден съм, че киното няма същата сила на внушение – хайде помисли дали Робърт де Ниро или Леонардо ди Каприо биха предизвикали такава истерия по улиците.
Ти като направи няколко запомнящи се роли в киното, като се появяваш всеки петък като Каракочев от „НЛО” по телевизията, нали си ходиш спокойно по улиците?
Да, ходя си и никой не цвили след мен. Друго си е Освалдо Puoc – хубаво е момчето, какво! Не е Коломбо, не е с една ръка, гърбав или с едно око. Да ти кажа, мои колежки, актриси, как си падат по него! Мъж, който се гледа – има тяло, коса, няма корем и торбички под очите…
Това звучи като упрек към българския мъж, в частност към актьорите ни…
Може и така да се приеме. Но по белия свят, когато се подписва договор за участие във филм, актьорът се задължава да поддържа очакваната от него форма и кондиция. Тук всичко се прави само от добра воля.
Ти готов ли си на ограничения и жертви заради професията си?
На всякакви. И съм ги правил. Затворих си например диастемата (дупката между предните зъби). Казват, че родените с нея били щастливци. Аз не се чувствам нещастен без дупка между зъбите. Исках да си правя пластична операция на носа, който е чупен два пъти. Разкандърдисаха ме, убедиха ме, че така съм по-чаровен. За “Козият рог” на Николай Волев ходих в Съдебна медицина да гледам очите на мъртвите. После отидох в института по очно протезиране, за да ми направят лещи, които правят окото да изглежда абсолютно безжизнено. Поставиха ми ги с упойка, а преживяването хич не е приятно. Но ефектът се получи.
Плаче ли българският екран за красиви лица?
Пълно е с готини млади актьори, но за съжаление няма кино. Просто драматургията ражда героите красиви и ги прави звезди. Помниш ли навремето как изгря Иван Иванов, как станаха известни Жоро Стайков и Христо Шопов? Филмът “Вчера“ ги изстреля в небосклона и всички забелязаха колко са интелигентни и атлетични…
Чочо, би ли приел роля в сапунена опера?
Ако продължава да няма българско кино, не ще се хвана, а със свещ ще търся такава работа. Театърът никога не е хранил актьора. А и какво им е на сериалите? Да не би “На всеки километър” да е бил с високи художествени качества, на всичкото отгоре и поръчков партиен филм. Но изкара напред толкова актьори.
Каракочев не ти ли стига?
Засега ми е интересно. Измислихме го заедно с Велко и Любо Пеевски тоя образ. Виж какъв съм идиот, ужас! Но не съм венчан за Каракочев. Като ми омръзне – край!
Ти харесваш ли се такъв, какъвто си?
Все по-рядко. Аз съм на периоди – понякога не мога да се гледам в огледалото и се псувам. Да се харесваш непрекъснато не е формула за живот в хармония.
Я кажи радваш ли се на успех сред жените!
Абе, май да. Отвреме навреме ми подвикват “Пич си“ или “Кефиш ме“. Понякога млади момичета искат да се подписвам върху ръцете им и блузите им. Аз обаче се радвам, когато ги видя в театъра. Ако пък са скътали някой лев и за цвете – по-добро от това здраве му кажи!
Мислил ли си дали би могъл да прекараш живота си с една жена?
Това е идеалният вариант. След 4 години брак не знам колко ми е писано да живея и колко години мога да изкарам със съпругата си.
Изневярата предателство ли е според тебе?
Забранена е с една от десетте божи заповеди. Ала аз не познавам негрешници. Физическата изневяра е отдаване на нагона някому и за малко. Страшна е духовната изневяра, тя е предателство.
А можеш ли да преглътнеш женска изневяра?
Преглъщал съм, но да не си помислиш за жена ми. Когато човек обича истински, всичко може да преглътне и да прости.
Какво изискваш от жените?
Да са сладки и красиви. Които не са – да се опитват да бъдат такива.
Нямаш ли усещането, че си причина за повишилата се популярност на баща си?
0, Джовани никога не е бил публична личност, той е администратор. А българинът е непрекъснато вторачен в стола на генералния директор на телевизията, който и да е той. Така че нямам никаква вина.
0 Коментара