Кафето е един микросвят, една „Божествена комедия“, която трябва да се изчете за 30 секунди. Всяка чаша кафе е отделна история. Има някаква силна спойка, която прави от тези свързани елементи едно стабилно цяло – кафенето, както и кафето в чашата, и зърната, от които е направено. Но всяко кафе е с различна консистенция и с различен вкус, както и хората са различни. Тъй като всички пътища водят към кафенето (или поне минават през него), много е важно всеки да успее да намери своето кафе.
Книгата „Сутрешно кафе в Рим” ни отвежда в малко кафене в сърцето на Рим, чийто собственик е Масимо. Всеки ден, когато слънцето изгрява и улиците на града се събуждат от сън, той отваря своето заведение. Прави първото кафе за себе си. После редовните му клиенти идват един след друг и сред различните аромати на подправки и прясно смляна арабика започват сутрешните закачки, шеги и клюки. Масимо приготвя на всеки от тях любимото кафе – с женшен, с много пяна, корето със самбука. Това е неговият живот и няма нужда от нищо друго.
Докато един ден не влиза млада жена – с лунички, изумруденозелени очи и с вид на туристка. Тя изглежда неуловима, далечна, мистериозна, не знае италиански, а на всичкото отгоре пие само чай! Масимо все пак успява да разбере името й – Женевиев, и това, че семейна тайна я свързва с неговото кафене. Той иска да разчупи леда между тях, като я запознава с редовните си посетители и с неповторимия чар на Рим.
Авторът Диего Галдино също като главния герой Масимо е бариста и има свое кафене, в което е отраснал и което след това наследява. Всяка страница на книгата му е пропита с любовта му към кафето, към Рим, към посетителите на заведението му. Самият той споделя: „В живота ме вдъхновяват картини, снимки, градове, хората, които срещам всеки ден в интернет и в списанията, местата, които посещавам. Когато видя някоя снимка, започвам да си представям кой живее на това място или с какво се занимава, какво харесва и обича, какво работи. Така постепенно се роди историята на „Сутрешно кафе в Рим”.
0 Коментара