НИНА НИКОЛИНА И НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО.

Тя е от редките птици, които летят с посока! Независимо дали слушате нейна песен от преди 15 години, или написана току-що – няма как да сбъркате стила й. Една нежна симбиоза между модерно звучене и български фолклор. Затова и без да я познавате, може да отгатнете, че е човек, който твори с хъс и постоянство. Нина Николина е от малкото наши творци, които не просто обичат народното творчество, а се чувстват длъжни да го пазят и предават нататък. Затова и не спира с опитите да влюбва колкото се може повече хора във фолклора. Вярва, че без тази обич ще изчезнем като нация. Тя е един усмихнат, топъл и позитивен човек. С нея е лесно и приятно да се разговаря. Нина Николина започва да се занимава с музика още на 3 години – толкова, на колкото в момента е нейната първородна дъщеря. Двамата със съпруга й Максим Попов имат още едно момиченце – Мария, която е само на 3 месеца. Нина завършва музикално училище в Плевен, а по-късно и Пловдивската академия за музикално и танцово изкуство. Има няколко самостоятелни албума и редица награди. Тези дни излезе и видеото на ремикса на песента „Ароматен цвят”. Това е последният, осми, видеоклип от албума на Нина Николина и Калин Вельов – Абсент. Режисьор е Георги Тошев.

„Назад, назад, моме Калино” – какви чувства предизвиква у теб тази песен?

Първото изпълнение на тази песен беше в едно предаване на Каналето, което се правеше от град Сандански и беше много концертно ориентирано, с много македонски песни. Помня, че като се прибирах вечерта след предаването, се качих в маршрутката и зад мен две момичета обсъждаха песента „Назад, назад, моме Калино”, както и смешки от предаването. Тогава осъзнах, че това предаване е с голяма сила и популярност. А тази песен наистина е песента, която ме направи известна, защото тя беше единствената, която пеехме със Слави Трифонов. А по това време да пееш със Слави беше голяма работа. Не че сега не е, но тогава много малко хора бяха популярни лица, а той беше най-популярният.

Минали са 15 години от първия ти самостоятелен албум. Сега си вече майка на две деца и имаш успешна музикална кариера. Коя е най-голямата промяна в теб?

Генерално не мога да се сетя за нещо, което да обособява такава промяна. Разбира се, тогава съм била неопитна, не съм разбирала много неща и съм ги правила по интуиция. Човек трупа опит с години и не може от раз да стане професионалист. Аз съм завършила музикално училище и музикална консерватория и тези институции те подготвят, за да станеш професионалист, но реално сцената те прави такъв. В този смисъл мисля, че началните ми изяви са били доста плахи. Нужно е време, за да придобиеш повече самочувствие и увереност в нещата, които правиш.

Само на младостта ли отдаваш тази плахост или времето, в което си започнала да твориш, също оказва влияние?

Времето наистина беше различно тогава. Сега има толкова много информация. Но пък онова време си има своя чар, защото беше много по-романтично. Всичко, което се правеше, беше с много труд, с хъс. Докато сега някак по-лесно могат да се получат нещата. Защото вече има някакви установени правила. Най-малкото, ако решиш да правиш музика, знаеш към кого да се обърнеш. А тогава всички се учехме. Минахме през различни варианти за това как нещо може да бъде успешно. И всяка година трябваше да се съобразяваме с различни условия. Медиите се смениха, нищо не е същото.

Но през всичките тези години връзката ти с фолклора остана непоклатима. Не са много хората, които като теб се стремят да запазят интереса към народното творчество. Какво те мотивира да продължаваш да твориш в тази посока?

Майка ми е фолклорист и съм възпитавана в това да обичам фолклора и наистина го обичам. Това не е само нейна амбиция.

Любовта към фолклора ми е по рождение, но майка ми успя да ме въвлече трайно и завинаги към тази любов и няма изтриване.

А какво ме мотивира – точно това, което каза и ти, че са малко хората, които вървят в тази посока. И някак се чувствам длъжна да го правя. Защото ако няма хора, които да заразяват нови и нови поколения с народното творчество, то би изчезнало. А това е нашата култура и ако я оставим да изчезне, ще се изтрием като нация.

Осъзнавам, че имам възможността лесно да популяризирам фолклора, затова не мога и да го предам така лесно. Много съм обикаляла по света като малка с различни фолклорни състави по фестивали и нашият фолклор е правил страхотно впечатление на чужденците навсякъде по света. В него има толкова много ценни неща – песенно и танцувално творчество, костюми… А аз самата, когато отивам на различни места, винаги се интересувам от фолклора на съответната държава и си купувам дискове.