На интервю за работа млада жена участва в обичайния разговор за образование, компетентност и опит. След като става ясно, че има малко дете, я питат: “Kой ще го гледа, когато се разболее?”, а после: “Планирате ли второ дете?”. Tя отговаря откровено: “Да, планирам”. Вратата за тази работа за нея се затваря. Обяснява й се, че е нужен човек за дългосрочна дейност и не е възможно да отсъства, когато се наложи.
Ситуацията е добре позната за жените с деца до 6-7 години. Позната е и на онези, които желаят скоро да станат майки. Често прекъсването на кариерата е цена, която плаща жената, когато стане майка. Но щом се стига до ситуацията служителка
да бъде обвинявана в предателство към фирмата,
когато забременее, се вижда, че подобно дискриминационно отношение е толкова разпространено, че направо е станало приемливо.
Разбира се, писмените въпросници за кандидати за работа не съдържат въпроси за семейно положение, деца и тяхната възраст. Но при събеседване подобни питания са задължителни. Понякога те се оказват много по-важни от квалификацията и уменията. По тях много от работодателите преценяват дали кандидатката може да бъде пълноценен служител или не. Така
майчинството – отговорност и богатство за жената, се превръща в проблем на пазара на труда.
Член 12, алинея 3 от Закона за защита от дискриминацията гласи, че “работодателят няма право да отказва приемането на работа поради бременност, майчинство или отглеждане на дете”. Но това се оказва само хубаво пожелание. Как законът да осигури защита, след като не може да се докаже отказ с тези мотиви?
“Това е също като рекета. Никой не го документира черно на бяло”, коментира Анелия Атанасова, председател на неправителствената организация „Женска либерална мрежа”. Въпреки това институциите улавят проблема. “Перманентни са жалбите от неудачите на бъдещи майки или на жени, върнали се от майчинство, от неблагоприятното отношение на работодателите към тях. Напоследък тези оплаквания като че ли нарастват”, казва доц. д-р Ана Страшимирова, председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).
Няколко жени споделят в какви ситуации са попадали на интервюта за работа. Повечето от тях в момента продължават да търсят и предпочитат анонимност.
“Работодателите питат за децата, когато наемат жени по постоянен трудов договор“,
споделя журналистка от Варна, със син, вече ученик . На събеседване в голяма медийна компания я попитали директно дали ще има второ дете. Друга жена се оплаква, че при наемането й в счетоводна кантора я накарали
да обещае, че няма да има второ дете.
Момиче от София също е попитано смята ли да забременява, защото годините й го предполагали. ”Никой не може да определи точно кога ще има дете”, отговорила. Тя получава позицията. Днес обаче, вече майка на двегодишно момиченце, търси нова работа. Сегашната, с късни вечерни смени и работни съботи или недели, не я удовлетворява. Явява се на интервюта, но среща само откази, макар да отговаря на обявените изисквания. Понякога й казват директно, а понякога се досеща, че проблемът е именно малкото дете, защото разговорът с работодателя винаги се завърта около него. За да започне все пак работа, трябва да се примири с по-ниско заплащане или с неизгодни условия. За позиция в аптека й обяснили, че ще може да ползва годишния си отпуск, но болнични – не. Нямало служител, който да я замести.
Целия текст четете в новия брой на „Жената днес”
Жалби до комисията по дискриминация могат да се подават на адрес – София 1125, бул. “Драган Цанков” 35.
0 Коментара