Какво да си купим от Панаира на книгата

Днес е последният ден от Софийския панаир на книгата в НДК и ако още не сте го посетили, ето няколко скромни препоръки какво да търсите.

Ако можете да си купите само една книга, нека тя да бъде „Три ябълки паднаха от небето“ на Нарине Абгарян. Историята е арменска, провинциална, уж обикновена, но така наситена с надежда, доброта и красота, че е цяло чудо как може да побере толкова човечност в едно село и в 200 страници. Искрено се надявам, че издателство „Лабиринт“ ще издаде и други книги на арменската авторка.

И понеже идва Коледа, което е най-подходящото време за красиви приказки (пък нека бъда обвинена в сантименталност), личният ми списък продължава с „Къщата на края на нощта“ на Катрин Банър.

Наистина е удивително как англичанка, родена в мрачен Кеймбридж, може да нарисува във въображението си един измислен средиземноморски остров, пълнокръвен и топъл, с дъх на южни страсти и морета. „Къщата на края на нощта“ е сага за няколко поколения, които в изолацията на своя остров, близо до Сицилия, преживяват любов, война, политически борби, и религиозна мистика. Все едно четете Лаура Ескивел.

„Любовникът“ на Маргьорит Дюрас е абсолютна класика. Романът между 15-годишно момиче и много по-възрастен от нея китаец в Сайгон би звучал скандално и безвкусно, разказан от всеки друг. Но Дюрас е специална. При нея цинизмът е елегантност, а тъгата е изискано състояние. В крайна сметка кой би си позволил да съди някого, разказал чувствата си толкова красиво?

Като стана дума за чувства, сега е моментът да си набавите „Кладенецът“ на Веселина Седларска.

В него Веселина се гмурва надълбоко в кладенеца на подсъзнанието, за да открие истински бисери на дъното. И това е написано с мъдрост и най-искрено човеколюбие. Точно каквато е самата Веселина дори в своите публицистични текстове.

Сред задължителните четива, които можете да откриете на Панаира, е новата книга на Джонатан Франзен „Чистота“.

Франзен вече е удостоен с титлата „велик американски писател“ от списание „Тайм“ и критиката по света е единодушна, че това е жив класик. Ако сте прочели „Поправките“ и „Свобода“, нямате нужда от допълнителни препоръки. Ако не сте, няма какво да чакате – Франзен е безмилостен към обезличаването на съвремието.

Доста хора, на чието мнение разчитаме, твърдят, че „Последната територия“ на Момчил Николов е най-добрата книга от български автор напоследък.

При това става дума за световен роман, изграден върху теориите на Юнг за сънищата, в който липсва зациклянето на тема носталгия, преход и прочие национални комплекси. Реално и въображаемо се сплитат в сюжета върху тънката граница между живота и смъртта, където е царството на съня.