Имаме работа с рядка порода човешко същество – чудесен автор, но и благодарен читател, изключителен рекламист, който заради своя книга е уволнен, едновременно циник и романтик, бохем, почитател на чудати коктейли и упойващи субстанции, но и спортен тип с излъчване на холивудска звезда, женкар хедонист, но и любящ баща.
„В живота винаги заслужаваме повече от един епитет. Например аз съм критик – литературен, светски, романов, радио-телевизионен, нарцистичен, наивен, влюбен, самотен, тъжен, богат, надут, мил, зъл – и туй е съвсем накратко казано, аз непрекъснато се променям като всички останали.”
Това казва за себе си култовият Фредерик Бегбеде – идолът на поколението млади, красиви, нахални, но мислещи наши деца. Това е писателят, който сам себе си нарича СНОБ (личната му страница в интернет се казва Le SNOB). Той е писателят, който винаги пише книгата, която иска да прочете. Автор на
библията на новото поколение „Любовта трае 3 години”
и на антирекламистката „9.99 лв.”, на провокативния сборник „Разкази под екстази”, на брутално-личната изповед „Един френски роман”, на пророческата „Windows on the world”, на цинично-откровената „Почивка в кома”, на неочаквано-нежната и любовна „Уна и Селинджър”, както и на критично-ироничната „Помощ, простете”.
Харесва Набоков, Борис Виан, Елтън Джон. Израснал е с научна фантастика, Джордж Оруел, Рей Бредбъри, Томас Хъксли, Буковски, повлиян е от американските автори. Най-лошата книга, която е чел, е „Алхимикът”.
За критиците му само ще споменем, че е учил в престижни колежи, завършил е политически науки, маркетинг, журналистика и комуникации, има блестяща кариера като публицист, писател, литературен критик, телевизионен репортер и създател на литературната награда „Флора“.
Не се страхува да бъде неудобно прям,
натуралистичен, ехиден и ироничен, защото сам знае, че живеем днес, живеем сега, и нито мрачното и мъгляво минало, нито неясното и блудкаво бъдеще са важни, за да бъдем себе си.
Всяка от книгите му изненадва с ударни, кратки и мъдри фрази, с които ще изглеждате много cool, ако умело поствате в социалните мрежи. Ако сте от другото поколение, спокойно може да четете с молив в ръка и да използвате цитати в споровете с децата.
Модерен, дързък, откровен до болка, той носи у себе си по нещо от циничността на Ървин Уелш, меланхолията на Селинджър, дълбочината на Пруст, иронията и сатирата на Уелбек.
Ето какво казва за „Един френски роман” (автобиографичната книга на Бегбеде) неговият сънародник и много нашумял днес заради пророчествата си автор Мишел Уелбек: „Без никакво съмнение най-голямото достойнство на тази книга е нейната честност. Когато е честна до такава степен, една книга може дори просто по невнимание да доведе до истински разкрития за човешката природа – в това отношение литературата води науката с няколко дължини.”
Детството е изгубеният рай,
е заключението от пътешествието из собствения си живот на неговия герой в „Един френски роман”. Принуден да се върне в спомените си, докато е затворен в тясната килия на един затвор в центъра на Париж, разбира се, заради употреба на наркотици, а не заради лозунги срещу правителството, той търси отговора на вечния въпрос: Кой съм аз?.
Не може да се отрече, че книгите му са много кинематографични, живи, действени и пълни с хумор и обрати. Самият Бегбеде съзнава това и неслучайно сам се захваща да режисира и продуцира по-успешните сред заглавията си. Имаме щастието да се радваме на филмови версии на „9.99 лв.”, „Любовта трае три години”.
Съвсем отскоро на пазара излезе скандалният филм „Идеалът” – киноверсия на „Помощ, простете”, която Фредерик продуцира, и в която на прицел е модната индустрия. Октав, героят от „9,99 лв.“, е сменил професията си от рекламист в ловец на модели. Ловът се извършва в Русия, дивечът са най-големите руски красавици. Таргетът: трите милиарда жени, които искат да приличат на една и съща. Идеалната.
Ето че отново се
сблъскваме с тиранията на младостта,
с безжалостната диктатура на красотата, но този път на фона на една Русия на безскрупулните олигарси, на нечистоплътните афери, на мнимата свобода. Във филма ще видим оживелите Пуси Раят, ще попаднем в най-страшното влакче на ужасите в един частен луна парк, в който вместо захарен памук и кола се леят синя водка и от „онази” захар на прах.
И нека не забравяме – нищо в този филм не е случайно и всяко нещо се обръща срещу самото себе си! Внимавай с кого си лягаш, за да можеш да се събудиш себе си.
Основна тема в този сюжет, както и в повечето, които Фредерик е създал, е критиката на съвременните норми за красиво, за морал, за човешки отношения. Стига се до тотална подмяна на съдържанието с неговата форма или, не дай боже, – опаковка. Рекламата продава представа за живот, която никога не може да бъде постигната и която ограбва мечтите ни.
Бегбеде неслучайно е любимец на младите момичета днес. Неговият съвет към тях е: „Направете така, че да чакат”. И помнете:
„Вечната любов е само онази на бащата към дъщерята.”
И все пак, като специалист по любовни отношения с относителен срок на годност, той стига до заключението: „Въпросът за любовта е как да примирим желанието си за свобода и желанието да принадлежим на някого.”
Фредерик има два брака и самият той е дете на разведени родители. Не пропуска да спомене и да ни припомни, че в любовта ние не търсим щастието, а страданието, и че за съжаление най-голямата любов е тази, която ни причинява най-голяма болка. По този повод често цитира Луи Арагон, който казва: „Няма щастлива любов!”
Зад всяка циничност стои дълбока чувствителност и сериозни познания. Не можеш да бъдеш ироничен и саркастичен, ако си глупав и нямаш чувство за хумор. Книгите и филмите на Бегбеде го доказват – милиони тиражи и преиздавания, почитатели, които го предследват навсякъде, безброй негови последователи и дори нещо като секта.
Само човек с голяма харизма може да се похвали с това. Трябва да си или Бегбеде, или поне рокзвезда.
0 Коментара