Късмет по български

Късметът – тайнствена, вълшебна, неразгадана и с противоположни значения дума.

У нас думата „късмет” идва от арабски – „кисма” значи участ. Казва се „някой има щастлива/нещастна съдба”, т. е. късмет е всичко, което ти донесе съдбата, не само хубавите неща. Късмет имаш, когато ти се случи нещо, без да си го очаквал – било писано да се случи.

В хилядолетната си история българите обогатяват разбирането за късмет със значения, приказен смисъл, светла надежда, съдбовен страх. Как  – вижда се от митологичния разказ, всекидневния и празничен опит, от вярванията и ритуалите.

Какво са късметите? Живи същества?

Сбъднато наричане на орисници? Записват ли се някъде предписанията и къде е това някъде – в тефтера на орисниците, на челото на хората, другаде? Защо за едни е отреден добър, a за други лош жребий? Всъщност късметът жребий ли е или неразгадана закономерност? По рождение ли се отрежда всекиму, или идва постепенно с начина на живот? И ако e второто, наистина ли всичко (за добро или лошо) е в наши ръце? Какво означава добър или лош късмет, защото доброто за едни е лошо за други? Има поверие, че

късметите на хората са особени същества,

живеещи в пещера. Никой не знае къде е тя. Но пещерата е символ на утробата. Коя утроба – утробата на света, нищото, откъдето произхожда всичко? Утробата на рода? Или майчината утроба, в която е заложена голяма част от съдбата ни? Тези същества-късмети също като хората работят, или не чак толкова. Казват, че на богатите късметът работи ден и нощ, a на бедните свири (на тамбура или гайда) и се весели. За предците ни всяко добруване e свързано с труда. Веселба без край нищо не носи, а и каквото има някой, му го взима. Късмет тъче, късмет преде. Дали е така? Може би и за човек остава да свърши нещо. Да изработи, да си заслужи късмета…

Можем ли да го променим?

Или да предизвикаме още мъничко късмет отнякъде? Нали е живо същество, а всичко живо се променя. Има примери за промяна и в едната, и в другата посока. Може да се случи човек да е неразумен, буен или страхлив, ленив, да върви срещу късмета си. За такива хора казват „ритна си късмета“. Умните обаче му помагат, работят с него. Успели са да съберат в едно, да сприятелят небесно предопределение и земно усърдие.

Казват: „Изпитал си си късмета“. Какво значи това? Проверил си дали винаги е с теб? Но в един момент пак може да те остави насред път да се блъскаш и да съжаляваш за похабения шанс? „Роди ме, мамо, с късмет, пък ме хвърли на смет.“ Това също е изпитание. Ако успееш да стигнеш от сметището до царските палати, значи си го издържал. Но дали ще го задържиш? Какво прави късметлията, за да запази великолепието на живота?

Случва се за някой щастливец току да рекат: „Изяде си късметa”. Значи лакомият – за пари, удоволствия, слава, власт… може да си изяде късмета. Тогава късметът е променлив. Понякога вместо добро, правим точно обратното.

Разнолик човешки свят!

Онова, което носим, не е добро или лошо, нито съдбите са в двете крайности – много добри или много лоши. Замисленото „горе”  трябва да се материализира на земята. А тук животът е низ от варианти, от неслучили се проявления в границите между двете крайности. И в избора на един от многото. Нарича се свободна човешка воля. “Който няма воля, всичко му е неволя”, казва народът. Може ли обаче човешката воля да промени кривата на съдбата, да смекчи тежката дума на орисниците?

Във фолклорa българинът е успял – чрез обредните практики – да „вдигне слушалката”, да въвлече в разговор съществата от незримия свят, да го води дори. Всички празнични ритуали са насочени към това – да предизвикат късмет, да проиграят още веднъж щастливите възможности, да избегнат грешките.

В търсене на хармония

„Светът е колело, блазе му, който го завърти“. Най-големият късмет? Да се родиш въобще. Да откриеш смисъла на думи като слънце, звездно небе, цветя, глътка чиста вода, детство, майчина милувка, любов… Колко много късмет. А парадоксът на живота кой е? Да бъдеш изгонен от райската градина, за да я създаваш в труд и несгоди на земята. Да прекосяваш непреодолими разстояния, да обединяваш отвъдни и земни ценности, дух и материя. Да търсиш и откриваш смисъла на първичния късмет на човека да бъде духовно същество.

Как да се постигне добрият късмет?

Отговорът, който фолклорът дава, е: чрез равновесие и хармония. В основата на всичко в живота е едно вечно противоречие на крайни значения. Небе и земя, дух и материя, възвишеност и заземеност, съвършеност и примитивност, морал и неморал, ред и хаос, закон и беззаконие, успехи и падения, горчивина и сладост… Да потърсиш добрия си късмет, значи да потърсиш равновесие между крайностите. Късметът се дава „отвъд”, но се реализира „тук”. Значи зависи и от двете страни. Наричат го божество, демон, орисница, но се изпълнява от човека. И значи той може да се меси в отреденото му. Да се опита поне. Хармонията в двустранните отношения може би е и най-справедлива. Хармония между това, което наричаме „съдба”, „дадено свише”, „записано в тефтера на орисниците” и това, което е делът на човека и което наричаме „труд”, „усилие”, „търсене”, „развитие”, „стремеж”, „сила на духа”, „воля”.

Вярно ли е, че късметът идва при добрите? 

В цялата си житейска мъдрост и вяра, народът ни е оставил този въпрос без алтернатива. Вярно е. Може не винаги да се разбира, но е така. Доброто винаги се награждава. В живота трябва да има някакъв висш просмисъл, универсален, космически ред, в който да са важни ценностите на духа, на морала. Да се търсят и  постигат чрез този ред понятия като обич, помощ, милост, доброта, благодарност, прошка… Да се приближава материята към духа да се издига. Може би предците ни не са мислили в този ред. Може би чисто прагматично – за да направят възможен живота си заедно, са настоявали за морал и чиста съвест.

Късмет за любов и брак     

Да изтеглиш късмет „любов” е  мечтата на всяка девойка. Най-желаният късмет в баницата, наречена „живот”.  Някога не са писали късметите. Наричали са за любов чрез красиви благословии. Предизвиквали са любов чрез действаща система от кодирани послания, знаци към незримия свят, от който безплътни сенки ни гледат, чуват и понякога изпълняват желания. Общуването с тях на тема любов е важна част от космическия ред.

Да се сдобиеш с неустоима красота и любов, има десетки начини. Смисълът им е размяна на отношения – дарове, молба, знания. Даваш – получаваш. Търсиш равновесието между това, което даваш, и това, което получаваш, и смисъла да го правиш. За да откриеш любимия и да го имаш, трябва да установиш необходимата хармония между себе си и другите, да познаваш и изпълняваш общoприетия ред, да притежаваш обществено приетите добродетели. Разковничето е отново в разбирането за ред, норма, закон. Ако мома не е лазарувала и момък – коледувал, трудно ще изтеглят късмета за любов, не са порасли за него.

Много магически ритуали за любов са намерили място в живота на старите българи, останали са като свидетелство за вдъхновението, с което търсят и откриват вълшебния порядък, на който се крепи този свят. Най-голям шанс да повлияе на късмета си човек има в празнични, гранични мигове, когато

вратата между световете е открехната, границите – неясни.

В пропаданията на времето всеки жест говори, всеки предмет, форма, цвят имат смисъл. В кръглата форма можеш да затвориш любимия, ако го погледнеш през нея, през пръстен на сватбата си, например. В огледалото можеш да се огледаш заедно с щастието си и да го удвоиш, да го направиш. В даровете на птиците и звездите можеш да разчетеш съдбата си. Да разпознаеш бъдещето в съня с просени зърна или в залък под възглавницата. Съвместното хранене на сватбата, разделената ябълка, лепката, която има свойството да лепи любим човек, прилепът, който също помага да прилепне любимият, съхнещият конец, който прави така, че да съхнат от любов, хурката, която заприда любим, питката пепелница, в която можеш да го замесиш… Толкова много са начините да предизвикаш реда, дори когато не знаеш точното място на всичките му съставки, да уравновесиш везната между човешкия видим и в отвъдния тайнствен, но дишаш и разбиращ свят, да използваш по предназначение предмети и създания. Огънят и водата са чудесни помощници – предават послания, пренасят дарове. Мома, която иска да се ожени, трябва да остане на голям празник дълго край огнището и трапезата до него. Молбата й със сигурност ще бъде чута. На 1 май, Йеремия, търкалянето в роса пред изгрев слънце може да стори чудо за задомяване. Първият щъркел, лястовица, кукувича песен носят вест за бъдещето.

Късмет за любов с  хляб

Хлябът за българите е свещен, но и вълшебен. На него се изписва символиката на всеки празник. И пожеланията, които се сбъдват. Той е и дар, безкръвната жертва, която се принася на силите, от които се търси закрила. Ако хлябът е замесен с квас, пазен в светите дни от Игнажден до Васильовден, жените привличат мъжете си, а момите – младежите. В кваса се добавят различни лековити билки. Меси се с песни, около нощвите се играе хоро, всички са пременени и радостни, за да ги видят такива раздаващите дарове, да приемат песните им като дар и благословия.

След Св. Атанас момичетата месят краваи, за да не си останат стари моми, а на старите ергени им месят “простапулка”, за да се оженят.

На Тодоровден може да се извърши  ритуал за предизвикване на любов между младоженци. Близки и роднини носят на младите невести краваи, подобно на сватбените, украсени с бонбони, китки, парички, червени конци. Нареждат ги на няколко купчинки един върху друг. Преливат купчините с вино, което се събира отдолу и после се изпива от младоженците. Хлябът и виното се превръщат в магически благослов – предават пожеланията и чувствата на най-близките хора.

С пита “Пепелница”  може да се замеси брачен партньор. Просто се казва на месачката: “Замеси ми (името)” и тя като

истинска магьосница омесва съдбата на девойката.

Пепелта, като междинен продукт, символ на връзката между живия и неживия свят, трябва да подсили магията и да изпрати посланието й където трябва. Обикновено се прави на Тодоровден и Еньовден. Понякога обаче не може да се чака да се завърти календарът.

На 1 март месят питки и ги раздават на моми и момци на кръстопът. Дали това е кръстопът на живота, или кръстопът на световете? Място е на промяната. Новата пролетна невеста Марта я носи и може да прави чудеса. На вечеря всеки от тях сдъвква първата хапка и я слага под възглавницата, изричайки името на любимия. На сутринта залъкът трябва да се изяде – тайно от родителите.

Девойките, които искат да се оженят, на Св. Варвара показват колко са пъргави и работни. Стават в ранни зори, опичат бяла погача и бързат да я раздадат по съседи и роднини. Която го стори първа, чака я венчило през годината.

Със семена

Семената – символ на покълване, раждане, кръговрат, са чудесно средство за предсказване и предизвикване на късмета. Начините са различни – засяване, сънуване, изграждане на мост през вода, по който да преминат вестта, любимият, късметът. При всички случаи се търси среща и знак от отвъдното, докосване, преминаване на границата на световете чрез ритуал или в сън. Сама по себе си водата е границата, а сънят е част от прекрачването в страната на душите.

На Игнажден, ако иска да види кой ще е избраникът й, момата излиза на дръвника, посипва се със семена от ечемик и казва: “Който ми е на късмет, да дойде нощес да го жънем заедно”. Семената поставя под възглавница, повтаря си шепнешком и с надежда три пъти заклинанието и който момък сънува, той ще е бъдещият съпруг.

„Жътва” с любимия се търси и на 1 март с осветено в храма жито.

Необходимо е девойката да занесе житото у дома,

да очертае и преоре в градината или зад къщата със сърп един правоъгълник и да каже три пъти пак същото наричане: “Който ми е писан, където и да е, да дойде тая вечер насън, заедно да го жънем!” Засява житото, с пояс или кърпа от пояс обикаля “нивата” и магията е сторена. Нареченото се случва. Най-добре е житото да е откраднато от жена с единствено в селището име. Признак е на различност, избраност, в известен смисъл чужд сред хората, но близък на отвъдните дихания.

На Тодоровден и Еньовден майката взима три зърна от осветеното жито и заедно с първия залък на момичето си от празничната трапеза ги слага скришом под възглавницата на детето. Ако в сънищата му се яви млад момък, очаква се той да дойде скоро и в истинския живот. А трябва да е скришом, защото късметът, казват, идва случайно, не знаем къде е и не знаем кога ще ни навести.