Агресията и насилието са навсякъде около нас – на улицата, в училището, в семействата. Политическите конфликти и тероризмът в различните му форми все по-често изпълват новините. Социалните мрежи са залети от предразсъдъци и омраза. Затова е изключително важно да се научим да се справяме с гнева – чуждия и нашия собствен.
Да използваме гнева мъдро и да бъдем промяната, която искаме да видим в света – това е най-важното, от което човечеството се нуждае в настоящия момент, според Арун Ганди – внук на Махатма Ганди. В книгата си „Даровете на гнева” Арун Ганди предава уроците на своя дядо Махатма Ганди, които са особено актуални днес и са основани на това как да изразяваме собствените си чувства и да впрягаме силата на гнева за добри цели.
„Сега повече от всякога имаме нужда от заветите на дядо ми. Ако можеше да види днешния свят, дядо ми щеше да бъде натъжен до гняв. Но въпреки това нямаше да се отчае.”
„Даровете на гнева” съдържа десет значими житейски урока, предадени от Махатма Ганди – философ, пацифист, индийски политик, наричан Баща на нацията – на внука му Арун, който ги превръща и в своя житейска философия.
Арун Ганди е само на 12 години, когато родителите му го оставят в „Севаграм“ – известният ашрам на Махатма Ганди. За Арун човекът, който се бори за независимостта на Индия, обичаният от всички известен философ и лидер, е просто неговият бапуджи. В поредица от житейски истории – мъдри и вдъхновяващи, разказани като притчи, той представя Махатма Ганди в една невиждана досега светлина – като човека Ганди и като любимия дядо, който му предава вдъхновяващи уроци, повежда го по истинския път от гнева към смирението:
„Не трябва да се срамуваме от гнева. Гневът е хубаво нещо. Той е енергията, която ни кара да разграничаваме справедливото от несправедливото; силно и много добро средство, което ни мотивира. Това, от което трябва да се срамуваме, е начинът, по който злоупотребяваме с него.“
„Двете години, които прекарах при бапуджи, бяха важен период и за двама ни. Докато живеех при него, работата му за постигане на независимост на Индия най-сетне даде плодове, ала насилието и разделението, които съпътстваха тази победа, изобщо не бяха част от идеите му. И докато той правеше промени на световната сцена, аз се научих да извършвам промени в самия себе си, като преодолявам собствените си, често необуздани емоции и откривам как да използвам докрай потенциала си и да гледам на света със съвсем нови очи. По същото време, когато бапуджи ми преподаваше простички, практични уроци за постигането на личните ми цели, имах възможността да стана свидетел на исторически обрати в света. Сякаш преминавах интензивен курс по неговата водеща философия за ненасилие. Тази философия никога не е била предназначена да направи хората пасивни или слаби, разказва Арун. Тъкмо обратното – той разглеждаше ненасилието като начин за сдобиване с морална и етична сила, както и като средство за постепенно постигане на хармония в обществото. Аз го познавам като любящия мил дядо, който виждаше в мен само най-доброто и се стараеше да го извлече на повърхността. Той вдъхнови не само мен, но и хиляди други хора да станем много по-добри, отколкото сме си мислели, че можем да бъдем.”
Уроците на Махатма Ганди са универсални и разказват за себепознанието и самоконтрола, за идентичността, за силата и смелостта да отстояваш себе си и да уважаваш мнението на другите, за възпитанието и справянето с агресията между децата, за приятелството и семейството – като в основата им е как да изразяваме собствените си чувства и да впрягаме силата на гнева за добри цели. Да променяме себе си и света чрез ненасилствената комуникация.
0 Коментара