Аз по принцип съм мъдър човек. Знам, че нищо не знам (видяхте ли – усвоил съм най-голямото знание), затова пишейки за нещо, често питам хората около мен какво мислят за същото. Когато “Жената днес” ме покани да споделя разсъждения за брака, звъннах по телефона на мои приятели. Както винаги, чуждият житейски опит се оказа обогатяващ, затова препредавам мненията дословно. Накрая, разбира се, няма да лиша читателите и от собствените си разсъждения.
Първо, декларирам евентуален конфликт на интереси. Правя го съвсем умишлено, тъй като много хора в тази държава се изказват по ред въпроси, а спестяват собствения си статут спрямо разглежданата тема. Та: женен по стандартната процедура, с всичките му салтанати, с две деца, възраст – (почти) средна; журналист, което значи, че разбира и от всичко, и от нищо.
Социологията ми започна с приятели, които живеят над 10 години в хармония без брак. Имат две прекрасни деца и обезсмислят формалния подпис. “Най-важно е доверието. То, да ти кажа,
ако нямаш доверие на човека до теб, и женен да си официално,
тази официалност нищо не струва. Имаме си доверие, за другото никога не съм разсъждавала дълбоко”, ми каза нежната половинка. Вторият ми събеседник бе пак жена, омъжена, но със запазена бащина фамилия чрез тире, та мислех, че ще размишлява в областта на теоретичната еманципация. Разговорът обаче заби практично: “Определено в България е по-доходно да не си женен. Ползваш социални помощи като самотна майка, може да се уредиш с жилище… Ето, моя позната си живее с мъж от години, обаче нямат брак, взе общински апартамент като крайно нуждаеща се, а по същото време къща строяха… Отиваш да теглиш кредит в банката, питат те за дохода и го разделят на членовете на семейството – при две деца, т.е. четири души, се получава ниска сума на човек, не ставаш; ако обаче официално си сам и вземаш добра заплата, получаваш кредита”.
Третото мнение отново е на законна съпруга, за щастие не отчаяна.
“Подкрепям брак без подпис, но с бяла рокля”.
Същисан, поисках разшифровка и я получих: “Ами нали знаеш… всяка жена иска да бъде булка заради бялата рокля. Бих живяла и без брак, но никой не празнува свободния брак с рокля и гости. Затова исках и пръстен”. Женската логика винаги ме е изпотявала, затова прилежно си замълчах. Тя забеляза потта и продължи: “Ожених се за Любо (името е сменено – бел. авт.), защото много го обичах, но липсата на усещане, че имаме общи цели и мечти, ме накара да се омъжа. Това ми дава сигурност, че няма да се разделим и няма да си тръгна първа”.
След това мнение съвсем резонно поисках да чуя нещо смилаемо и разбираемо. Затова съобразително се обърнах към мъж, вече поулегнал, със социално положение, обаче ерген. Той каза, че и бракът, и съжителството, и ергенският живот си имат предимства и недостатъци, но класическият брак е доказан през вековете и следва да пребъде! Поощрен от ясната мисъл, пак се обърнах към силния пол, женен и развеждан негов екземпляр, сега съжителства. “Оф, абе… Гадна тема, е.ало си мамата… Айде да ходим на мач!”. След мача попитах още един мъж, който се ожени съвсем скоро, след 40- годишна възраст, а булката бе в изцяло синя рокля. “На пръв поглед уж нищо не се променя, но всъщност си давам сметка, че целият ми живот има друг цвят. Не става въпрос за здравината на връзката, по-скоро имам друга отговорност вече. Не знам дали я обичам повече откакто съм женен за нея,
но със сигурност обемът на сърцето ми е по-голям
Ако поглеждайки напред във времето я виждаш някъде до теб, значи си заслужава”, рече той.
Всеки от събеседниците каза нещо различно и това е добре, защото няма истина, която си струва да бъде живяна като последна инстанция. Дами, дори темата “За и против брака” не си струва вълнения и нерви, при които да забравите, че ризата на вашата институционална или съжителствена половинка следва да бъде изгладена.
Моето мнение е на полето на общата полезност. Всеки има право да живее както си иска, но ако има нещо, което обществото (журналисти, интелектуалци, активисти…) и държавата (закони, правила…) следва да подкрепят, това е старият и добре познат класически брак. Следва да бъде стимулиран категорично. По-добре е да имаме повече официални семейства, по-малко съжителства или хора въобще без семейства. По-зле е обратното. “Семейството – основна клетка на обществото” – клише, но вярно. Колкото повече са здравите институционални семейства, толкова по-голям е шансът да се отгледат уравновесени деца. Трябва ли да го доказвам? Ако векът не бе информационен, нямаше нужда да се доказва – все едно да доказваш, че реките текат надолу. Обаче в информационния век
все някой ще дотърчи, ще направи челна стойка и ще каже,
че реките понякога текат нагоре. Чувам съображенията: “Класическото семейство не е непременно здраво, важни са любовта и разбирателството, при доста законни съпрузи то липсва, децата им растат в отровена среда” и т.н.
С всички тези съмнения няма да споря, защото са верни. Казвам обаче, че ако искаме по-добро общество, то много по-вероятно е да го получим чрез стимулиране на доброто старо традиционно семейство, отколкото без. А то изисква и подпис, и църковен ритуал (стига да се схваща същността на религиозното единение). Скоро водих интелектуален спор и ми бе съобщено, че семейството като институт възниква късно през човечеството, късни са и всичките му църковни и граждански обредности, някога хората били живяли на стада, затова въобще не било сигурно, че семейството е универсална ценност. Опонирах, че е имало времена, и то доста по-нови, в които племената са продавали децата си, а днес нито живеем на стада, нито продаваме децата си – семейството е еволюция. Еволюция е точно единението, свързано с тайнствена обредност и задължения. Клетият ми събеседник си въобразяваше, че като разомагьоса обреда, ще получи по-голяма еволюция.
Най-ценен за опознаването на околната среда е личният опит. В тесния ми семеен и по-широк кръг има доста хора, които са учители. Те разказват, че 90% от проблемните ученици са от проблемно семейство – разведени родители, втори брак, бащата отъства, двамата са прекалено отдадени на кариерата… Детето изживява трудности, преподавателите не могат да се справят, след което родителите винят учители, директори, съученици, телевизията, държавата… Тоест
най-важно за развитието на здрави деца
е здравото семейство. Разбира се, подписът не го гарантира. Но хайде пак да разсъждаваме на полето на общата полезност. Ще имаме по-хармонични семейства и спокойно растящи деца при: а) повече самотни родители; б) повече свободни съжителства; в) повече традиционни бракове. Верният отговор е последният и това е тема. В живота винаги има неща, които не се нуждаят от доказване, без тях ще се разтворим в нищото.
Страшно много хора, които определят общественото мнение в България в някаква степен, житейски са ударили на камък с брака. Защо е така, не знам, обяснявам си го с успешния социален статус, а успехът винаги има цена… Та тези хора желаят брака в цялата му тривиална прелест, но не се е получило и компенсаторно се нахвърлят върху него, винейки го за липсата на щастие. Затова у нас много повече ще чуеш колко безсмислено нещо е бракът, а не обратното. Да не би пък всичко това да има общо с нарастващото безбрачие? Хм? Я да видим –
хората нямат пари, няма сватба; без сватба няма подпис,
защото едното като липсва, поради каква причина да се главоболиш с другото; гледаме телевизия и научаваме, че било много модерно да не се жениш –ха, значи сме модерни!
Накрая най-важният тест. Имате дете и искате за него щастие. Във вашите мечти то живее щастливо като: а) самотен родител; б) родител при свободно съжителство; в) част от досадната скука на старо традиционно семейство, в което най-забележителното нещо са ревливи деца, покатерени върху баби, дядовци и никакви теми като тази не ви вълнуват. Отговорът май е ясен, а?
0 Коментара