Весела Тотева е телевизионен журналист. В работата си като репортер се е занимавала основно с изследване на душата на хора извън закона. Интересът й е породен не само от журналистическо любопитство, но и от факта, че самата тя е била извън нормите – осем години от живота си Весела е тежко зависима от „вещицата“ на наркотиците – хероина. В жестока борба тя успява да се освободи от робството на дрогата и променя живота си. „Падение и спасение” е книга за пътя към бездната и обратния път нагоре, за младата жена, вече успешен професионалист и майка на две деца, преборила една от най-страшните зависимости.
Хората обикновено крият факта, че са взимали наркотици, а вие написахте книга за своята зависимост и спасението си. Защо?
Защото смятам, че единственият начин да се помогне на хора, попаднали в капана на зависимостите, е споделянето. Споделянето от първо лице, с името и личната си история. За мен книгата ”Падение и спасение” не е самоцел, тя е мисия. Преди 16 години, когато излязох от тази битка като победител, исках да помагам на хора като мен, сблъскали се с наркотиците. По една или друга причина това не се получи. Сега, с тази книга, смятам, че ще успея. А дори и един да спре и да се замисли… Значи е имало смисъл.
Изповедта на Весела Тотева пред „Жената днес“ от 2004 г. – Хероинът – врагът в моето тяло
Как околните, близки, роднини и колеги възприемат вашето минало и вашата откровеност?
Всичките ми близки ме подкрепят. Дори дъщеря ми, която преживя целия кошмар, когато беше на 4 години, миналата година ми каза: ”Мамо, трябва да напишеш книга. В днешно време няма хора, на които да се възхищаваме, няма хора, които да дават надежда. Твоята история е чудо. Трябва да я споделиш”.
Защо човек въобще посяга към наркотиците? От скука, от любопитство, от саморазрушителен нагон…?
Няма отговор на този въпрос. Питала съм много хора, зависими, лекари, близки на наркомани… никой не знае. Аз самата не знам. Наркотикът не е просто физическо вещество, според мен то е дух, зъл демон, който те обсебва, заживява с теб, диша с теб, поробва те. И дори да опиташ да избягаш, те търси.
Разбирам, че сте имали върхове и спадове, няколко пъти сте се връщали към хероина. Как може човек да се справи със зависимостта?
За всеки човек е много индивидуално. Някои отиват в комуни и се оправят, други като мен пият известно време метадон и след това го спират, има различни лечебни методи. Трябва да искаш, да вярваш и да обичаш живота.
Какви асоциации предизвиква у вас думата „наркоман“?
Никакви. По принцип не е коректна дума, обидна е, но лично мен не ме обижда.
Кое ви е най-трудно сега?
Нищо не ми е трудно. Работя, живея здравословно. Ям само хубава полезна храна, спортувам всеки ден. Радвам се на живота.
Какво ви радва и какво ви прави тъжна?
Радват ме децата ми, работата ми, слънцето, морето, вкусната храна. Обичам да готвя, да правя сладкиши.
Имате интересна работа и чудесни деца, какви са другите ви опори?
Най-голямата опора в живота ми е Бог. Аз вярвам, че ако не беше Той, отдавна нямаше да ме има.
Любовта ли ще спаси света?
Не, красотата! Шегувам се. Не знам какво ще спаси света. Мен ме спаси вярата.
В какво вярвате?
Вярвам в Исус Христос и Библията.
0 Коментара