Просто е. Лесно е. Не изисква повече време, пари или грижи. Даже напротив.
Кратката формула е: колкото по-малко предмети искаш и колкото повече споделяш, толкова си по-щастлив. А ако се постараеш да живееш по-щастливо, можеш да въздействаш дори …върху глобалното затопляне!
Нали така, Филка?
Филка не ме чува. Тя замина за Барселона да довърши докторантурата си.
Но първо, Коя е Филка Секулова?
Завършва психология в СУ и от 10 години не живее в България. Отначало работи в Амстердам по кампания за радикална промяна на Световната банка и нейните икономически програми в по-бедните части на света. Там започва да учи икономика. После прави магистратура по икономика на околната среда. Премества се в Испания, където в момента приключва докторантурата си по икономика на щастието и икономика на климата. Говори холандски, испански, английски, каталонски, малко руски.
Навреме
С природозащита се занимава, откакто се помни и навреме разбира, че тя може да бъде ефективна, „ако познаваш добре икономическите механизми за усвояване на природните ресурси, защото икономиката е двигателят, който на практика движи унищожаването на природната среда“.
Късмет
„Имах голям късмет да живея в Испания по време на икономическата криза 2009-2011, когато се срина пазарът на недвижимите имоти, банкрутираха много банки, започнаха революции и се вдигнаха палаткови лагери. Това беше много специален исторически момент, който промени възгледите и живота ми.”
Без съмнение
„Аз съм привърженик на идеята за така нареченото смаляване (degrowth). За мен е ясно, че ако искаме да редуцираме социалните конфликти в света и да направим нещо срещу промените в климата, трябва драстично да намалим потреблението на природни ресурси, както и инфраструктурата, която го генерира.”
Ето целия й разказ:
Повече стоки, коли, къщи не осигуряват повече щастие
Докторантурата ми оспорва основната и най-разпространената икономическа теория, според която приоритет №1 за човечеството и за всяка държава трябва да бъде икономическият растеж. А това означава: повече инвестиции, финансови транзакции, магистрали, летища, фабрики, молове, повече дрехи, къщи, електрически уреди. Накратко – повече комфорт и по-висок стандарт (utility). Но дали те ще ни направят по-щастливи?
Моята теза е базирана на откритията в икономиката на щастието, и в частност на теорията на американския икономист Ричард Истърлин. Още през 70-те години на миналия век той установява, че в САЩ в периода 1946-1970 г. кривата на щастието не върви нагоре паралелно с икономическия растеж на страната. Това е така, защото щастието на един човек зависи от голяма група компоненти и само донякъде от материалното му състояние, показва Истърлин.
Ти ще кажеш – всеки се чувства по-добре, когато си купи кола, къща, нов мобилен телефон. Но за кратко.
Защо?
Ние свикваме бързо с удобствата.
Постепенно спираме да ги забелязваме и насочваме вниманието си към придобиване на нови. Но ако променим живота си към имане на повече свободно време, прекарване на повече време с хора, които харесваме, ако се преместим да живеем по-близо до природата, кривата на щастието няма да се адаптира, а постепенно ще се покачва и ще се задържа на по-високо ниво.
Сравняването и завистта
На пръв поглед много изследвания показват, че по-богатите са по-щастливи от по-бедните. В същото време увеличаването на доходите на всички не увеличава щастието на всички. Защото не е притежанието на определени материални блага, което влияе върху щастието, а усещането, че си по-добре от другите, че имаш повече от тях. Причината за този феномен е социалното сравняване. Всеки от нас принадлежи към определена референтна група: ти се сравняваш с нейните членове, дори им завиждаш, когато всички те имат не знам какви си мебели и каква марка дрехи, а ти нямаш и това те прави нещастен. И обратно – когато си по-добре от тях по отношение на материалното си състояние, се чувстваш щастлив. Тоест, ние живеем в постоянна надпревара. В резултат – колко души в даден период от време са по-добре материално от останалите в тяхната референтна група? Малка част.
Анкетите
Как се измерва щастието? Анкетираните оценяват от 1 до 10 своята удовлетвореност от живота като цяло. Любопитно е, че отговорите им остават константни и рядко зависят от моментното настроение, тъй като след няколко месеца хората дават същите оценки. Тяхната достоверност може да се провери допълнително: с броя на усмивките и с оценката на близките им за тях. Установено е, че съществува добра корелация между тези две величини и усещането за щастие.
Щастливи ли са испанците?
По-точно барселонците. От 900 жители на Барселона 72% поставят оценка 7 и над 7 на нивото на щастието си по десетобалната скала. С оценка 5 и под 5 оценяват щастието си 12%.
Освен на въпроса колко сте щастлив, барселонците отговориха анонимно и на въпроса: Как се е променило нивото на доходите ви и нивото на потребление през последните пет, две и една година?
Оказа се, че хората, които са с намалени доходи, защото преди една година са останали без работа, са по-щастливи от останалите. Според мен това се дължи на обстоятелството, че първоначално хората все още имат някакъв финансов запас, а и за първи път от години насам разполагат със свободно време.
Българите и щастието
Анкетите, проведени в България, показаха, че удовлетвореността от живота е като тази в Етиопия. Само 33% си слагат оценка 7 и над 7 по десетобалната скала. 50% – 5 и под 5. Тоест, в сравнение с барселонците щастливите българи са над два пъти по-малко, а не-щастливите – 4 пъти повече.
Мнозина от анкетираните в България отговарят, че били по-щастливи преди няколко години. Тази нагласа за романтизиране на миналото бих окачествила като нерационална негативност. И още нещо, нивото на песимизъм у нас е много високо. Човек трудно може да се чувства щастлив в общество с много високо неравенство и липса на контрол върху съдбата си.
Доверието в другите
Социалният капитал е тясно свързан с чувството за щастие. Той включва няколко компонента: да се чувстваш спокойно в обществото, в което живееш; да знаеш, че другите няма да те излъжат; че можеш да разчиташ на тях; да цениш чувството за взаимопомощ и да имаш желание да работиш в общност.
Какво показа моята анкета?
– 46% от испанците и 80% от българите смятат, че другите биха се възползвали от тях, стига да имат възможност и че на хората не може да се има доверие;
– 60% от испанците и 31% от българите смятат, че хората са по-скоро честни, отколкото нечестни.
Друг любопитен резултат: за разлика от останалите европейски страни, жените у нас като цяло се чувстват по-нещастни от мъжете.
Доверието е пряко свързано със споделянето
50% от хората в Барселона споделят къщи, коли и стоки с близки хора и приятели. В България този процент е само 9%! Има страх от споделяне на пространство, кола, електрически уреди, книги, инструменти. Удоволствието от даването също се познава само от малцина.
Имането и природните катаклизми
Икономистите твърдят, че щетите от промяната в климата не са толкова високи и нямало нищо страшно в едно природно бедствие, най-много вътрешният брутен продукт да падне с няколко процента. Освен това човек можел всичко да компенсира с пари.
Аз смятам, че е много важно да се изследва как природните бедствия повлияват върху кривата на щастие на отделния човек, защото с промените в климата природните бедствия ще зачестяват и ще имаме все по-малко време за адаптация. За тази цел избрах Цар Калоян, Калугерово, Елин Пелин, Горна Малина и др. Там анкетирах хора, изгубили близки, къщи, стоки и втора група хора от съседни селища, които не са преживели подобна беда.
Оказа се, че първите, дори тези, преживели беда преди 7 години, са много по-нещастни от съседите си. Независимо от това какво е бедствието, то се приема като нещо, което идва неочаквано, не може да се контролира, човек се чувства напълно безпомощен, чувството му за удовлетвореност от живота полита към дъното на скалата и години наред остава там.
Натиск за промяна
Смятам, че е безумно всички икономически цели и стратегии да бъдат фокусирани върху увеличаването на потреблението и растежа в световен мащаб. Защото е очевидно, че няма как да продължим да живеем по начина, по който сме свикнали, и че имаме нужда от организиран натиск за промяна, тоест от Голяма културна трансформация. Която може да започне всеки от нас с:
– повече доброволно споделяне;
– доброволно опростяване (олекотяване) на живота;
– съпротива срещу структурни проекти, които увреждат природната среда;
– съпротива срещу продаването на труда си срещу всичкото свободно време.
А вие какво мислите?
Как да повишим трайно нивото на щастието си?
Това е много индивидуален въпрос и процес. Освен всичко, посочено по-горе, ето още някои дейности, които и българи, и испанци ползват като пътека към щастието:
1. Занимания с музика
2. Спортуване
3. Духовни практики
4. Ежедневна грижа за околната среда
5. Повече свободно време
6. Повече време с хора, които харесвате
7. Повече прояви на щедрост
8. Много приятели
0 Коментара