Васил Гюров е част от това поколение български музиканти, които доведоха промяната в България в края на 80-те. Не само с музиката си заедно с „Ревю“, но и с цялото си отношение към живота и нещата. Символ на протеста и чист представител на „Кравай“. Мъж без възраст и мъж с много неща, които да каже с малко думи. И с три деца.
Васо, откъде дойде това Васо, а не Васко?
В първи клас започнаха да ми викат така, в гимназията – Васе, и после пак – Васо. Васко са ме наричали майка ми, баба ми и някои не толкова близки хора. Повече съм свикнал на Васо, ама не реагирам по-специално, ако чуя зад себе си Васко.
Не мога да не те попитам, какво мислиш за израза „Музикант къща не храни“?
Хубаво е , че го има, иначе щяхме да изпаднем в ситуацията: „Всичко живо свири и пее. Двама души за работа не можеш да хванеш…“ Аз лично никога не съм мислил да оставям музиката. Но през годините съм правил и други неща. Те основно са свързани с природата, изкуството и спорта. Изкарах капитански курсове, работих известно време като ски учител и много години се занимавах с аудио- и видеомонтаж и специални ефекти – все неща, които също харесвам. Мисля някой ден да направя нещо като зелено училище, в което да уча децата на неща, които са важни, но забравени. Подготвям се за това повече от 20 години. Скоро ще съм готов.
Как реши да имаш три деца? По-традиционният формат в България е 2 деца?
Децата ангажират, но и дават голяма сила. Заслугата за отглеждането на моите е повече на близките ми, за което съм благодарен. Благодарен съм най-вече на жена ми и майка ми. А както знаем за бабите и дядовците: никой не е длъжен да им гледа внуците.
Какво дете беше ти?
Обикновено. А, ако ме питаш за дефиниция на обикновено или необикновено, всяко дете е необикновено.
Какви ти бяха игрите, какви ти бяха играчките, какво даваха по телевизията по твое време?
Футбол, фунийки, които играехме по строежите в квартала, а самите фунийки си ги правехме с всякакви списания освен „Космос“, топчета, стражари и апаши, които играехме навсякъде, но най-много на морето. Филмите бяха „Семейство Мейзга“ , „Залог, по-голям от живота“ и „Ум, белият делфин», които гледах на нашия телевизор – „София“, още го пазя в мазето. От детството си спомням и времето, в което майките и бабите започваха да викат децата си да се прибират. Мен никога не са ме викали.
С кого от детството си още сте приятели?
От първите приятели (до 5–7клас), за съжаление, с никого. После от СМГ-то: Владо, Ханс, Милен, Пеков… За тези от „Кравай“ няма да стигне страницата… после детството взе да отминава.
Какъв човек беше твоят баща, когато ти беше дете? Какво ти даде и на какво не успя да те научи?
Млад и силен, уважаван. Даде ми любовта към природата и музиката и ме научи на една дузина спортове. Това, на което не е успял да ме научи досега, може да се случи в бъдеще. Човек винаги може да научи нещо, особено от баща си.
Как се възпитават две момчета и как се възпитава момиченце?
Момчетата се възпитават по-трудно според мен. Момичетата идват почти завършени. Защо е така? И аз това се питам.
Имало ли е момент, в който се хващаш за главата и си казваш: „Ебаси, трябваше да ползваме презервативи!”?
Никога.
Кой е шамарът, който никога няма да забравиш?
… Един път ни прибраха в Първо районно с моя приятел Милен, понеже бяхме с дълги коси – беше през 83-та. Влязохме в идеологически спор с един млад милиционер заради кръста, който носех (подарък от баба ми). Той не вярваше, че аз вярвам. От дума на дума стигнахме до „Системата“, която той представляваше. Аз възторжено цитирах: „Клаха българите, както турчин не ги е клал“. Тогава получих звучен шамар, който приех с учудващо и за мен спокойствие. Мисля, че той съжали и взе да обяснява, че му е малък пагонът, за да оправи „тия работи“… Не беше лош човек и той си вярваше. Срещнахме се като врагове, а се разделихме приятелски.
Какво мислиш за Стинг, който обяви, че няма да завещае нищо от милионите на децата си?
Негов избор. Той е достатъчно мъдър, за да знае, че парите не са най-важното. След като така е преценил, явно има защо.
Ти би ли направил същото?
Не съм мислил за милионите. Вълнува ме повече духовното завещание, което ще им оставя.
Каква е разликата между „нас“ и нашите деца?
Те винаги са по-големи оптимисти от нас.
Ти кой герой от „Мечо Пух“ мислиш, че си?
Аз не съм герой от „Мечо Пух”. Аз съм „Бързоногия Джар”.
Кое е най-хубавото в това да бъдеш баща?
Че можеш да станеш дядо.
Какъв дядо си представяш, че ще бъдеш?
Строг, но справедлив… и тайно обичлив.
За какво би зашил шамар, който дълго да помнят децата ти?
За предателство. Не към мен. По принцип.
0 Коментара