„Днес е начало на нашето спасение и явяване тайната от вечност: Синът Божи, Син на Дева става, и Гавриил благодатта благовества, затова и ние с него викаме на Богородица: Радвай се благодатна, Господ е с тебе!“
С такива песнопения на 25 март християните – православни, католици и протестанти – отбелязват утвърдения от християнската църква през седми век празник Благовещение, наречен от народа ни още Благовец. Празникът има постоянна дата и е част от Великденския цикъл.
На този ден според Евангелието на св. Лука Архангел Гавраил се явил пред Дева Мария и й донесъл благата вест, че ще роди сина Божий Иисус Христос, Спасителя на света.
Девата приела на драго сърце чутите думи и отвърнала:
„Ето я рабинята Господня, да ми бъде според думата ти“.
Светиите свидетелстват как на дванадесетгодишната Мария й било подсказано за тайнственото зачатието на девическата й утроба, което щяло да послужи за въплъщението на Бог Слово, много преди появата на Архангел Гавраил. Станало по време на една от среднощните й молитви, когато я озарила светлина и един глас й казал: „Ти ще родиш Моя Син!“ Радостта на Девата била голяма, но тя запазила тайната до времето, когато това щяло да се изпълни.
Знае се, че Дева Мария е дъщеря на Йоаким – от рода на Давид, и Ана – от рода на Аарон, които по онова време живеели в град Назарет.
Били добри и милостиви хора,
но дълги години нямали деца и търпели укора на ближните си.
На един голям празник Йоаким тръгнал към Йерусалимския храм да принесе жертва на Бога, но първосвещеникът Исахар му отказал. Рекъл му, че е недостоен да принася жертва, щом като заради греховете му Бог го е лишил от деца и от своята благословия.
Натъженият Йоаким излязъл от храма, но не се прибрал в дома си. Усамотил се в пустинята и 40 дни в строг пост се молил на Бог да
сътвори чудо, та и той да стане родител.
Ана като разбрала, че в храма не приемат техните дарове, че Йоаким страда сам в пустинята заради тяхното бездетие, изпитала дълбока мъка. Плачела неутешимо и отправяла молби към Бога да я дари с рожба. Обещавала Му да принесе роденото си дете в Негова служба, като дар за милосърдието Му.
И един ден Ангел Господен чул молитвите й, слязъл при нея и рекъл: „Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят.
Ще я наречеш Мария.“
Тръгнала Ана към Йерусалимския храм да благодари на Бога, а Ангелът Господен се явил на Йоаким в пустинята. Уверил го, че жена му ще роди дъщеря и че за тази им радост е вече възвестена.
Ана заченала в деветия ден на месец декември и тогава Православната църква чества празника Зачатие на света Ана. На осми септември се родила Мария, бъдещата майка на Господ Иисус Христос, а родителите й се оприличили с Авраам и съпругата му Сарра, които се сдобили с Исаак едва в своята старост.
За да изпълнят обещанието си към Бога,
три години след раждането на Мария, Йоаким и Ана я завели в Йерусалимския храм, за да Му служи. Скоро след това благочестивите старци починали. Останала сама, Мария растяла под напътствията на свещенослужителите, четяла Божествените книги и се молела в храма. Като навършила годините за женитба, свещениците я посъветвали да се задоми като другите девойки.
Мария им отговорила, че никога няма да се омъжи,
че е обречена на Бога от самото си раждане и за Него вечно ще пази своето девство. Удивени от обета й, тъй като била първата девойка, обещала завинаги да запази своето девство, свещениците не знаели как да постъпят. Чудели се, съветвали се и накрая застанали пред кивота на завета. Дълго се молили и от Бога разбрали, че трябва да намерят достоен мъж за Мария, който да я опази непорочна. Така Мария била дадена на Йосиф за чисто съжителство и заживяла в дома му. Не излизала много сред хората и разговаряла само с двете му дъщери. Вършела женска работа, но през повечето време се молела и четяла Божествените книги.
След шест месеца Архангел Гавраил, който все възвестявал Божествените тайни, пристъпил тихо в дома на Йосиф в Назарет и рекъл на Мария: „Радвай се, Благодатна!
Благословена си ти между жените!
Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.“
След неговите думи, според поверието, долетели първите лястовици и кукувици, които известили на хората
благата вест за идващата пролет.
Нашият народ свързва празника не само с обновяването на природата, но и с началото на полската работа, която за да е успешна, трябвало да започне на чисто. Ето защо, ден преди Благовещение всички основно почистват къщите и дворовете си. Запалват събрана смет на големи огньове, за да прогонят злото и болестите. Момите пеят около тях песни за предпазване от самодиви, вили и русалки, че който ги видел, се разболявал от тежка и труднолечима болест. Смятало се е, че пролетта връща тези създания от края на света в гъстите гори, около тихите извори и езера.
На някои места
млади и стари прескачат огньовете и гледат да си опърлят краката,
за да се опазят от змийските ухапвания през лятото. Другаде, за да прогонят влечугите палят парцали и животинска тор, с които опушват дворовете и ъглите, докато викат: ”Бягайте змии и гущери, че ви огън гони.”
Вечерта преди празника или на самия ден момчетата шумно удрят тенекии с железа, обикалят къщата и двора като викат:” Бягайте змии и гущери, че утре е Благовец”, или “Бягайте, змии и гущери, Благовец ще ви затисне.”
Вярва се, че каквото е времето на този ден, такова ще бъде и през лятото; вярва се, че по какъвто начин премине този ден, по такъв ще протекат и останалите до края на годината дни. Затова на Благовец всеки трябва да излезе от дома си с пари в джоба, сит, или хапнал поне един залък, за да не го “закука” кукувица на гладен корем, което вещае болести,
трудности, безпаричие и други ядове.
Заради приемането, че на Благовец всички рани зарастват бързо, се продупчват ушите на момичетата, за да им се сложат първите обици.
На Благовещение според църковните правила на поста се разрешава консумирането на риба, топла храна с растителна мазнина и вино. Домакините приготвят каша, или чорба от коприва, спанак или лапад с ориз, рибници и лучници. Режат първите свежи салати и подправки, които поднасят с печена, или варена риба.
Месят обредна пита (блага питка),
която намазват с мед, а парче от нея оставят пред прага за пазещия дома дух.
По традиция на този голям християнски празник около трапезата се събира цялото семейство, а имен ден празнуват Благовеста, Блага, Благовест, Благо, Благой, Блаун, Благуна, Вестелин, Вестелина и Блаже.
0 Коментара