Аз към мрежата забележки нямам – толкова интересен „материал“ ми е довлякла до главата, че съм надиплил идеи за още поне два сборника с разкази.
Но да караме поред. За мен „мрежата“ са гугъл, скайп и фейсбук. Да си призная честно – творчеството ми е напълно зависимо от нета и въобще не мога да си представя как са се справяли колегите преди бума на комуникациите. Днес, с помощта на гугъл, всеки малоумник е в състояние да сътвори шедьовър като „Капитан Немо“, без да си премести задните части от дивана.
То и Жул Верн така го е написал, но той все пак е гений.
Романът ни с Дейна Бренченс „Докато дишам“ е написан единствено с нет комуникация, докато тя живееше в Холандия и за първи път се видяхме на премиерата му.
Благодарение на гугъл мапс и стрийт вю научих уличките на Амстердам наизуст и станах специалист по „бутиковата“ бира (при положение че пия единствено „Радлер”). Проследил съм десетки пъти маршрутите, по които се движат героите от романа, всеки метър от бягство на „нашите“ от ада на Vanilla Sky Club, всеки сантиметър от процепа в карето от сгради, през който микробусът им преминава „на магия“ с риск да се озове в канала от другата страна на пътя. Особено се кефех на виртуалните ми обиколки из кръчмите около площад „Дам”, където са били струпани огромните бумтящи машини на Devils, преди прословутата атака на клуба.
Но нека се върна малко назад, в годините, в които живеех нормално – тоест нямах идея, че някой ден ще пропиша и затова гледах на връхлитащите ме сюжети като на редови смешни истории за маса и приятели. По онова време (още нямаше фейсбук, само скайп и някаква програма за чатене, не си спомням как се казваше) се запознах с Албенка от Пловдив, която преподаваше английски в тамошния университет и в местно частно училище. Тя ме потърси по телефона в качеството ми на специалист по екология, а аз я поразпитах (винаги съм бил любопитен) с какво се занимава и в края на разговора имахме споразумение – аз да я консултирам при преводи, а тя да дава частни уроци на синовете ми.
„Ама ти нали разбра, че живея в Пловдив?“ – каза Албенка, но на мен мисълта за бартер толкова много ми хареса, че вече бях намерил решение – скайп. Идеята се оказа перфектна (не се губи време за пътуване, даскалката може дори вечеря да приготвя, докато те слуша) и след първите няколко опита започнахме да обмисляме комерсиална форма за уроци по скайп. Тя се зае да организира достъп до нейтив спикърс за специализиран английски (едно – по регионален принцип, второ – по области на приложение), а аз се захванах с техническата и икономическата част на начинанието.
И изведнъж – провал, моята съдружничка тръгна да се развежда, а това се оказа обсебващо занимание. Година и половина след това от „Кабината“ пуснаха подобен проект. Нищо де, от онова време ми остана страхотен виц на английски,
някой ден ще ви го разкажа по скайп
Всъщност сега сме приятели с Албенка във фейсбук, питаме се от време на време „как си“ и си пращаме сърчица. Тя е в Англия с новия си мъж, в началото работеше неща доста под интелекта й, но завърши специализирани курсове за анестезиолог. Напоследък ми се върти в главата идея за анестезия по скайп, ама като знам, че моите онлайн идеи обикновено имат странични ефекти…
Дълго време бях обиден на скайпа и го реабилитирах чак в последните години, когато малкият ми син замина да учи в Германия. Колко задачи сме решили заедно – аз в Бистрица, той в Мюнхен! – оп, хрумна ми нещо, но няма да ви го кажа, за да не урочасаме работата. Всъщност май повече си общуваме със сина, когато е в чужбина, прибере ли се – почти не му виждаме очите. Апропо, забелязали ли сте един от основните недостатъци на видео контакта – технически е невъзможно с човека отсреща да се гледате в очите! Ето още една идея – при разговор изображението да се центрира по две невидими камери в средата на екрана!
Не си правете труда, утре ще я патентовам
И така, стигнахме до ерата на фейсбук. Фейсбукът е като Хайд парк – говориш си сам, а който иска, спира и слуша. Е, понякога просто си говориш сам. Но голямото му предимство пред прочутото лондонско средище на гении и луди е, че можеш да бъдеш чут и години след като си се произнесъл. Като зная колко статуса съм избълвал, чак ме хваща страхопочитание пред това техническо чудо – армия от Лута (моят никнейм е Lu Master Cassidy) бълват умни мисли по най-наболелите за времето си въпроси. При това едновременно. Бррррр…
Това, което фейсбук е направил за моя имидж, това и Хамстера Азис не е успял (герой от разказ в първата ми книга „Нe беше тук и си отиде“), а както мнозина знаят, на това мило животинче аз съм особено признателен. В тази книга има доста сюжети, инспирирани от нет комуникациите, като почнем от „Господ Господ те обича обича“, където – през едно красиво видение от детството, живеещо понастоящем в Щатите – откривам най-добрия си приятел, та до „Перуански джаз“. Няма да ви разказвам сюжета на последния, но ще споделя разговор от фейса – за онагледяване както на самия разказ, така и на темата на настоящия брой на „Жената днес“ „Оплетени в мрежата“.
Симпатична жена: А защо в трето лице? Защо си допуснал да си мислиш какво си мисли тя? Ние нямаме достъп до чуждите мисли – не и ако не сме професионални измамници! Защо си измисли този филм? Имаш нужда от преживяването на подобна илюзия ли ?
Lu Master Cassidy: ти прочете ли разказа?
Симпатична жена: До средата… Повече не издържах….
Lu Master Cassidy: на този разказ са важни последните редове
Симпатична жена: Добре. Обобщи ми ги тука, може ли ?
Lu Master Cassidy: питаш какво е искал да каже авторът?
Симпатична жена: Авторът е искал да каже, че ерекцията му по някое време е изчезнала, ама на него му се налага да придаде специален, романтичен нюанс, на липсата на ерекция…. За което си има сини хапчета – бих добавила аз! :) Я, не се пресирай от глупости ! Едно синьо хапче – и я разбиваш !!! :)
Lu Master Cassidy: синьото хапче го държи, но не го вдига, така съм чул
Симпатична жена: Глей си работата ! Не си се постарал достатъчно с химията ! :) Я да не съсипваш живота на тази жена с твоите еректилни дискфункции!!!! Има си лекарства !
Lu Master Cassidy: коя „тази жена“?
Симпатична жена: Тази ! От повестта ! Трябва да приемаш съветите ми като чиста монета! …. Аз искам да ти помагам!
Lu Master Cassidy: препоръчвайки ми сини хапчета :))))))))))))))))
Симпатична жена: Трябват ти, от повестта – това разбрах.
Lu Master Cassidy: загрижена си за „лирическия герой“
Симпатична жена: Да бе, да ! Лирическия герой друг път !!!!
………………
Слава Богу, че във „ВСИЧКИТЕ ДНИ“ нямам разказ, който да има какъвто и да е сюжетен досег с мрежата, ако не броим това, че с дванайсет от тринайсетте му редактори (различен за всеки разказ) се познавам от фейса (само Захари Карабашлиев ми проваля окръглената красота на думата „всички“). Но пък сега попаднах в един сюжет, не е за разправяне. Мъж ревнува съпругата си от виртуалните й приятели, подозира я в какво ли не, намира начин да влезе в нейния фейсбук профил и се убеждава, че направо му е бедна фантазията. Решава да я убие и да поддържа илюзията, че тя е жива…
Леле, уж нямаше да ви казвам, а се увлякох. Така е то, когато си имаш вземане даване с мрежата – рано или късно се оплиташ.
0 Коментара