През последните няколко години Западът се обръща все по-често към Изтока по всевъзможни въпроси – от укрепване на здравето до начина на обзавеждане, – опитвайки се да разбере източния начин на живот и култура, от които да черпи непознати до момента за западняка знание и мъдрост. Две от най-често употребяваните и модни напоследък източни понятия са дао и дзен. В книгата си „Дао на водата“ британският популяризатор на Изтока Алън Уотс разяснява що е дао и проследява пътя за взаимодействие между човека и света на Природата – т.е. естествения ход на нещата.
Принципът на полярността е заложен в самата основа на китайското мислене и светоусещане, но не бива да го бъркаме с нашите представи за противопоставяне и противоборство. В метафорите на други култури светлината воюва с мрака, животът със смъртта, доброто със злото и положителното с отрицателното, в резултат на което в по-голямата част на света се е наложил един идеализъм, според който трябва да приемаме първото и да отхвърляме второто. За традиционния китайски начин на мислене това е напълно безсмислено,
все едно да лишиш електрическия ток от единия му полюс,
а принципът на полярността гласи, че + и – (или „север“ и „юг“) са просто различни аспекти на една и съща система и изчезването на единия от тях ще доведе до изчезването на цялата система.
За хората, възпитани в юдеохристиянски дух, горното звучи кощунствено, защото в техните очи то отхвърля самата възможност за прогрес – още един идеал, произтичащ от линейната представа за време и история (която е съвършено различна от цикличната). Строго погледнато, цялата западна технология е замислена с една цел – „Да направим света по-добро място за живот“, което ще рече удоволствие без болка, богатство без бедност и здраве без болести. Днес обаче е все по-очевидно, че нашите насилствени опити да осъществим този идеал с помощта на ДДТ, пеницилина, ядрената енергия, механизирания транспорт, компютрите, индустриализацията на земеделието, язовирните стени и това, че обществото принуждава всеки свой член да бъде (поне привидно) „здрав и добър“, пораждат повече проблеми, отколкото разрешават.
И защо става така? Защото се месим в една сложна система от взаимоотношения, която дори не разбираме. Вторачваме се в отделни нейни детайли, но тя самата ни се изплъзва, затрупвайки ни с нови и нови детайли.
Опитваме се да сграбчим света и да го контролираме,
а той неизменно се изплъзва.
В подобна ситуация даосът няма да се стъписа, а ще потърси нейния смисъл. Ще попита: „Кое е това нещо, което винаги ми убягва, когато го преследвам?“ И отговорът ще е: „Ти самият.“ Идеалистите (в моралния смисъл на думата) приемат Вселената като нещо различно и отделно от тях, т.е. като система от външни обекти, които трябва да бъдат подчинени. За даоистите тя е не просто същата, но и неотделима от тях, затова и Лаодзъ е бил в правото си да каже: „Без да напускам дома си, аз опознавам целия всемир“. А това предполага, че изкуството на живота е по-скоро навигация, а не воюване, ето защо е важно да долавяме спецификата на ветровете, приливите и отливите, водните течения, сезоните и принципите на разцвета и посърването, за да се възползваме от тях в действията си, а не да се борим срещу тях.
В този смисъл
даоското отношение не се противопоставя на технологията
per se. Всъщност написаното от Джуандзъ изобилства с отпратки към занаятите и уменията, усъвършенствани по вече споменатия принцип – „да следваш органичния модел (ли)“. Което пък ще рече, че технологията е деструктивна само в ръцете на онези, които не осъзнават, че са един същ процес с всемира. Нашата „свръхспециализация“ в сферата на съзнателното внимание и линейното мислене е довело до отхвърлянето (или по-скоро пренебрегването) на основните принципи и ритми на този процес, чиято най-ярка особеност е полярността.
На китайски двата полюса на космическата енергия се наричат ян 陽 (положителния) и ин 陰 (отрицателния), като най-простите им обозначения са съответно __ и _ _ . Йероглифите, или идеограмите представят двете страни – слънчева и сенчеста – на хълма 阜 (фу) и се свързват (метафорично) с „мъжкото“ и „женското“, твърдото и податливото, силното и слабото, светлината и мрака, изгрева и залеза, Небето и Земята. Същата полярност присъства дори в такива прозаични дейности като готвенето, където ин и ян отговарят например на „блудкаво“ и „пикантно“.
Но и изкуството на живота не се свежда до придържане към ян и отхвърляне на ин, а в
поддържането на баланса между тях,
защото те не могат едно без друго. А и когато ги свързват с мъжкото и женското начало, китайците имат предвид не индивите от двата пола, а техните доминиращи черти, които далеч невинаги съвпадат с чисто биологичните им характеристики.
0 Коментара