През март Васил Панайотов издаде първия си роман „Убиец“. Творбата печели две втори места – в анонимния конкурс на издателство „Сиела“ и в писателското риалити на БНТ „Ръкописът“. Васил е дългогодишен автор на списание „Жената днес“. Освен това пише и стихове. Има 11-годишна дъщеря Ема.
Какво четеш в момента?
Нищо. В момента пиша и не искам нечий стил да ми влияе. Не съм чел книга от 1 юли.
Коя е книгата, която би препоръчал на приятелите си да прочетат?
Приятелите ми са чели книгите, които и аз съм чел, иначе нямаше да са ми приятели.
Коя е любимата ти детска книга?
У нас книги не се четяха. Не казвам, че нямахме, имахме, просто никой не ги четеше и те така си стояха – недокоснати, недоносени, недостъпни, с прах по кориците и вечно слепени страници. Баба ми и баща ми никога не са чели книга. Казвам го с най-добри чувства. Баба е спряла да учи в 6 клас. Това не бе най-благоприятната среда за формиране на читателски навици, така че през тия години литературната ми култура се крепеше само на два книжни колоса – Пипи и Калитко.
Коя книга те е карала да се заливаш от смях?
Всичко на Буковски и на Парушев. Двамата имат съвсем различен хумор, Парушев е ироничен, демоничен и зъл, а сарказмът му прилича на гавра с труп и винаги е насочен навън, докато Буковски е наивен глупак, на който се смееш, но само за да не заплачеш.
А коя те е разплаквала?
В „За поетическото изкуство“ Стефан Цанев пише, че може да гледа всякакви драми и кървища на екран, без нищо в него да трепне, но същите сцени, описани на хартия, могат дълбоко да го разстроят. Обясняваше го със силното си въображение, способно да надмине по внушение реалността. Аз си го обяснявам с позата на поета. Поетът трябва да има чувства. Прозаикът трябва да има дисциплина. На книги не съм ревал.
Книгата, която се е предполагало, че трябва да ти хареса, а въобще не ти е допаднала?
Изхвърлял съм само две книги в живота си. Буквално. В кошчето. Не помня името на първата, но беше нещо на Виан, втората е „Антология на живите“ (the best poetry money can bye) на Карбовски и компания. Разочарованието е толкова по-голямо, колкото е било очарованието преди това.
Книгата, на която би искал ти да си авторът?
Библията. Или всяка от поредицата за Хари Потър. Само заради продажбите. Милионите екземпляри тираж ще ми помогнат да се оттегля някъде край море, където да пиша некомерсиални и апокрифни неща.
Кой е героят, с когото най-много си приличаш?
Думата не е подходяща, защото в героите, по които си падам, никога няма нищо героично. Те не спасяват света, нито вадят деца от горящи сгради. Те са смачкани от живота нещастници, без пари, без приятелки и без потенциал, а всички мъже са им врагове – заради куража да живеят по начин, който тях би ги убил. Като Велин Велински. „Герой“ в „Убиец“.
Какво пишеш в момента?
Каквото мога.
0 Коментара