Книгата на Веселина Седларска „Кладенецът“ е естествен роман. Не в онзи, експроприиран смисъл, литературния идиом. Това е естествен роман, писан с примка на шията, която всяка страница е разхлабвала. Писан е като дишането.
Коя съм аз, че да хваля или обяснявам коя е Веселина Седларска и дали има по-човечно и житейски мъдро перо от нея в България? Който не го е разбрал досега, вероятно ще си доживее до края на тунела и без това.
Обаче за първи път, откак я чета (а с прекъсвания това е към 25 години), я хващам в егоизъм. Написала е книга за душата си, за себе си, за да го изкара от себе си. Терапевтично. Съзерцателно. Това е вътрешно пътешествие. В тази книга има търсене на майката, на любовта към майката. Има борбите и гнева към сестрата. Които са форма на любов и които преживява всяка сестра в света.
Има „разчленяване“ на съставките на щастието
Има търсене на себе си, на любовта към себе си. Образите са „кратки“, уж с нас за малко (като емигриралата и абдикирала сестра или пишман развеждащите се Кити и невидимият Сандо, бохо шик Милканата), но са ярки като любимия й Desigual. (NB: Веселина твърди, че преминаващият през книгата използвач Радев, нейният Радев, не е ОНЗИ Радев, а случайно радио вдъхновение. Ама пък добре й се е получило.)
В интерес на истината на мен финала на историята дори не ми беше важен, интересуваше ме пътуването. А то е толкова откровено и истинско и съкровено, че чак се питаш удобно ли е все пак? Деликатната
Веселина Седларска се изправя храбро срещу кладенеца на депресията
и страховете си. Хвърля се в него дори. Но не ни завлича в отчаяние или мрак. Вероятно защото книгата е автопортрет на най-хуманния, мил, сърдечен, раним човек наоколо.
Аз взех от тази книга за себе си най-вече размислите какво трябва да дадеш и какво да се опиташ да изградиш в детето си. Малък епизод от страница и нещо, който ще ми е важен вероятно половин живот. Този, който е останал. Допускам, че всеки ще намери друг бисер за себе си. Има толкова много съкровища вътре.
Накратко: „Кладенецът“ на Веселина Седларска е книга, за която очаквам да има съдбата на малките книги на Деян Енев. Мъдра, смирена, оздравителна.
Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, в момента работи и живее в чужбина. Текстовете й за „Жената днес“ отразяват личните й позиции и вкусове и нямат никаква връзка с професията и институцията й.
0 Коментара